Джулия Робъртс почти отказала ролята в „Нотинг Хил“

Джулия Робъртс изпитвала големи колебания дали да приеме ролята в „Нотинг Хил“ – образ, който става пословичен за кариерата ù. Романтичната комедия превърна Робъртс и колегата ù във филма Хю Грант в най-търсените в жанра, но проектът не изглеждал така лъскаво в началото, споделя актрисата в интервю за февруарското издание на „Вог“.

Разговора за списанието тя води с Ричард Къртис, режисьор на „Нотинг Хил“.

„Честно казано, един от най-трудните ми ангажименти въобще бе да се снимам в твоя филм, да играя актриса – споделя Робъртс пред Къртис. – Беше толкова некомфортно. За малко да не приема ролята, защото изглеждаше толкова странно. Дори не знаех как трябва да изиграя този персонаж.“

В „Нотинг Хил“ от 1999 г. Робъртс влиза в ролята на Анна Скот, популярна американска актриса, чийто живот драстично се променя след съдбоносна среща със симпатичен собственик на лондонска книжарница. По това време актрисата вече се е снимала в „Хубава жена“ и „Сватбата на най-добрия ми приятел“, но усещала ролята в „Нотинг Хил“ като твърде близка до реалността. Ричард Къртис дори споделя, че Робъртс „мразеше да се облича като филмова звезда“.

Февруарската корица на британския „Воуг“

Този елемент дори влиза в сценария по настояване на Робъртс и в една от ключовите сцени нейната героиня е облечена със семпли дрехи, докато се обяснява в любов. Ансамбълът, оказва се, е създаден от личния гардероб на Робъртс, припомня си режисьорът:

„Дрехите, които носиш в онази сцена, в която казваш на Хю „Аз съм просто едно момиче, което стои пред едно момче и го моли я обича“… Правилно ли си спомням, че носеше същото, когато дойде на снимки същата сутрин?“

Робъртс доразказва историята:

„Изпратих шофьора си, прекрасния Томи, обратно до апартамента ми. Обясних му какво точно да вземе от гардероба – моите лични джапанки, сладката ми пола от синьо кадифе, една блузка и жилетката“.

Сцената всъщност става най-паметната от целия филм, но Робъртс споделя, че не очаквала да се превърне в една от най-цитираните през годините.

Скромността на нейния персонаж във филма е доста близък до поведението на актрисата в реалния живот, става ясно от интервюто. Попитана от Ричардс, дали вижда в огледалото „лице на жена, което всеки познава и свързва с филмите“, тя отговаря отрицателно.