Колкото и пъти да се върне Ара Маликян в София с концерта „Пътешествието на една цигулка“, зала 1 на НДК ще бъде пълна до горе. На първи октомври музикантът изнесе спектакъл, който представи и година по-рано – на същото място, със същите музикални пиеси, бенд и комични истории в интермедиите – и бе горещо аплодиран от столичната публика. Ден по-късно „Пътешествието“ мина и през Варна.
Затова онова, което преди година написа проф. Боянка Арнаудова за концерта, е валидно и днес.
Вижте още: ЕДИН СКОК ОТ БАХ ДО РОКА
Идеята концертът да има нещо като театрален сюжет е изключително подходяща за едно кросоувър шоу. Кратките (някои не чак толкова кратки) смешки на Маликян биха могли да бъдат за всичко друго – целта ще бъде подобна: да отпуснат публиката и да я разсмеят. Най-логични в неговия случай, разбира се, са историите, които се случват на един музикант – животът му често е много интересен, среща се с изключителни творци и все по приятни поводи. Маликян притежава и приятно чувство за хумор, а това в комбинация с рядко дървеното му произношение на английски прави историите му още по-комични.
Чрез смеха може да мине и по-лековата музика, но тук тя не беше такава. В този небрежен контекст виртуозните му изпълнения изглеждаха като разходка в парка – а всъщност са шлифовани с изключително тежък и продължителен труд. Впечатляващо е, че този музикант не само свири с удивителна лекота, ами и го прави, докато тича, скача и дори лежи на сцената. Изглежда като цирк – особено за по-консервативната публика.
Дни преди концерта в социалните мрежи бяха публикувани кадри с репетиция на Ара Маликян… на бягащата пътека във фитнеса. Видеото предизвика надменни реакции и остри коментари. Какво ли биха казали възмутените, ако бяха видели акробатичното изпълнение на сцената?
Всъщност този концерт не е за тях – макар в него да се изпълняват откъси от класическата музика. Публиката за този спектакъл не е онази, която очакват в зала „България“ например, или в изпълнение на Симфоничния оркестър на Мадрид, където Маликян е концертмайстор. Това е зрелище за зрители с вкус както към класиката, така и към попкултурата. Затова популярни произведения от Бах, Вивалди и Паганини бяха представени в концерта на Ара Маликян с модерни аранжименти, а парчета от попа и рока бяха изпълнени с инструменти от класиката.
Визуално музикантът също бе кросоувър. Той бе като герой от „Лудия Макс“, а музиката му – филм, чийто разказ минава през фолклорни мелодии от най-дълбока древност и стига до съвремието с парчета на Дейвид Боуи, „Лед Цепелин“ и „Рейдиохед“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение