Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Един глас не стигна на Господинов за топ евронаграда

Испанец грабна отличието за най-добър роман

Писателят Георги Господинов - Един глас не стигна на Господинов за топ евронаграда

Писателят Георги Господинов

Георги Господинов остана на един глас разстояние от най-престижната награда за литература „Стрега Еуропео”. Вторият му роман „Физика на тъгата” беше сред петте финалисти в раздела за най-добро европейско заглавие, отпечатано в Италия, но победител стана „Времето на живота” на испанеца Маркос Торенте.

„Физика на тъгата” спечели равен брой гласове с книгата на Торенте, поради което се наложи прегласуване. На втория вот испанецът получи един глас повече.

Георги Господинов на пресконференцията за наградата "Стрега" в Дома на литературата в Рим.

Георги Господинов на пресконференцията за наградата „Стрега Еуропео“ в Дома на литературата в Рим.

„За мен беше чест да съм на този финал. И благодаря за подкрепата!”, отбеляза Господинов в профила си в социалната мрежа фейсбук. Според собствените му признания писателят ще запомни литературната надпревара с четенето на на есето си „Европа и метаморфозите“ на площада Кампидолио на Капитолийския хълм по заник слънце и вълнението на публиката. Както и с думите на една италианка, че имала същото усещане за минотавърска самота като дете.

Вижте част от есето му:

„Ако местата имат памет, то ние сега сме затънали до кръста в митология и история. Между нас трябва да са сенките на една вълчица и двама близнаци, на Микеланджело, на свещените гъски от храма на Юпитер, които спасяват империята. От този хълм преди малко повече от половин век с Римския договор от 1957-а се поставя началото на една европейска общност. Сред многото други стъпки и гласове това място вероятно помни стъпките и гласа на Публии Овидий Назон, авторът на Метаморфозите. Впрочем, най-голямата метаморфоза претърпява самият той. Поетът от пъпа на света губи Рим (и Европа) и се превръща в изгнаник, запратен в покрайнините на империята. Bсички пътища на мислите му ще водят към Рим, но напразно. Оттам насетне това ще се случва често на поетите.

Идвам от земите, близки до изгнанието на Овидий, без да съм бил изгнаник. Мечтата по Европа и по нейния Рим, който в различните времена може да се нарича Париж, Виена, Берлин или Брюксел (но никога София, Букурещ или Томи), тази мечта ми е позната. Идвам от земи, пълни с хора, които никога не са напускали родните си места до 1989 г. Хора, които по политически и икономически причини никога не видяха Европа. Баба ми и дядо ми, майка ми и баща ми, без да са чели Овидий, изпитваха не по-малка тяга към нея. Това също е част от историята на Европа…“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах