Един италианец по следите на катарите от Преслав до Алпите

Високо, високо – там, където кравите са с къси крака, за да могат да се катерят по склоновете, а козите са с буйно руно, за да издържат на студовете, има селце на име Остана. Нямаше да има нищо необичайно в това название, ако Остана се беше сгушила в пазвата на Балкана, Рила или Родопите. Обаче тя е в Окситания, в недрата на Котските Алпи и всяка сутрин жителите ѝ се събуждат с гледката на заскрежения дори през юни Монте Визо. Освен взор към планинския връх верандата на един от тях предлага и поглед към… Варненския халколитен некропол! Точно такъв плакат със скелета и златните предмети отпреди 7000 години е закачил на верандата си Фредо Вала – режисьор на документални филми и следотърсач на исторически събития с отражение в наши дни.

Преди няколко години той разказва пред проф. Аксиния Джурова, че интересът му към Варненското съкровище дошъл от зеления камък до златните предмети.

„Ние го наричаме „серпентино“. Този камък Pietra Verde го има само тук, в Остана, в нашата планина“, казва той.

Как камъкът е стигнал от Алпите до Черноморското крайбрежие, остава загадка. А загадките са специалност на италианеца Фредо Вала и неизменна тема във филмите му. Най-новият от тях – „Богре – великата европейска ерес“, завършен през миналата година, е в програмата на „София филм фест“ и ще бъде показан на 21 март от 14 ч. в Дома на киното. Копродукция на Франция, България, Босна и Херцеговина, в 200 минути филмът проследява зараждането на богомилското учение през X век и разпростирането му в Европа.

Пътят на богомилите от нашите земи до Алпите

Освен режисьор Вала, който определя себе си като окситанец и наследник на катарите и богомилите, е и сценарист на филма. „Богре“ е пътуване във времето и пространството по следите на катари и богомили – еретиците на Средновековието, които са се разпространили от България до Западна Европа.

„Тези, които говорят окситански език знаят, че „богре“ (чете се бугре) означава българин, но от векове думата е приела значението на „негодник“; който прикрива истината. През XII век „богре“ се използва като обида към катарите от Окситания, оприличавани с българските богомили, от които всъщност произлиза западното учение на катарите. От своя страна привържениците на тези еретични учения са се наричали помежду си „добри хора“ и „добри християни“, защото са смятали, че връщат християнството към първоначалната му чистота. Катарите и богомилите са поддържали идеята за Бог, основаваща се на съществуването на Доброто и Злото или на противопоставянето между Дух и Материя. „Богре“ преоткрива една тема, „заличена в учебниците по история“ и разказвайки за ерес, която прекосява европейското Средновековие, ни кара да се замислим за нашето близко минало, белязано от преследвания и геноцид като Шоа (Холокост), както и за настоящето с неговите прояви на нетърпимост“, отбелязват създателите на филма.

Светата инквизиция изгаря стотици катари на клада, за да бъдат пречистени с огън от еретическото си учение.

Оператори са Елиа Ломбардо, Андера Фантино, Масимилиано Никотра и Джерардо Форнари, а сред участниците пред камера освен самият Фредо Вала, са и актьорите Джовани Ферети, Оливие де Робер, Жерар Дзукето и Мюриел Батби-Кастел.

Пътят на богомилите отвежда Фредо Вала и в град Мостар в Босна и Херцеговина.

Екипът посещава и снима в Преслав – построен като първата християнска столица в Европа; Рилския манастир по време на нощното бдение на 19 октомври за Успението на свети Иван Рилски; крепостта Царевец и Патриаршията; манастира в село Крепча и много други места.

Сред учените, с които Вала разговаря във филма са проф. Казимир Попконстантинов, проф. Аксиния Джурова и доц. д-р Георги Николов.

В „Богре – великата европейска ерес” режисьорът прави интервюта с български учени, сред които е проф. Аксиния Джурова, която му показва Рилския манастир.

„Богре“ не е първият филм на Фредо Вала, посветен на България. През последните 30 години режисьорът многократно посещава страната ни и снима документални филми с българска следа. През 2012 г. по поръчка на телевизионния канал на Ватикана снима филм за българските манастири, а по-късно прави поредица за България, в която разказва за Националния исторически музей, ръкописите в центъра „Иван Дуйчев“.

Един от филмите си документалистът посвещава на българските манастири.

Засега не е ясно дали режисьорът ще успее да дойде у нас за премиерата. Сигурно е обаче, че и занапред миналото на България ще продължи да го вълнува.