В житейския спектакъл на един португалски балетист в България главната роля е на късмета. Фредерико Пинто, който от края на юли тази година е премиер-солист на Софийската опера и балет, не е от хората, които още в детството си са наясно кое, как и защо да правят, още по-малко мечтаят за голямата сцена. Но като във филм на Уди Алън, щастливата случайност дебне зад ъгъла на всяко негово решение.
Пинто има съвършените черти, за да въплъти смъртоносния чар на Ромео. Публиката ще го види в трагичния образ в два от общо четирите балетни спектакъла „Ромео и Жулиета“ на Операта – на 7 и 10 ноември. Той ще играе и на 9 ноември, но в образа на Тибалт, основния съперник на Ромео в епоса за родовата вражда и невъзможната любов. Билетите за всички представления са вече разпродадени, включително за 8 ноември. След това националната балетна трупа заминава на турне в Полша и до 25 ноември ще танцува в различни градове „Зорба Гъркът“, а през декември ще изиграят четири спектакъла на „Лешникотрошачката“ в Салерно, Италия.
26-годишният Фредерико Пинто е част от Софийската опера и балет от 2022 г. До края на сезона е ангажиран още в главната роля във „Великият Гетсби“, играе в „Корсар“, „Зорба Гъркът“, ще го гледаме и в Новогодишния гала концерт.
Днес отдаден на балета „почти 24 часа в денонощието“, Фред навлиза в света на танца колебливо и дори не завършва танцовото си образование в университета, разказва той пред „Площад Славейков“. Срещаме се с него веднага след репетициите на „Ромео и Жулиета“ в Операта, и като че ли чарът на Ромео все още не е напуснал образа му. Родом от португалския град Албергария-а-Велья (с население от около 10 хил. души), пътят му в танца започва… заради момичета.
„Започнах да танцувам още на 7. Но инцидентно – споделя той. – Бях още в училище и майка ми искаше да ме запише на някакво допълнително занимание. В града ми имаше само две възможности: футбол и балет. Отидох веднъж на футбол, веднъж на балет. В балета имаше повече момичета и си казах: това е.“
Аферата с извънкласното занимание продължава три-четири месеца, Пинто се демотивира от непрестанните шеги за момчетата в доминираната от момичета сфера. Ренесанс във взаимоотношенията му с балета идва, когато е на 15 г.
„В родния ми град руска трупа игра „Лебедово езеро“, дори не си спомням вече коя беше трупата. Тогава нещо в мен се отключи. Казах си, че трябва да се занимавам с това, но без да знам нищо, нито дори къде да го уча. Опитах да вляза в Консерваторията в Лисабон, но не ме приеха, все пак нищо не знаех за това изкуство. Трябваше една година да уча в Порто и при втория опит постъпих в Консерваторията.“
Оттам пътят е предначертан и следва в Университета по танцово изкуство в Лисабон. Но след първата година чувствата на Пинто отново охладняват. Тогава ролята на феята кръстница в историята е поверена на негова колежка португалка, която през 2018 г. танцува в Операта в Стара Загора. От нея разбира, че българската трупа набира балетисти и той веднага се хвърля в непознатото. Рискът се оказва оправдан – Пинто напуска университета в Лисабон и се премества в Стара Загора.
Началото е трудно и балетистът веднага забелязва „огромната разлика в народите“.
„Шокира ме първо това, че хората тук са по-консервативни, в Португалия сме по-експресивни, отворени. Но аз уважавам културата ви и смятам, че бързо се адаптирам. Не знам дали характерът ми е причината за това, но тук съм попадал само на много добри хора.“
За това сигурно помага и бързата му адаптация към традиционното ни трапезно клише – шопска салата и ракия (но само през уикендите, бърза да добави Пинто).
Трудностите в Стара Загора са предимно в ежедневието, но той ги отдава на езиковата бариера. Най-често комичните ситуации му се случват в магазините, но в трупата животът му върви гладко – заради различните националности на актьорите и танцьорите в Старозагорската опера езикът за комуникация е английски.
Разговорът ни в Операта също тече на английски, но тук-там разказът на моя събеседник е подкрепен от някое българско „да“, „добре“ и „по принцип“. Фред вече знае българската азбука и може да чете на кирилица, изтъква той езиковия си напредък. Може и да води разговори на базово ниво.
Заедно с българската азбука, в Стара Загора учи и езика на балета.
„Когато започнах да работя в Стара Загора, очите ми се отвориха за света на танца. Там дойде моментът, в който разбрах, че искам да се занимавам с балет в живота си. Дотогава не бях сигурен. Повлия ми и директорката Силвия Томова, тя ми даде редица възможности и аз започнах да влагам много повече усилия. Тъкмо там започнах да се изграждам като балетния танцьор, който съм сега, и който си представям в бъдещето си.“
Веднъж изградил строга дисциплина и посветил на изкуството почти цялото си денонощие, Пинто търси нови предизвикателства, които открива само в Националната опера и балет. Премества се в София през 2022 г. и 6 години след първото си пристигане у нас, без колебание нарича страната ни свой нов дом.
Но танцът е несигурен партньор, особено ако не подходиш с внимание:
„До гимназията, до първата година в университета, не бях изцяло отдаден на балета – осъзнава Пинто. – Това не е професия, която дава сигурност. Ако се контузя и не мога повече да танцувам, всичко приключва. Освен това е трудно да се намери работа, където заплащането е добро, затова дълго време не бях сигурен, че това е моят път.“
Още в началото той усеща подкрепата на майка си, тя е и гласът на разума и го предупреждава да помисли за спасителна мрежа. Резервният план започва да се избистря още в Стара Загора – ако не успее като балетист, Пинто смятал да се посвети на физиотерапията.
„Оттогава не съм работил по въпроса, почти целият ми ден е зает с балет – казва той с известно облекчение. – Може би ще остане за бъдещето. Сега имам много представления, адреналинът е висок. Може би когато се успокоя малко в професията и тялото започне да ми казва, че трябва да забавя нещата, тогава бих се върнал към физиотерапията.“
Но първо предстои Ромео:
„Естеството на Ромео не е толкова в романтичното, той е трагичен – казва Пинто. – Аз обичам да се потапям напълно в персонажа, да страдам заедно с него, да умираме заедно. В последния откъс от спектакъла, при смъртта на Ромео и на Жулиета, искам да предам на публиката този трагизъм. Защото ако не разбере емоцията, тя остава безразлична. Изкуството е тъкмо в емоцията, публиката да си тръгне с камък в сърцето от мъката на Ромео“.
Колкото до далечното бъдеще, Пинто подхожда като че ли суеверно:
„Аз съм човек, който обича да планира бъдещето, обичам да имам рутина и всичко да е подредено. Но тук съм щастлив, живея както искам, работя със страхотни хора. Операта ме прие с отворени обятия, хората винаги са били готови да ми помагат, съобразявали са се с всички мои молби. Чувствам се добре засега, а в бъдеще – кой знае. Ще видим. Може би ще остана тук до края на живота си“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение