Ecce Homo: пътеводител в света на великите

Разглеждаш, четеш, пресмяташ и не знаеш кои да пропуснеш. Точно това безизходно отчаяние ме обзе, когато отворих книжката с програмата на втория Master of Art малко преди пресконференцията на организаторите на фестивала за документално кино в „Люмиер“ във вторник. Четири киносалона, 11 дни, 64 филма и 111 прожекции предлага новият Master of Art – абсолютно всички заглавия са премиерни за България, много и за Европа, а едно ще е и за целия свят.

В началото на текста никак не пресилих – дори бегъл поглед върху програмата е достатъчен да си пуснеш отпуск от 20 до 30 април. Филмите разглеждат животите, кариерите и гения на Пабло Пикасо, Дейвид Линч, Юлия Кръстева, Кристо, Йеронимус Бош, Исак Бабел, Филип К. Дик, Ян Флеминг, Бродски, Клод Моне, Джакомети, Ленард Бърнстейн, Йо-Йо Ма, Иржи Менцел, Реймон Русел, Ане Франк, Ханна Аренд… така и на някои фигури, на които е по-вероятно да не сме обръщали особено внимание: като личния шофьор на Станли Кубрик, Джу Шао-Мей и историята ѝ за победата на Бах над Мао, един ужасен фотограф от фронта, архитекта, издигнал Индия, колекционера и меценат Ули Зиг, графити-художниците, превърнали в изкуство предназначена за събаряне сграда в Париж.

Това ли са най-добрите документални филми, създавани от 1 януари 2015 г. досега? Трудно е да се прецени – но със сигурност шансовете да ги видим отново след Master of Art (особено в подобна концентрация) са нищожни. Затова, ако нямате възможност да видите колкото се може повече от тях, ви предлагам своя личен избор от 7 заглавия, които не бих пропуснал.

Йеронимус Бош

Един от най-енигматичните художници в света изобщо. Който не се е взирал хипнотизирано в „Градината на земните удоволствия“, пръв да хвърли камък. За да направи филма си, холандецът Пиетер ван Хюсте в продължение на четири години, заедно с екип от специалисти по творчеството на Бош, обикаля света и изследва всяка известна (да, всяка!) негова картина.

Фрагмент от „Градината на земните удоволствия“

Чрез снимки с висока резолюция, рентгенови фотографии и инфрачервени камери са изследвани дървените панели в опит да се надникне отвъд лака. Какво е открито там? Кой изобщо е бил Йеронимус Бош и откъде вади всички тези демони, машини и чудати същества? Имаме две възможности да разберем: на 27 април от 19 часа в „Люмиер“ и от 16,30 часа на 30 април в „Г-8“.

Реймон Русел: Денят на славата

„За мен въображението е всичко.“
Реймон Русел

Реймон Русел може и да не е най-известният френски писател/драматург (особено в България, където дори не е превеждан, освен с една статия на с. 12 в „Литературен вестник“ от брой преди 20 години), но е изключително значим с влиянието си върху т.нар. Сюрреалистична група, сред които е един от тримата бащи на модернизма Марсел Пруст, съвременни романисти като Енрике Вила-Матас и Микел Барсело и др.

Ако искате да разберете повече за човека, на когото Салвадор Дали посвещава филма си Impressions de l’Haute Mongolie (1976), възможностите са две: 19 часа на 21 април в „Одеон“ (световна премиера) и 22 април от 20 часа в „Евро Синема“.

Арт животът на Дейвид Линч

Дейвид Линч никога не е говорил особено за себе си или работата си и е оставял загадъчните си гениалности сами да се описват пред зрителите. Но в „Арт животът на Дейвид Линч“ режисьорите Джон Нгуен и Рик Барнс улавят невиждан досега ъгъл към режисьора – от ранните му години и артистичния му процес, убеждава ни критикът Беки Белзил.

От идиличното му детство в провинцията към мрачните улици на Филаделфия – 90 минути с историята на създателя на „Мълхоланд Драйв“, „Човекът слон“ и „Синьо кадифе“, и то по-малко от два месеца преди челния сблъсък с чакания вече четвърт век трети сезон на „Туин Пийкс“.

Прожекциите са на 25 април от 21 часа в „Люмиер“ и на 30 април (19,15 часа) в кино „Одеон“.

Бродски не е поет

„Бродски не е поет“ на руския режисьор Иля Белов разглежда Йосиф Бродски с всичките му приятели поети, въодушевени дами, любовта на живота му Марина Басманова, двете психиатрични болници, разпитите в КГБ, Народния съд, затвора, заточението, принудителната емиграция.

