Един мъж играе кендама зад кулисите на Филхармонията

Съществуват различни начини за освобождаване на напрежението – стрес топки, белот, футбол за възрастни в училищните дворове през уикенда… в Япония от древността до наши дни е достигнала играта кендама, която възпитава в търпение, прецизност и баланс. Подходяща е за хората, които разчитат главно на ръцете си, а може би дори за музиканти. Любима е и за един човек, който живее в музиката, но не е музикант. 

Михаил Андреев е от Пловдив, отскоро отговаря за сценичното оформление в зала „България“ на концертите на Софийската филхармония. И често може да бъде видян на служебния вход на институцията да се забавлява със своята кендама. Целта на тази игра е да се улови дървено топче, вързано за връвчица, в една от двете купички или да се наниже на шиш.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Кендама японците играят от хиляди години, но в последно време тя пленява и Щатите, а от там вълната се прехвърля в Европа. Развила се е дотолкова, че вече се практикува като спорт, организират се световни първенства в Япония и Америка, където страната ни има свои представители.

„В началото ми беше трудно да задържа топчето, но с повече опити ръката започва да привиква. Вече три години и нещо играя. Няма възрастови или полови ограничения“, разказва той пред „Площад Славейков“.

Вдъхновява се от свой приятел в Пловдив, където и в момента се намира най-голямата група с играчи на кендама у нас. На състезанията Михаил ходи само за забавление. Три месеца преди началото на първенството участниците обявяват своите трикове. По точкова система се оценява сложността на изпълнението, а интересното е, че за първите три места в света американците силно конкурират японците.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Подобно на каратето, в кендамата има данова система и за да получиш по-висок дан, трябва да ти го даде човек с по-високо ниво от твоя. Михаил Андреев е с най-високия, първи дан, и дори смята, че играта наподобява движенията на самураите с мечовете им – а и изисква подобна концентрация. Споделя, че някои жени в Япония и днес носят играчката в дамските си чанти – не само за забавление в свободното време, а и като оръжие, ако се наложи.

„Целта ми е да покажа играта на колкото се може повече деца и младежи, полезна е за координацията на ръцете, за самодисциплината, а и по този начин стоим малко по-далеч от телефоните“, казва Михаил.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Преди да започне в Софийската филхармония, той обикаля чужбина с баща си. За него тази работа е удоволствие, а и в семейството му музиката е на пиедестал – майка му е акордеонистка, баща му е музиковед, дядо му е бил оперен певец, леля му е пианистка, братовчед му свири на китара.