Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Единната истина според един ренесансов човек (откъс)

Възхвала на свободната воля от Джовани Пико дела Мирандола

Джовани Пико дела Мирандола е италиански философ, един от най-видните представители на хуманизма.  - Единната истина според един ренесансов човек (откъс)

Джовани Пико дела Мирандола е италиански философ, един от най-видните представители на хуманизма.

Един от най-известните ренесансови трактати излиза отново на български език. За свободната воля на човека учи Джовани Пико дела Мирандола. В общо книжно тяло от „Изток-Запад“ са поместени „Реч за достойнството и човека“, както и „За съществуващото и единното“.

mirandola_coverДжовани Пико дела Мирандола е италиански философ, един от най-видните представители на хуманизма. Роден е през 1463 г. Учи философия в университета във Ферара, а по-късно продължава следването си в университета в Падуа, който е център на аристотелизма в Италия. В Падуа младият мъж се запознава със средновековната философска традиция.

Мирандола владее латински, иврит, гръцки, а по-късно започва да изучава арабски език. Увлича се от съчиненията на арабските и еврейски мислители. През 1485 г. посещава Париж, където изучава източна философия. Преди смъртта си става монах от Доминиканския орден. Умира през 1494 г. във Флоренция.

„Реч за достойнството на човека“ е възхвала на човека и свободната му воля. Дела Мирандола разглежда тезата, че ние не сме предопределени веднъж и завинаги, а сме способни сами да определим своя живот.

В трактака „За съществуващото и единното“ пък хуманистът прави опит да обхване най-важното и съкровеното, натрупано от духовния опит на човечеството през вековете. Джовани Пико дела Мирандола достига до идеята за вътрешно единство на човешката мисъл и твърди, че съществува единна истина и че всички религии и философски учения са нейно проявление. Нещо повече – авторът доказва, че различните мислители, учения, традиции не са взаимоизключващи се, а са взаимосвързани чрез дълбоко вътрешно родство.

Вижте откъс от „За същесвуващото и единното“:

Шеста глава

в която се опровергава

вторият аргумент на платониците, сиреч

този за първоматерията

Техните възражения за първата материя са безпочвени. Защото доколкото е съществуваща, тя е единна. Наистина, ако желаят да следват Платон дословно, те трябва да се съгласят, че тя има по-малко основание да бъде единна, отколкото съществуваща. Разбира се, Платон съвсем не твърди, че тя е чисто нищо, защото как в такъв случай тя би била възприемница на формите, кърмителка, природа и изобщо всички останали неща, като каквито я обозначава той в „Тимей“? Следователно тя не е нищо, сиреч не е напълно несъществуваща, ако вярваме на Платон, който впрочем я нарича във „Филеб“ не само множество, противоположно – както мислят те – на единното по същия начин, както нищото е противоположно на съществуващото, ами и безпределно множество. Но множествеността, ако е крайна, не е напълно лишена от основание за единството си, понеже като крайна тя е единна. А безкрайната множественост изобщо не притежава нито природата на единството, нито граници. Така че според Платон първоматерията е в по-висока степен съществуваща, отколкото единна. Опонентите му, според които единното е по-висше от съществуващото, твърдят, че тя не е нещо съществуващо и при все това е единна. От друга страна, платоникът Ямвлих в книгата си за Питагорейската школа нарича първоматерията диада, понеже първата двоичност е множественост и корен на всяка останала множественост. Следователно според този толкова велик платоник, когото зовяли „божествен“, първоматерията е не само единна, ами и множествена, и е коренът на всякоя множественост в нещата. Ето, тук приведохме горните противоречиви твърдения. В действителност първоматерията не е напълно лишена нито от единство, нито от битие. Тя приема завършеното си единство от същата форма, от която получава и битието си. Пропускам всичко, което се утвърждава или отрича за единството ѝ, защото то е добре известно на всеки, който поне веднъж се е разходил заедно с Аристотел.

Седма глава

в която се опровергава третият аргумент

на платониците, именно този за

множествеността, и се показва, че

онези, за които единното е по-общо от

съществуващото, трябва да приемат нещо,

което Платон отрича

Твърде много се заблуждават те и с третия си аргумент. Защото множествеността се противопоставя на единното не така, както несъществуващото – на съществуващото. Наистина, последните са противопоставени контрадикторно, а първите – привативно или контрарно, както постоянно повтаря Аристотел в книга десета на „Метафизика“. Но нека видят в какви заблуждения изпадат тия, дето наричат себе си платоници и твърдят, че единното е по-висше от съществуващото. Знае се, че когато два рода се отнасят помежду си така, че единият е подчинен на другия като на по-общ, може да се получи, щото нещо от по-висшия да не е включено в обхвата на по-низшия. Затова именно се казва, че този род е по-общият. Например тъй като живото същество е по-общ род от човека, нещо може да бъде не-човек или да не бъде човек и все пак да е живо същество. На същото основание, ако единното е по-общо от съществуващото, може да стане така, че нещо да е несъществуващо или нищо и все пак да е едно. По този начин единното ще се предицира за несъществуващото – нещо, което Платон открито отхвърля в „Софист“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах