Един от най-опасните хищници в света, жител на кв. „Ботунец“

Крокодилите са едри рептили, които обичайно обитават тропическите региони на Африка, Азия, Америка и Австралия. Техни преки родственици са кайманите, гавиалите и алигаторите. Видът съществува на Земята от 200 милиона години.

Тропически хищник от семейство крокодили бе открит в столичния квартал „Ботунец“. Животното, очевидно не особено голямо, е отглеждано в пластмасов басейн, поставен в ръчно изкопана дупка. Според твърдения на съседи, собственикът на крокодила, използван за циркови атракции, го е разхождал завързан на въже из квартала. Крокодилът обаче, независимо от размера си, продължава да е едно от най-опасните животни.

Челюстите му могат да постигнат налягане от 350 кг на квадратен сантиметър. Това позволява на крокодилите отведнъж да отхапят ръка или крак на човек. За сравнение – човешката челюст постига налягане от 7 кг на кв. см. Но челюстта на крокодила има малка сила на отваряне. Устата му може да бъде обезопасена с обикновен ластик.

Има 13 вида крокодили, всички с различни размери. Най-малкият е крокодилът джудже, който пораства „само“ до 1,7 метра на дължина и тежи 6-7 кг. Най-големият е морският крокодил, който стига до повече от 6 м в дължина и може да тежи повече от 900 кг.

Крокодилите са месоядни, хранят се само с месо. В дивата природа те ядат риби, птици, жаби и ракообразни. В зоопарковете и цирковете им дават дребни животни като плъхове, риби или мишки.

Крокодилите притискат улова си с масивните си челюсти, смазват го, а после го поглъщат нацяло, без да го дъвчат. Те не притежават способността да откъсват малки парченца храна като другите животни, въпреки наличието на добре оформени зъби. За да помогнат на храносмилането си, крокодилите поглъщат малки камъни, които смилат храната в стомаха им. Метаболизмът им е толкова бавен, че могат да издържат без храна с месеци.

В мезозойската ера преди около 100 млн. години крокодилите са били едни от главните животни в хранителната верига. Днес са сравнително ограничени като ареал на разпространение и винаги са в близост до реки, езера, блата и морета. Те живеят в тропически климат, тъй като са студенокръвни и не могат да регулират сами телесната си температура. В хладните месеци и по време на суша хибернират. За да си оформят леговище за зимния сън, копаят дупка близо до брега.

Снасят наведнъж между 10 и 60 яйца, в които ембрионите растат от 55 до 110 дни. Живеят между 30 и 75 години в зависимост от вида си.

Крокодилите се различават лесно от алигаторите – те имат зъби, които стърчат над горната им устна, когато устата им е затворена. Освен това притежават модифицирани слюнни жлези, които им помагат да преживеят в солена вода. За разлика от тях алигаторите и кайманите са загубили способността си да обработват излишната сол и затова предпочитат сладководни басейни.

Крокодилите не се потят. За да запазят температурата си, те отварят уста в процес, който прилича на тежко дишане. Слъзните им жлези отделят течност зад трети клепач. Тя очиства окото, смазва го и намалява количеството бактерии.

Крокодилите имат много силен слух. Лесно възприемат нискочестотни звуци, така ловят дивеч и поддържат връзка с други крокодили. Те са изключително бързи плувци. Могат да развият скорост от 32 км/ч и да задържат дъха си под водата в продължение на цял час. На сушата не са толкова бързи – движат се с близо 18 км/ч на къси разстояния.

Имат развито майчинско чувство. След излюпването майката поддържа близък контакт с растящите крокодилчета, дори ги носи на гърба си при по-дълги разстояния, докато станат самостоятелни.

Кожата им е изключително ценна. Портмоне от крокодилска кожа достига цена от 100 хил. долара.

На много места по света крокодилите са почитани като божества. Култът към тях и до днес е жив например в Папуа Нова Гвинея, където живеят необезпокоявани и са част от фолклора на аборигените.