Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Един актьор без роля в парламента

Дали като депутат Евгени Будинов може да направи повече, отколкото като актьор?

Евгени Будинов е студент на Стефан Данаилов в НАТФИЗ - и ако се е учил от него някога на актьорския занаят, днес ученикът предстои да разбере друго от своя Мастер - че никой актьор не може да направи нищо за културата в парламента. Снимки: БГНЕС - Един актьор без роля в парламента

Евгени Будинов е студент на Стефан Данаилов в НАТФИЗ - и ако се е учил от него някога на актьорския занаят, днес ученикът предстои да разбере друго от своя Мастер - че никой актьор не може да направи нищо за културата в парламента. Снимки: БГНЕС

Един добър актьор днес получи място в Народното събрание. Евгени Будинов се закле в името на България да не играе роли в парламента, а във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа. Депутатът Будинов зае „столчето“ на Антон Тодоров, на когото се наложи да излезе от образ – но и без да сме актьори, всички знаем, че клетвата в Народното събрание е просто театър. А трибуната отпред е сцена, по-желана и от тази в Народния театър.

Подобен обет Будинов изрича и от първата ни сцена. „Да живей България“, крещи актьорът в ролята на Мравката, изгнаник в спектакъла на Александър Морфов „Хъшове“. Пламенни емоции предизвиква този вик у публиката, също и горчиви, защото мечтата за свобода, възпята в това представление, за мнозина не изглежда постигната.

Преди три години трупата празнува 10-годишнината на „Хъшове“ и Будинов вероятно е преживял като свои силните чувства, изразени от режисьора в края на представлението – за робството у нас, което продължава твърде много.

„То не е било само 500 години, вече са 650 години… – сподели през сълзи Морфов в речта си пред публиката. – Робството на парите, алчността, бруталността. Слава богу, че ви има и вярвате в това, което ние повтаряме като някакви малоумници: че добротата, милосърдието, любовта, честността, жаждата за свобода са неща, без които човек не може да съществува. Това е нашето верую. Ние го правим всяка вечер. И никой не си е позволявал да бъде имитатор на тези чувства. В това се заклевам. Благодаря ви, че през всички тези години бяхте с нас – тези, които заедно с нас вярват в изгубени каузи, в съсипани надежди, в унищожения живот. Но въпреки всичко вярваме, че някак си може би ще се случи нещо. Вярваме, че утре ще стане вчера! Но онова вчера, за което мечтаехме, че ще бъде утре.“

Новите колеги на Евгени Будинов не са безразлични към театъра и често участват в етюди. 

Постъпвайки в парламента, Евгени Будинов най-вероятно няма да остави театъра. Дори да прозвучи наивно, тук ще изоставим циничните подозрения около мотивите му. С риск да обвиним и него в наивност, се надяваме, че желанието му да стане част от политиката е израз на онази вяра в изгубени каузи, за която говори Морфов, на съсипаните надежди на хората на изкуството у нас, че някой ще ги оправи. Надеждата, „че някак си може би ще се случи нещо“, тлее и у всички нас, които излизаме сутрин от домовете си с порива да преобърнем света и се прибираме вечер все по-малко уверени, все повече победени, а един ден и пречупени.

Евгени Будинов е блестящ в поддържащите роли, но в парламента вероятно няма да получи и такава – макар че там са важни „вторите цигулки“, „беквокалите“ зад политическата звезда Бойко Борисов. Културата за всички цветове, управлявали България, е в рамките на статистическата грешка – за нея се дават толкова малко пари, че на властта й е все едно за какво се харчат. В политиката артистите са нужни само за рекламни лица, да изричат чужди думи – точно като в театъра. Така е не само в ГЕРБ, а и в БСП, където толкова години вече Стефан Данаилов е използван като човека от телевизора. Впрочем, Будинов е студент на Данаилов в НАТФИЗ – и ако се е учил от него някога на актьорския занаят, днес ученикът предстои да разбере друго от своя Мастер – че никой актьор не може да направи нищо за културата в парламента. И Будинов, и стотиците негови колеги в театъра отказват да използват трибуната, от която могат да говорят всяка вечер на народа – театралната сцена. Чудно е защо вече толкова години и Будинов, и десетки други актьори, писатели, скулптори, музиканти… не разбраха, че могат да направят много повече, да бъдат много по-полезни в професията си, отколкото в политиката и в Народното събрание.

Не знаем причината Евгени Будинов да стане депутат. Но като актьор посланията му са ясни – може да го гледаме в редица представления в Малък градски театър „Зад канала“, в „Хъшове“ в Народния театър и в новия български игрален филм „Възвишение“. Защото в образ той е 100% искрен.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg