Ебола и безвкусната благотворителност

Отново е сезонът на празниците и знаете какво означава това: поп звезди се обединяват в името на добри каузи. Има ли нещо по-възвишено от това да облекчиш човешкото страдание с помощта на музика? Но когато стане въпрос за благотворителни сингли, тогава изкуството и филантропията имат странни и понякога обтегнати отношения. Колкото по-висок е залогът, толкова повече са проблемите.

Do They Know It’s Christmas? (Те знаят ли, че е Коледа?) – сингълът, който не спира и не спира да се върти – сега е в четвъртата си инкарнация, 30 години, след като беше записан в Лондон и издаден в помощ на гладуващите в Етиопия. Този път целта е да се съберат пари за борба с ебола, която засегна тежко Африка. Мелодията, повечето от текста и част от ключовите изпълнители са същите като в оригинала от 1984-а. Сред тях са Боно и текстописците Боб Гелдоф и Мидж Ур.

Първата версия продаде 3 млн. копия само за няколко седмици и стана един от най-големите търговски успехи в историята на Великобритания. Звездният състав (Боно, Пол Макартни, Дейвид Бауи, Стинг, Фил Колинс, Саймън Ле Бон и т.н.), приятната мелодия (допълнена с църковни камбани) и упоритостта на Гелдоф превърнаха песента в истински поп гигант. После излязоха нейни продължения през 1989, 2004 и 2014 г.

Версията по случай 30-годишния юбилей предлага още по-разнообразен изпълнителски състав (включена е и певица от африкански произход – Анжелик Киджо), но като артистично послание е все така обезпокоителна. Колониалната снизходителност на оригинала е леко туширана, като са премахнати няколко смущаващи строфи от сорта на „Довечера благодарете на Бог, че са те, а не вие“ и „Тази Коледа няма да има сняг в Африка“. Слушателите обаче отново са призовани „да се молят за другите“ – нещо, което би казал някой изпълнителен директор в офиса си.

Въпреки съмнителната си слава не Do They Know It’s Christmas? роди традицията на съвременните благотворителни песни. Тя започна десетилетие по-рано с Bangla Desh на Джордж Харисън за човешкото страдание в опустошения от войни и циклони регион, известен по-рано като Източен Пакистан. Хуманитарната криза вече избледнява от публичната памет, но начинът, по който Харисън представи песента, особено на Концерта за Бангладеш в Ню Йорк, е един от най-вдъхновените и пламенни моменти в цялата му кариера. Тогава той беше на върха на соловата си кариера след успеха на тройния албум All Things Must Pass и лайв изпълнението на Bangla Desh (придружено от свирепото саксофонно соло на Джим Хорн) отговори напълно на високите му стандарти.

Няколко месеца след като през 1984-а на бял свят се появи Do They Know It’s Christmas?, Америка отговори с We Are the World, а песента срещна още по-голям отзвук. Съавтор й беше най-голямата звезда на планетата по онова време – Майкъл Джексън, и в едно студио беше събрана най-очарователната и невероятна смесица от егота – Джексън, Брус Спрингстийн, Били Джоел, Лайънъл Ричи, Тина Търнър, Даяна Рос, Пол Саймън. Концертът беше толкова велик, че Бет Мидлър, Смоуки Робинсън, Линдзи Бъкингам и Уейлън Дженингс успяха да се класират само за бек вокалисти.

С цялата тази огнева мощ не е изненадващо, че We Are the World продаде около 10 млн. копия в цял свят. С впечатляващите си вокалисти американското парче беше по-характерно и по-запомнящо се от Do They Know It’s Christmas?. От страстта на Спрингстийн и дързостта на Синди Лопър до Питърпановския шепот на Майкъл Джексън и хриптенето на Боб Дилън. А рефренът „Истина е, че ние с теб ще направим деня по-хубав“ стана част от градския фолклор. Очевидното удоволствие, с което Стиви Уондър пя, пък измъкна We Are the World от лепкавия казан на сантименталността.

Този подход към благотворителните песни напомня общите изпълнения на звездите в края на някой голям фестивал. Забавно е да гледаш толкова известни имена на едно място, но в един момент цялата тази схема омръзва. Последвалите опити да бъде повторен двойният нокаут на Do They Know It’s Christmas?/We Are the World бяха посрещнати с безразличие, включително и парчето за борба с рака Just Stand Up, предвождано от Марая Кери, Бионсе и Риана, което през 2008-а дори не успя да влезе в американския Топ 10. Шепата песни за земетресението в Хаити през 2010-а се представиха мъничко по-добре. Това важи най-вече за римейка на We Are the World с вокалите на Майкъл Джексън от 1985-а, Тони Бенет, Майли Сайръс, Снууп Дог и др., и кавърът на Everybody Hurts на REM с Род Стюарт и Сюзън Бойл.

Band Aid 30 или поредното превъплъщение на Do They Know It’s Christmas? е блед сингъл, независимо колко шумно го рекламират и независимо колко много звезди се ангажират с каузата му. Показателно е, че най-вдъхновяващото благотворително парче напоследък излезе с много по-малко фанфари, отколкото проекта на Боб Гелдоф. Макар че ще привлече само частица от вниманието, отделено на Do They Know It’s Christmas?, то е много по-вълнуващо и искрено. Това е сингълът Africa Stop Ebola, в който се събират някои от най-изявените изпълнители на Западна Африка, включително Амаду & Мириам, Салиф Кейта и Уму Сангаре. Вместо патетична поезия тези певци се опитват да дадат практични съвети на сънародниците си как да се справят с кризата. Комбинацията от семейна загриженост и тъжно звучене остойностяват Africa Stop Ebola – в нея има и смисъл, и музика. Трябва да кажем нещо и за самите изпълнители на този сингъл. Те пеят, сякаш животът им зависи от това. Заплахата от ебола е толкова близо до домовете им, че можете да я усетите в отчаяните им гласове. Това не е просто колониална благотворителност. Това е въпрос на живот и смърт.