Джордж Мартин: Не разбирам защо феновете намразиха „Троновете“

Джордж Мартин не разбира критиките за осмия сезон на „Игра на тронове“. Това става ясно от интервю с писателя за „Индипендънт“. Повод за разговора е премиерата след два месеца на „Домът на дракона“, спиноф по „Троновете“, който ще разкаже историята на Таргариените. Въпреки ентусиазма, зрителите все пак имат едно наум и не бързат да съдят сериала по трейлъра – урок, научен тъкмо от последния, осми сезон на „Игра на тронове“, който предложи нелогичен край на няколко сюжетни линии и разочарова стотици почитатели.

„Знаете ли, не го разбирам това. Добре, зрителят обича един сериал, обича някой персонаж. Какво е най-лошото, което може да се случи? Сериалът или ще е добър, лош или посредствен. Някои епизоди са добри, други – лоши. Защо хората така полудяват? Не разбирам как може да мразят нещо, което преди толкова много са обичали. Ако не харесваш един сериал, просто не го гледай! Как всичко стана толкова токсично?“, разсъждава писателят.

Мартин добре познава критиката – от години читателите чакат да видят продължението на историята на Денерис, Старките и Ланистърите в „Книга за огън и лед“. Авторът все още работи по шестата книга „Ветровете на зимата“, готви се и седма. За тези години се е научил да не приема онлайн тормоза лично и изтъква за пример предстоящия „Пръстените на силата“ на „Амазон“:

„Онлайн споровете покрай това заглавие са като Втората световна война. Пускат се атомни бомби за всяко малко отклонение от оригиналния материал. Има спорове за сериалите и филмите на „Марвел“, много покрай персонажите на Ди Си. Преди ако някой беше фен на „Стар Трек“, той наистина харесваше „Стар Трек“. А сега изглежда сякаш половината от хората, определящи се за фенове на „Стар Трек“ мразят „Стар Трек“, феновете на „Междузвездни войни“ мразят „Междузвездни войни“, феновете на Толкин ненавиждат „Пръстените на силата“… Какво по дяволите? Може би това се дължи на факта, че героите се променят, но като писател ти ще се побъркаш, ако нищо не се променя. Човек иска да разкаже нови истории, а не да повтаря старите до втръсване.“

Писателят казва, че е добре запознат с фен културата, първите му публикувани редове са писмо до създателите на „Марвел комикс“:

„Скъпи Стан [Лий] и Джак [Кърби], вие сте по-добри от Шекспир!“

Мнозина смятат, че поредицата „Песен за огън и лед“ е пропита с влиянието на Джон Р. Р. Толкин, но Дж. Р. Р. Мартин твърди, че тъкмо Стан Лий задава основните посоки на творчеството му.

„Изненадващата смърт, персонажите, които привидно са едни, а всъщност са други, сивите герои, които имат и добро, и зло в себе си и до последно не знаеш накъде ще се обърнат в кризисен момент – всичко това носи отпечатъците на Стан Лий“, казва писателят.

А въпросът за смъртта, който бързо катапултира „Троновете“ в една от най-великите истории, разказани по телевизията някога, е точно толкова болезнена за писателя, колкото и за читателя и зрителя, смята Мартин:

„Това е ужасяващ момент, който разстройва хората. Ядосва ги, натъжава ги. Читателите хвърлят книгата в стената или в камината. Зрителите, десетки хиляди от тях, ако не и милиони, изпитаха същото. Мисля си, че това е хубаво, все пак говорим за смърт!“

Една от причините за това, смята той, е в тривиализирането на смъртта във филмите и сериалите, превръщането ѝ в детайл, който задвижва сюжета. А репутацията му на писател, който не се свени да сложи край на любимите си персонажи, е крайно преувеличена.

„В „Междузвездни войни“ убиват много повече персонажи от мен – възкликва той възмутено. – Още в първия филм взривяват цялата планета Олдеран с населението ѝ от 20 млрд. души. Обаче знаете ли какво? На никого не му пука. Всички на Олдерон са мъртви? Какво толкова, ние не познаваме хората на Олдерон. Не усещаме нищо от тяхната смърт. Това е просто статистика. Ако се пише за смърт, тя трябва да остави чувство.“

Думите му звучат като предупреждение към зрителя, забравил болката от „Троновете“. Сериалът ще има световна премиера на 21 август в НВО Мах (у нас на 22 август).

„Ще видим дали зрителите ще приемат „Домът на дракона“ така, както приеха „Игра на тронове“. Персонажите, времевата линия, историята е различна. Светът е същият. Нашата професия е комарджийска – разказваш си историята и чакаш да видиш дали публиката ще те аплодира, или си е приготвила гнили домати, за да те замеря с тях. Ако са доматите, бягаш зад кулисите и измисляш нова история за следващия път. Това правя аз, разказвач съм.“