Документалният филм е направен по спомените на Анна Ахматова за „нашия риж“… или за тунеядеца, както го наричат съветските власти. Или за нобеловия лауреат от времето, когато Нобелът за литература се даваше най-вече за литература.

Прожекциите на „Бродски не е поет“ са от 16,30 ч. на 21 април в „Люмиер“ и на 23 април от 17,30 в кино „Одеон“.

Да намериш Бабел

„Своите постижения той никога не би могъл да използва като другите, които навсякъде даваха да се разбере, че смятат себе си за венец на всичко предхождащо. Понеже знаеше какво е литература, Бабел не се чувстваше издигнат над останалите. Той бе обладан от литературата, а не от нейните почести и блага.“
Елиас Канети в есе, посветено на Исак Бабел

И още един писател. Отвъд скучноватото заглавие „Да намериш Бабел“ стои историята на Исак Бабел, някак незаслужено останал отвъд масовото читателско внимание в България. През 1940 г. Бабел е екзекутиран по време на Голямата чистка на Сталин. Тогава той е само на 45 години, но вече е създал десетки от фантастичните си разкази (ако ви попадне едно синьо-оранжево издание от 1981-а с името му на корицата, непременно си го вземете; но може и сборника на „Колибри“ от 2015-а).

През 2015-а неговият внук Андрей Малаев-Бабел тръгва по следите на наследството си, за да се сблъска с незаличените отпечатъци на бурна история, която отеква в бунтовните текстове на дядо му и в атмосферата на конфликта между днешните Русия и Украйна. Класна литература и ужасяващи репресии в зловещо съчетания…

„Да намериш Бабел“ (89 минути, на Дейвид Новак, копродукция между САЩ, Украйна, Русия и Франция) може да се види на 22 април от 19,15 часа в „Одеон“ и на 24 април от 19 часа в „Люмиер“.

Пикасо, раждането на една икона

Ами, това е Пабло Пикасо. Каквото и да се направи за него, ще бъде интересно по един или друг начин.

„Сънят“, Пабло Пикасо

Прожекциите на „Пикасо, раждането на една икона“ (54 минути, режисьор: Хопи Лебел) са цели четири: 21 април (21 часа) в кино „Одеон“; 22 април (19,30 часа) в „Г-8“; 23 април (13,30 часа) в „Люмиер“; 30 април (18,15 часа) в „Евро Синема“.

Музиката на непознатите:
Йо-Йо Ма и ансамбъл „Силк Роуд“

Йо-Йо Ма, дете на китайски родители в Париж, е само на 7 години, когато Ленард Бърнстейн го представя като изключително даровит челист (впрочем – на фестивала има филм и за Бърнстейн, хвърлете поглед).

Документалният филм е интересен не само заради невероятния талант на Йо-Йо Ма. Режисьор на продукцията е Морган Невил. През 2013-а той спечели Оскар за документално кино за своя „На крачка от славата“, който разглежда живота и кариерата на бекстейдж певците. Номиниран и за пет награди „Грами“. А сега може да спечели и Master of Art.

Прожекциите на „Музиката на непознатите: Йо-Йо Ма и ансамбъл „Силк Роуд“ са на 20 април (20 часа) в „Люмиер“, 25 април (17,15 часа) отново там и 30 април (17,30 часа) в „Одеон“.

Бонус х 3

„Пътят към Тива“ е на режисьора Николай Василев и в 52 минути показва историята на създаването на спектакъла „Антигона“ на проф. Иван Добчев в Театър „София“ (прожекции на 28 април от 19,45 в „Люмиер“ и същия ден от 20,45 часа в „Г-8“).

За почитателите на писателя Георги Господинов – на 24 април от 17 часа в „Люмиер“ може да се види късометражният „6 минути щастие“ на режисьора Мария Аверина. Разказ, който е както за писателя, така и за вдъхновението и невидимите нишки между творчеството и живота.

Накрая, „Елис“, с участието на Робърт де Ниро, е късометражен филм за Елис Айлънд – мястото, което в продължение на десетилетия е било порта и временен дом на хиляди имигранти в опита им да достигнат до Съединените щати. Филмът може да се види на 20 април от 20 часа в „Люмиер“, на 25 април от 17,15 часа пак там и на 30 април от 17,30 часа. И в трите случая, „Елис“ е в една прожекция с „Музиката на непознатите: Йо-Йо Ма и ансамбъл „Силк Роуд“.

Пълната програма на фестивала Master of Art 2017 можете да видите тук.