Джон Малкович „непоносим“ като Сенека във филм на „Берлинале“

Докато отзвукът от гостуването на Джон Малкович в Народния театър в София все още отшумява, друга продукция с актьора предизвика страсти на „Берлинале“. В програмата на фестивала бе показан „Сенека – за възникването на земетресенията“ на германския режисьор Робърт Швентке („Летателен план“, „Съпругата на пътешественика във времето“) – ексцентричен филм дори по широкоскроените стандарти на „Берлинале“, пише „Дедлайн“.

В главната роля на философа е Малкович. Сюжетът се основава на разказа на римския историк Тацит за неохотното самоубийство на знаменития римски мислител през 65 г. сл. н. е. Известна обществена фигура, Сенека е част от антуража на младия, но вече напълно луд император Нерон, нает като класическа комбинация от автор на речи, лайф коуч и лекар. Но това всъщност не е работа за цял живот. Особено след като Нерон (Том Ксандер) изоставя идеята да се опитва да оправдае в речите си денонощния разврат. Междувременно майката на императора Агрипина (Мери-Луиз Паркър) забелязва нарастващата параноя у сина си и предупреждава Сенека да се оттегли в имението си и да не привлича вниманието на управника към себе си.

„Сенека“ е извън конкурсната програма на фестивала. Самият режисьор описва подхода си като „агресивно анахронистичен“ – персонажите се обръщат към Нерон с „господин президент“, а самовлюбеният император неведнъж прави препратки към собствената си стабилност и устойчивост като лидер. Освен това философът има приятелка Сесилия (Джералдин Чаплин), която описва като „жената опиоидна криза“, завоалирано определение за неговата наркопласьорка. В друга сцена пък Нерон свири хевиметъл и не е пропусната нито една възможност за паралели между епохата на древните римляни и настоящето, пише Стефани Бънбъри в ревюто си в „Дедлайн“.

С продължителност от малко над два часа, Малкович заема голяма част от тях с монолозите си за разума, въздържанието и добродетелите на простичкия живот, докато персонажът му забогатява безсрамно под управлението на тиранина. Изпълнението му „носи силата на упоритата решителност“.

„Като филм обаче, „Сенека“ е почти непоносим –  обобщава критичката. – Философът е продажник, става ясно. Не е изненадващо, че когато е помолен да изпадне в забвение, оттеглянето му в провинцията далеч не е придружено със скромност. Виждаме го като домакин на няколко богаташи, решил да ги забавлява със сатиричен театрален спектакъл. В неговата версия на театъра обаче са включени реални убийства, за да се подчертае по-категорично бруталната природа на императора.“

Всичко е напът да се преобърне, когато пристига вест, че Нерон вярва, че току-що е оцелял при опит за покушение. Сенека – основният заподозрян за заговора, получава една нощ за размисъл: да се самоубие или да умре по начина, избран от Нерон.

„Малкович умело пресъздава помпозността на Сенека, но е толкова непоносим, че цялата публика се надява персонажът му да вземе двойната доза бучиниш – допълва критичката на „Дедлайн“. –  Както и да е, тук няма спойлери, но можете да разберете какво се случи след това в „Аналите на Тацит“. Те са много по-забавни от този филм.“