Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Един американец, Дякон Левски и джедай Христос

Как един мъж от другия край на света видя филма за Апостола

Васил Левски не просто е светец, той всъщност е Исус Христос - това е посланието на „Дякон Левски“ според един американец, прекарал 4 часа в киносалона. - Един американец, Дякон Левски и джедай Христос

Васил Левски не просто е светец, той всъщност е Исус Христос - това е посланието на „Дякон Левски“ според един американец, прекарал 4 часа в киносалона.

Филмът на Максим Генчев „Дякон Левски“ предизвика множество противоречиви коментари. Един от тях е особено любопитен, защото принадлежи на американец, който живее в България и от малко повече от половин година учи български. Лоренцо е публикувал рецензията си на английски език в своя блог „Да сме живи и здрави“. Преводът и заглавието са на „Площад Славейков“.

За човек, който нито е българин, нито говори български, не съм от целевата аудитория на „Дякон Левски“. Въпреки това аз и моята съпруга отидохме на премиерата в НДК заради коня на нашата приятелка Милена – възхитително животно на име Карина, което участва във филма. С красивата си жълтеникаво-кафява козина Карина озари екрана за около 18 секунди, през които изхвърли горкото дете Левски в една локва. За съжаление, след като внесе класа, кобилата бързо изчезна и на филма му отне 4 часа да стигне до неизбежния си и милостив завършек.

Разбрах повече турския, отколкото българския език

Както казах, не съм точният зрител на този филм. Когато учиш български език от седем месеца, както правя аз, едно от най-фрустриращите изживявания е да не разбираш нещо. Да не разбереш почти нито дума от над 4-часов филм е достатъчно да докара взискателен човек като мен до самоубийство. На втория час бях толкова обезкуражен, че планирах да зарежа българския и просто да науча немски. Когато започна втората част, спорих със себе си с кой ключ най-добре ще мога да си прережа гърлото. Сериозно, разбрах повече турския, отколкото българския. Съпругата ми ми обясни, че героите говорят архаична версия на езика, което може както да е истина, така и да е било опит да ме утеши. И все пак, съдейки по рейтинга от 4,7 в IMDB, подозирам, че доста българи също не са разбрали много от филма.

Франциско

Филмът започва в църква. Мустакати османски войници си вадят ятаганите и заплашват българи със смърт и обезчестяване. Дотук добре. Ухиленият турчин, изнасилващ невинна българска девица в дома на Христос, е образ, който дори аз мога да разбера. Предполагам, че посочва с какво предстои да се бори Левски и какво равнище на хитрост и лукавство публиката може да очаква.

Представят ни бебе, наречено Али Аслан. Читателите може да попитат – защо ѝ е на аудиторията да бъде запознавана с важни бебета? Особено пък такива, които не са измислени личности? Великолепен въпрос! Като фен на киното и на развлекателната индустрия по принцип тук ще кажа нещо, което казвам на всеки млад родител, когото срещна – децата са скучни. Те не правят и не допринасят с интересни неща. Никой няма нужда да излиза пред камерата, преди да стане поне на 25 години.

Както и да е, срещаме Али и малкия Васил Левски. Трябва да призная, че имах сериозни затруднения в първия половин час на филма да разпозная, че бузестият калпазанин по-късно ще стане Апостолът на свободата. Може и вината да си е моя – но определено изглеждаше, че момчето се представя като Боян, а на гроба на баща му бе изписано фамилното име „Кунчев“. И се питах – кое, по дяволите, е това хлапе Боян Кунчев и защо за първите 30 минути още не сме видели Васил Левски? И къде е невероятният кон на Милена??

Трябва да призная, че имах сериозни затруднения в първия половин час на филма да разпозная, че бузестият калпазанин по-късно ще стане Апостолът на свободата.

Трябва да призная, че имах сериозни затруднения в първия половин час на филма да разпозная, че бузестият калпазанин по-късно ще стане Апостолът на свободата.

И пак – защо се налага да гледаме тези деца? Помните Али Аслан, турското бебе, което видяхме в началото? Аслан на турски значи „лъв“, точно както Левски значи „лъвски“! Видяхте ли, казах ви, че филмът е коварен! Лентата имаше нужда от цяаааалото това време да покаже отношенията на Левски с измисленото турско дете, за да подготви неговия бъдещ конфликт с игото. Като се има предвид, че животът на възрастния Левски е посветен на борбата с османските власти, изглежда излишно да се подчертава и личният му конфликт с османците. Това би могло да изглежда непростимо глупаво на публиката, която губи толкова много време за персоналната връзка, буквализираща цялата битка на героя Левски. Нещо като да се вкара второстепенна сюжетна линия в „Челюсти“, в която Броуди се страхува дали жена му не му изневерява с развратен непознат на име г-н Акулов.

„Дякон Левски“ очевидно е замислен като категорично историческо сведение за Васил Левски. Филмът се опитва да постигне това чрез обем – разказвайки колкото се може повече истории за Левски и снабдявайки бъдещите поколения с още и още исторически сцени. Заради това и публиката губи прекалено много време за детето Васил Кунчев, готвещо се за бъдещите си битки с турците, вероломните сърби и някакъв зловещ тип с цилиндър.

