Георги Господинов остана на един глас разстояние от най-престижната награда за литература „Стрега Еуропео”. Вторият му роман „Физика на тъгата” беше сред петте финалисти в раздела за най-добро европейско заглавие, отпечатано в Италия, но победител стана „Времето на живота” на испанеца Маркос Торенте.
„Физика на тъгата” спечели равен брой гласове с книгата на Торенте, поради което се наложи прегласуване. На втория вот испанецът получи един глас повече.
„За мен беше чест да съм на този финал. И благодаря за подкрепата!”, отбеляза Господинов в профила си в социалната мрежа фейсбук. Според собствените му признания писателят ще запомни литературната надпревара с четенето на на есето си „Европа и метаморфозите“ на площада Кампидолио на Капитолийския хълм по заник слънце и вълнението на публиката. Както и с думите на една италианка, че имала същото усещане за минотавърска самота като дете.
Вижте част от есето му:
„Ако местата имат памет, то ние сега сме затънали до кръста в митология и история. Между нас трябва да са сенките на една вълчица и двама близнаци, на Микеланджело, на свещените гъски от храма на Юпитер, които спасяват империята. От този хълм преди малко повече от половин век с Римския договор от 1957-а се поставя началото на една европейска общност. Сред многото други стъпки и гласове това място вероятно помни стъпките и гласа на Публии Овидий Назон, авторът на Метаморфозите. Впрочем, най-голямата метаморфоза претърпява самият той. Поетът от пъпа на света губи Рим (и Европа) и се превръща в изгнаник, запратен в покрайнините на империята. Bсички пътища на мислите му ще водят към Рим, но напразно. Оттам насетне това ще се случва често на поетите.
Идвам от земите, близки до изгнанието на Овидий, без да съм бил изгнаник. Мечтата по Европа и по нейния Рим, който в различните времена може да се нарича Париж, Виена, Берлин или Брюксел (но никога София, Букурещ или Томи), тази мечта ми е позната. Идвам от земи, пълни с хора, които никога не са напускали родните си места до 1989 г. Хора, които по политически и икономически причини никога не видяха Европа. Баба ми и дядо ми, майка ми и баща ми, без да са чели Овидий, изпитваха не по-малка тяга към нея. Това също е част от историята на Европа…“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение