Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Един случай, в който е редно диригентът да е малко комедиант

Софийската филхармония изпълнява знаменитата „Гогол сюита“ на Алфред Шнитке, създадена първоначално за театрален спектакъл

Актьорът Александър Калягин като Чичиков (в средата) в сериала „Мъртви души“ на режисьора Михаил Швайцер, 1984 г. Музиката е на Алфред Шнитке. - Един случай, в който е редно диригентът да е малко комедиант

Актьорът Александър Калягин като Чичиков (в средата) в сериала „Мъртви души“ на режисьора Михаил Швайцер, 1984 г. Музиката е на Алфред Шнитке.

Музиката на Алфред Шнитке е особено ценена от кино- и театралните режисьори, най-вече заради способността му да създава ярки музикални образи. Благодарение на този интерес се ражда едно отличително произведение: „Гогол сюита”. На 12 ноември ще имаме удоволствието да го чуем на живо в изпълнение на Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков в столичната зала „България“.

През 1975 г. Алфред Шнитке тъкмо е навършил 41 години. Завършил е Московската консерватория, дори е работил като преподавател там, станал е член на Съюза на композиторите и най-важното – вече е създал огромно количество музикални произведения в най-различни жанрове. Кариерата си на композитор Шнитке започва през 1953 г. и за 20 години е създал опера, балет, симфонии, инструментални концерти, множество вокални и инструментални камерни произведения, а също и музиката към над 30 игрални, анимационни и документални филма, включително и към знаменития „Белоруската гара”.

В творбите си той съчетава и трансформира стилове, жанрове и направления от много епохи, свързва в единно цяло древни хорали, класика, джаз и авангард. Именно той въвежда за пръв път термина „полистилистика”. Новаторството му е видимо особено в неговата Първа симфония, завършена през 1974 г. Реакцията на двете големи филхармонии – Московската и Ленинградската – е предпазлива, ръководството смята, че тази музика няма да бъде възприета от публиката. Затова първото изпълнение на симфонията е в град Горки (днешен Нижни Новгород).

През 1975 г. знаменитият режисьор в Театъра на Таганка Юрий Любимов, който обича експерименти, се обръща към Шнитке с голяма молба. Необходимо му било музикално оформление към спектакъла „Ревизорска приказка” по мотиви от произведенията на Гогол „Мъртви души“, „Портрет“, „Нос“, „Записки на един луд“, „Ревизор“ и „Авторска изповед“. Сюжетната линия все пак не следвала изрично оригинала.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Любимов и Шнитке имат съвместна история – работили са през 1973 г. по спектакъла „Турандот” на Бертолд Брехт, който е бил спрян заради неуредени авторски права. Затова новата покана имала още по-голяма стойност. Още повече, че според замисъла на Любимов, музиката била самостоятелен герой в тази постановка, тя имала задачата да изпълва пространството, да очертава времето и да спести от декори. Предвиждало се в пиесата да участват някои от най-големите имена на „Таганка“: Феликс Антипов, Иван Бортник, Вениамин Смехов, Борис Хмелницки.

Премиерата е на 9 юни 1978 г. в Театъра на Таганка. На диригентския пулт е Генадий Рождественски, който освен това участва в представлението и озвучава текста, взет от „Записки на един луд”. Днес оригиналните фонограми от спектакъла се пазят като реликва в Театъра на Таганка.

След това настъпват осемдесетте, които в живота на Шнитке се оказват период на най-големия му успех и признание. Творческият арсенал на композитора непрекъснато се попълва с нови знаменити произведения, сред които и „Гогол сюита”, създадено на основата на музиката, написана през 1975 г. за спектакъла „Ревизорска приказка”.

Първият диригент на произведението Генадий Рождественски създава оркестровата редакция за изпълнение на музиката извън театъра. В сюитата отчетливо се проследява мотивът на Съдбата от Петата симфония на Бетовен, когото самият композитор нарича „шлагер, помагащ да се влезе в душата”.

„Гогол сюита” е авангардно произведение, в което полистилистичното музикално решение се превръща в ярко платно. Осмиват се пошлостта, глупостта и тъпотата. Творбата се състои от 7 части, които изцяло отразяват драматургията и концепцията на спектакъла. Имената на отделните части са запазени в сюитата и носят програмен смисъл.

1. Увертюра

Неголямото, но ярко оркестрово въведение създава настроение, съответстващо на жанра. Слушателят е обладан от усещане за хаос и безпорядък, но постепенно ритъмът придобива познати очертания. От гърмящите звуци се оформя пародия на известната тема от въведението на Петата симфония на Бетовен.

2. Детството на Чичиков (чиновник, „Мъртви души”)

В тази част композиторът демонстрира не само майсторството на оркестрацията, но и способността си леко и непринудено да модулира в далечни тоналности. Темата се изпълнява от дървени духови инструменти. Усещането за нарастване се проявява и в динамиката, която постепенно достига до финалното форте. Така завършва тази част. Музиката напълно съвпада със случващото се на сцената. От малък кълн пораства глава. За да ѝ е топло, слагат ѝ каскет. За да расте, я хранят с каша. Скоро тя става огромна. От това растение се появява абсолютно безлик човечец. Всичките му черти са сиви и обикновени. Среден ръст, среден чин, средна длъжност. Името на този господин е Павел Иванович Чичиков.

3. Портрет

Разказва се за Андрей Петрович Чартков (герой от повестта „Портрет”, разорен аристократ, талантлив художник, продал таланта си за пари). Неговият талант в началото на тази част е предаден с мелодични вариации на пиано, чембало, контрабас и цигулка. Младият художник е беден, но обещаващ. Бедността и нежеланието да се учи водят до това, че започва да рисува безогледно портрети на богати хора, способни да му обезпечат разкошен живот. Славата и парите го лишават от възможността да се усъвършенства. Мелодията става груба и неразбираема, започват да надделяват ударните и ниските духови, които свирят в неестествен регистър. Музиката деградира, става примитивна. Но внезапно Андрей Чарков вижда талантлива творба. В главата му се ражда прекрасна мелодия, която е нарушавана от грубоват мотив. Изпаднал в ярост, художникът започва да изкупува шедьоври и да ги изгаря в стаята си. Постепенно полудява.

4. Шинел

Това е повест за любовта на Акакий Башмачкин към една дама, чийто образ приема шинелът. Заради любимата си жена той е готов на всичко.

5. Чиновници

В сюитата отчетливо се проследяват бароковите интонации в клавесина, но някак приглушени и загубили смисъла си. Това е намек за „висшето” общество на чиновниците, което е загубило смисъла на съществуването си.

6. Балът

Сред шумна тълпа като цветно петно е отделена фигурата на художника. Ударните инструменти подават ритъм, напомнящ валс. Но в музиката няма изящество, красота и грация, също както те отсъстват сред присъстващите на бала.

7. Завещанието

Николай Василиевич Гогол произнася думи за Русия. Музиката е пълна с камбанен звън и е в минорна тоналност. В нея има нещо едновременно величествено и загадъчно. В далечината може да се чуе шумът на вятъра и печалният отглас на камбаната.

„Гогол сюита“ под диригентството на Генадий Рождественски:

По материали от чуждия печат

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах