В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Един мечок живее в тръбите и наблюдава

„Историята на мечока“ на Хулио Кортасар излиза на български и за пръв път в света има илюстрации, различни от оригинала

„Историята на мечока” излиза в превод на Анелия Петрунова и с илюстрациите на Ясен Григоров. Илюстрация: Издателство „Лист“

Площад СЛАВЕЙКОВ

13.02.2025

Мечок живее в тръбите на сграда и се опитва да разбере живота на хората. Това е историята, разказана за деца от един от най-ексцентричните и необичайни писатели, аржентинеца Хулио Кортасар. Книгата излиза на български като част от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист“.

В литература, балансираща на ръба между световете на възрастните и малките, аржентинският магически реалист размишлява над универсални теми като самотата, откривателството и човешката природа. Самотата се сблъсква с любопитството, ежедневната рутина – с магията.

Мечокът се появява за пръв път преди 73 години като история, разказана в писмо до децата на един от близките приятели на Кортасар – художника и поет Едуардо Хонкерес. По-късно разказът намира място в сборника „Истории за кронопи и фами”, където заема особено място сред сюрреалистичните и игриви текстове на автора.

За пръв път за българското издание носителите на правата над творбите на Кортасар правят сериозно изключение и позволяват то да се появи с рисунки на автор, различен от Емилио Урберуага, автор на илюстрациите към аржентинското издание. Мечокът на Кортасар в оригиналния си вариант е наситено червена мечка, но Ясен Григоров, художникът на българското издание, е открил необичайна мекота в него, която подчертава саркастично-игривата меланхолия на Кортасар. Освен с текста художникът се заиграва и с шедьоври на изобразителното изкуство – като емблематичния „Танц” на Анри Матис, пресъздаден тук с деликатна четка и бодра мечешка стъпка. Има и други намигвания, които читателите ще открият сами.

Илюстрациите на Ясен Грегоров за българското издание на „Историята на мечока“.

Мечокът, нарисуван от Емилио Урберуага.

Преводът на Анелия Петрунова също е достоен за изключително тежката задача да бъде уловен едновременно ритъмът и многопластовостта на аржентинския разказвач.

„Историята на мечока“ е книга, която може да даде много и на децата, и на възрастните, защото е повече от история – тя е истинско литературно бижу от автора на „Игра на дама“.