Едгар Хувър – чудовище или американският Макиавели

“Врагове” е история на Федералното бюро за разследване в качеството му на тайна разузнавателна служба. Ние мислим за ФБР като за полиция, която арестува престъпници и поддържа върховенството на закона. Но тайното разузнаване срещу терористи и шпиони е първата и най-важна мисия на Бюрото днес и това се отнася за по-голямата част от последните сто години.

Тази мисия създава конфликт, който основателите на Конституцията предвидиха преди поколения. Свободните хора трябва да имат както сигурност, така и свобода. Това са непримирими сили и все пак ние не можем да имаме едното без другото. Тайните агенти могат да бъдат закононарушители; техните традиционни методи включват подслушване на телефонни разговори, монтиране на “бръмбари” на всевъзможни места и незаконно проникване с взлом. В продължение на десетилетия Бюрото обслужва по най-добрия начин националната сигурност чрез изопачаване, заобикаляне и нарушаване на закона. Тайната полиция е анатема за всяка демокрация. Но пълномощията на ФБР я правят неин най-близък двойник в Америка.

“Врагове” е хроника на вековния постоянен конфликт относно поведението на тайното разузнаване в една отворена демокрация и на решителната схватка между националната сигурност и гражданските свободи – сага на нашата борба да бъдем едновременно и свободни, и в безопасност. Тя е написана въз основа на архивите, без никакви анонимни източници или непроверени цитати. Базирана е на повече от седемдесет хиляди страници декласифицирани съвсем наскоро документи, включително изключителната колекция на разузнавателните досиета на Дж. Едгар Хувър и на повече от двеста устни разказа, записани от агенти, които са били на служба по време на неговия четиридесет и осем годишен мандат като ръководител на ФБР и след това.

Хувър стои в центъра на Американския век (Популярно наименование на ХХ век, през който влиянието на САЩ в областта на политиката, икономиката и културата нараства и става до миниращо, особено след Втората световна война, когато остават само две суперсили – САЩ и СССР – бел. прев.) като статуя, инкрустирана в мръсотия. Неговите привърженици го възприемат като гений на далновидността. Опонентите му пък го виждат като “проклетата клоака”, по думите на съветника по въпросите на националната сигурност на президента Кенеди. Днес милиони американци го познават само като карикатура: тиранин в балетна пачка, преоблечен в женски дрехи чудак. Нито едно от тези неща не е вярно. Досиетата, отворени през последните няколко години, свалиха много пластове на митове и легенди. Те го показват в нова светлина. Той е провеждал тайни мисии, които са били почти немислими за времето си, шпионирал е директно лидерите на Съветския съюз и Китай в най-мрачните дни на Студената война, изпращал е детайлни разузнавателни предупреждения за самоубийствени атаки срещу Ню Йорк и Вашингтон, ръководил е преврати срещу демократично избрани чуждестранни лидери и коварно е подронвал позициите и авторитета на президентите на САЩ.

Хувър не е чудовище. Той е американският Макиавели. Той е проницателен, той е хитър, той нито за миг не е спирал да наблюдава враговете си. Той е отецът основател на американското разузнаване и архитектът на съвременния държавен надзор. Всеки пръстов отпечатък в досиетата, всеки байт биографични и биометрични данни в компютърните банки на правителството дължат произхода си на него.

Той е и виртуозен манипулатор на общественото мнение. Служи си със средствата на политическа война и задкулисното управление на държавата, в името на националната сигурност, често за сметка на морала. Воюва с комунизма и тероризма с всепоглъщаща страст в продължение на петдесет и пет години. От 40-те години на миналия век до последния си ден той предвижда апокалиптичните заплахи, с които се сблъскваме днес. И все пак Хувър оставя зад себе си една институция, която почти умира заедно с него, и започна да възстановява своята мисия за опазване на националната сигурност едва със законите, приети в последните три години.

ФБР никога не е имало точното основание, извън президентската клетва, да се грижи за правилното прилагане на законите, и президентите винаги са изопачавали в своя полза ограниченията на тази клетва още от Първата световна война. Те нареждат на Хувър да преследва не само терористи, но и пацифисти, те вземат на мушка героите на Движението за граждански права редом с рицарите на ку-клукс-клан. По тяхна заповед Бюрото нарушава свободите, заложени в Хартата на правата, за да наложи пълномощията на президента като главнокомандващ. Както пише веднъж министърът на правосъдието на Франклин Делано Рузвелт: “Конституцията никога не е притеснявала особено никой военновременен президент” – а всеки президент вижда себе си в състояние на война.

“Врагове” е летопис на незаконни арести и задържания, прониквания в чужди домове, взломове, подслушване на телефони и сгради в името на президента. По замисъл това изследване се спира съвсем накратко на най-известните криминално-правни казуси – като войната с гангстерите в Голямата депресия и кървавия сблъсък със сектата “Давидов клон” – за да се фокусира предимно върху тайните разузнавателни операции на ФБР. Но това е сърцето на историята на стогодишната американска война срещу терористи, шпиони, анархисти и атентатори. Командирите в тази битка – президенти, министри на правосъдието, прокурори, генерали и директори на ФБР – в равна степен използват пълномощията си и злоупотребяват с тях в името на националната сигурност. И все пак дори и техните пълномощия имат граници в нашата демокрация.

В заника на живота си Хувър отказва да изпълнява незаконните заповеди на президента Никсън. И Робърт Мълър, директор на Бюрото от 4 септември 2001 г. до днес, се противопостави на заповедта на президента Буш да проведе противозаконно тайно разузнавателно наблюдение; в знак на протест той дори подаде оставката си. И заяви, че ние няма да спечелим войната с тероризма, ако загубим свободата си в тази битка.

Лидерите на ФБР живеят ежедневно в състояние на постоянен конфликт. Американците имат нужда да знаят историята на тази борба. Ако не, когато дойде следващата криза, те ще предадат гаранциите за свободата си срещу обещания за сигурност. И може да живеят в по-голяма безопасност, но ще имат по-малко свобода.

Предговор към „Враговете. История на ФБР“ от Тим Уайнър, изд. „Труд“