Джони Деп спасява хора и природа във филм от „Берлинале 2020“

„Берлинале“ навършва 70 години през 2020 г. и покрай годишнината му критиците се отдадоха на анализи на същността на кинофорума. Разположен в края на наградния сезон и точно след „Сънданс“, тази година той ще се проведе от 20 февруари до 1 март в германската столица, а за водещ на церемониите е поканен Самуел Финци. Тъкмо защото се провежда в края на февруари, „Берлинале“ винаги се е стремял по-скоро да догонва останалите от „Голямата петорка“ (където са още Кан, Венеция, Торонто и Сънданс), твърди „Холивуд Рипортър“.

Вижте още: САМУЕЛ ФИНЦИ ВОДИ ЮБИЛЕЙНОТО ИЗДАНИЕ НА „БЕРЛИНАЛЕ“

Новото ръководство обаче, което наследява Дитер Кослик, дава заявка, че ще промени това. Управата на феста поемат Карло Катриан, артистичен директор, и Мариете Рисенбек, която ще се занимава с бизнес проблематиката. Кослик, който бе начело близо 20 години, успя да превърне събитието от малък, почти „заспал“ фестивал в основен световен пазар за независими филми, пише Скот Роксбороу.

Но навлизайки в седмото си десетилетие, „Берлинале“ ще трябва да се погрижи да запази мястото си в Петорката – всеки от другите форуми вече е намерил своята ниша в кинобизнеса. В Кан се откриват примерите за добро артхаус кино, там бе премиерата на „Паразит“ през 2019 г. Мнозина от режисьорите избират френския град, за да покажат последните си творби, както направи Куентин Тарантино с „Имало едно време в… Холивуд“. Във Венеция видяхме за първи път „Жокера“ и „Брачна история“, а от Торонто тръгва наградния сезон, там премиера имаха „Форд срещу Ферари“, „Джоджо Заека“ и „Хариет“. В Сънданс дебютират най-големите играчи в независимото кино.

Берлин е някъде по средата на всичко, смята Роксбороу. Това, че се провежда в края на февруари означава, че не е подходящо място да представиш филм, който имаш намерение да се състезава за „Оскар“. Последно този риск пое Уес Андерсън с „Гранд хотел Будапеща“ и той му се отплати – филмът имаше девет номинации от Американската филмова академия, от които взе четири. Това обаче бе последният успех на фестивала, а най-новият си филм „Френският диспечер“ Андерсън този път готви за селекцията на Кан.

Освен това, сред кинаджиите върви схващането, че германската столица не е място да пуснеш комерсиален филм. Това доказва и тазгодишната програма. В огромната си част там са заложени артхаус и експериментални филми, но все пак има познати лица. Хавиер Бардем, Ел Фанинг и Салма Хайек ще участват в „The Roads Not Taken“ на Сали Потър. Уилям Дефо публиката ще види в „Сибир“ на Абел Ферара. Джони Деп е известният американски фотограф Юджийн Смит, който разследва голяма корпорация, виновна за отравянето на стотици души в Минамата, Япония. Действието в „Минамата“ на режисьора Андрю Левитас е по истински случай и се развива през 70-те, когато се случва една от най-големите екологични катастрофи в историята на човечеството и стотици японци са натровени с живак. Този случай дава повод за създаването на международен договор за по-строг контрол при използването на опасния елемент.

Изключение на „Берлинале“ прави може би само „Напред“, новата анимация на „Пиксар“, в която с гласовете си участват Том Холанд и Крис Прат. Филмът обаче е извън състезателната програма и е единствената продукция на голямо холивудско студио.

Според Катриан добре в международния боксофис може да се справи и „Пинокио“, поредна игрална адаптация на приказката на Карло Колоди в прочита на Матео Гароне. В ролята на Джепето ще влезе Роберто Бенини. В Италия, където вече е по кината, филмът се представи добре и събра 16,5 млн. долара от продажба на билети. С появата си на „Берлинале“, международна премиера, Гароне може би се надява да продаде филма на европейския пазар и вероятно да предизвика интереса на американския, въпреки че е чуждоезичен.

ПЪРВИ ПОГЛЕД КЪМ НОВИЯ „ПИНОКИО“ (ВИДЕО)

На 20 февруари фестивалът ще бъде открит от „My Salinger Year“ с участието на Сигорни Уивър. Филмът разказва историята на току-що завършила студентка, която мечтае да стане писател. Тя започва работа като асистентка на литературния агент, представлявал Дж. Д. Селинджър (Уивър). Продукцията илюстрира много правдоподобно литературните среди в Ню Йорк от 90-те години на миналия век.

Интерес представляват също „Дау“ сериите – от 700 часа киноматериал, пресъздаващи времето на комунизма, в Берлин ще бъдат представени два от филмите. В конкурсната програма тръгва „Дау. Наташа“, а документалният „Дау. Деградация“, който няма да се бори за „Златна мечка“, разказва историята на съветския физик Лев Давидович Ландау, пише „Дойче Веле“.

АКО КОМУНИЗМЪТ БЕ ПРОБВАН ПЪРВО НА КИНО

Президент на журито е Джеръми Айрънс. Британският актьор с холивудски опит ще застане начело на международния екип от шестима актьори, режисьори и продуценти от Германия.

След като миналата година имаше сериозни критики, че „Берлинале“ не цени таланта на жените, през 2020 г. почетна „Златна мечка“ ще бъде връчена на Хелън Мирън. Специално отличие ще получи и немската режисьорка Улрике Отингер. Церемонията по връчване на наградите ще се състои на 29 февруари.