Повечето биографични филми, особено успешните такива, се фокусират върху определена част от живота на героя си, а не върху целия – защото в по-голямата си част човешките животи, дори и на особено важните личности, са наистина безинтересни. Един от последните големи американски филми например – „Селма“, се съсредоточава само върху една от демонстрациите на Мартин Лутър Кинг, защото един кратък период много по-ефективно изобразява величието на персонажа и неговия принос към историята. Също така би било безкрайно досадно да се наблюдава бебето Мартин, което щъка по памперси около родния си дом, или пък да се запознаваме с бебето Линдън Бейнс Джонсън. Единственият начин да се направи едно дете интересно е, знам ли, да му се дадат суперсили като на Дрю Баримор в „Подпалвачката“.

Филмът внушава, че Левски е медиум

Въпреки че имах трудности изобщо в разбирането какво става на екрана, ми беше много сложно да проследявам и моментите, в които Левски се взира в лицето на един или друг турчин. Изглеждаше, че филмът се опитва да внуши, че Левски е медиум, но това би било идиотско. Оказа се, че е точно това… Явно младият дякон е дарен от Всевишния със свръхествени ментални способности. Не е достатъчно, че Левски е най-популярният българин в историята – филмът го превръща в балкански джедай магьосник.

За това допринася и режисьорът, който се е възползвал от най-горещите техники в монтажа за 1999 г. Нещата се разгръщат особено при хоризонталното избледняване и забавения каданс, при който Левски вади двата си пистолета все едно е герой на Джон Ву. Докато Дякона се лута през десетилетията и сред ненужните сюжетни линии на филма, екшънът навлиза във високо-технологични ефекти, които бяха готини за краткия период от премиерата на „Матрицата“ до около година и половина-две по-късно, когато вече се използваха във всяко бразилско предаване за полицаи.

Явно цялата тази „готина“ работа на камерата е необходима, за да се натърти на основното послание на филма: Васил Левски не просто е светец, той всъщност е Исус Христос. Аз идвам от Америка, столицата на лудото християнство, така че съм запознат с персонажи като Бонър, англичанина с цилиндър, който се опитва да оскверни чистотата на Църквата с елитарните си ценности от големия град. Никой не обича да използва за пропагандата си това плашило повече от американските християни, но бях изненадан да видя карикатурата му и в „Дякон Левски“.

Въпреки че така и не разбрах какво говори Бонър, мога да кажа какво представлява дори само от костюма и сарказма му. Той накрая си го получи, полудявайки, когато откри, че не може да открие скритата в урна от Левски божествената светлина на Бога (мощите на Св. Игнатий, които Бонър търси през целия филм – бел. ред.). Изненадващо дълго време бе посветено от Левски за грижата, криенето, заравянето и отравянето на тази урна. Но поне разбрахме защо в края при отварянето ѝ от нея засия магическа светлина като от куфарчето в „Криминале“.

Забравяте, че Левски е богоподобен? Ще ви го припомним

В случай, че зрителите вземат да забравят, че Левски е богоподобен, това им се напомня при всеки сгоден момент. След залавянето си Дяконът е разпитван от Али Аслан и има купища моменти, в които турчинът съска през зъби – „Христо?“ и „Християнство?“ – неща, които дори аз успях да разбера. И точно както Христос, Левски е изкушаван – и от англичанина от големия град, и от блудници. Когато на екрана се появяват жени, те са или изкусителки, или бъдещата госпожа Левски. Васил печели сърцето на жена си, използвайки божествените си сили да подреди най-подмилкващо сладката среща, която някога съм виждал. На обесването му (хей, дори Исус трябваше да умре) Левски поглежда към бесилото, сковано (невероятно!) във формата на кръст.

Васил печели сърцето на жена си, използвайки божествените си сили да подреди най-подмилкващо сладката среща, която някога съм виждал.

Васил печели сърцето на жена си, използвайки божествените си сили да подреди най-сладката среща, която някога съм виждал.

Всяка творба, без значение колко значима я намира авторът ѝ, трябва да избере какво да включи и изключи. В случая имаме нещо, които цели да дефинира живота на Дякона Васил Левски, той трябва да е представен като свята фигура за сметка на всичко останало – това е записано дори в заглавието (а да не забравяме и че в българската история Църквата е изиграла ключова роля във формирането на националния наратив). Въпреки това фактът, че Левски е бил християнин, е сред най-малко интересните около личността му.

Процесът на избавянето на революционерите от най-радикалните им качества често образно се нарича „оприличаване на Дядо Коледа“, но Левски е подложен на нечувано оприличаване на Исус Христос. Той е превърнат в абсурден израз на триумфа на християнството над исляма. Онова, което заслужава уважение около историческата фигура на Левски, е демократичната му и егалитарна визия за страна, която дълго време е била подчинена на авторитарните прищевки на поробителя си. Както в случая с анархиста Христо Ботев, Левски артикулира радикален обществен поглед в името на целия български народ.

За съжаление, в трагедията на „Дякон Левски“, освен че почти ме докара до самоубийство, е и това, че идиотското му превръщане в супергерой светиня омаловажава реалната му роля на борец за свобода. Филмът го прави да изглежда по-малко мъж, отколкото повече…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах