Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Един парижанин в София, в НХГ

Първият зрител на изложбата беше Цветан Тодоров, стар приятел на художника

Споменът на Ников, пресъздаден на платното, от острова в Париж, на който художникът като малък е живял с майка си. - Един парижанин в София, в НХГ

Споменът на Ников, пресъздаден на платното, от острова в Париж, на който художникът като малък е живял с майка си.

„Един парижанин в София“ ще завземе посмъртно най-престижната галерия в София – Националната. Непознатото на широката публика творчество на Николай Ников, наричан приживе Ничето, ще бъде представено в мащабна експозиция, която ще бъде открита в четвъртък. Около две седмици по-рано първият й зрител бе старият приятел на Ников от детството Цветан Тодоров. Философът е и автор на предговора към каталога за изложбата (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

Зрелостта на Ничето съвпада с времето на зрелия социализъм, а смъртта му – с неговия поне формален край. По всяка вероятност художникът е роден в София, но пред приятели той обичал да споделя, че е роден в Париж, където прекарал и първите си детски години. В стаята му в апартамента на пл. “Tакев”, над леглото е висяла закачена карта на парижкия остров Сент Луи с оградено място на улицата и дома, където, по негови твърдения, бил роден. Tо е в непосредствена близост до “Отел Лозен”, където от 1843 г. живее Шарл Бодлер и където написва значителна част от творбите, влезли по-късно в “Цветя на злото”.

Връзката, която съществува или Ников преднамерено създава, с мястото, не е случайна. Шарл Бодлер е неговият любим поет, в значителна степен той се самоидентифицира с него, по сходен на начина, по който Шарл Бодлер се самоидентифицира с Eдгар Алън По. Чувство за прокълнатост, засилен до паника страх от смъртта сатанизъм и демонизъм, дълбоко окултно разбиране за света, чувство за отхвърленост и самота, за невъзможност за житейска и творческа реализация в свят на посредственост, преклонение пред миналото, дендизъм (макар и прекроен по мярката на епохата и мястото), вяра в съществуването на паралелен духовен свят на идеи, ръководен от законите на тъждествеността и съответствията, пристрастност към опияняващи средства от всякакво естество, и вярата, че въздействието на изкуството е подобно на опиянението – могъщо, но нетрайно.

Николай Ников

Николай Ников (1924-1989)

Цветан Тодоров разгледа изложбата още при реденето й на 23 септември.

Цветан Тодоров разгледа изложбата още при реденето й на 23 септември.

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах