Единственият писател, когото ругаят и на рождения му ден

За 70 години Джордж Р. Р. Мартин успя да научи читателите си на две основни правила: бъди търпелив, когато ще излиза нова книга – тя гарантирано ще си струва чакането, и никога, ама абсолютно никога не си избирай любим персонаж (или дракон) от „Игра на тронове“ – (почти) сигурно е, че ще умре. Разбира се, не бива да се пропуска и вестероския код на поведение: не ходи на сватби, не гледай домашен любимец (той също ще умре) и слушай майка си, когато ти казва да не се катериш по проклетата кула! Нека припомним, че цялата препирня между Ланистър и Старк, въвлякла всички останали домове в кървава война, тръгна именно от инцеста на Церсей и Джайм, който Бран неволно видя.

Най-непредвидимият автор днес навършва 70. Той е може би единственият писател, който освен пожелания за здраве, дълголетие и щастие на рождения си ден ще получи и порция ругатни от най-заклетите си фенове. Няма начин и на този ден, когато празнува, да не открие пощата си зарината със злобни писма за причиненото страдание по време на гледането или четенето на тази кървава история, но най-вече с въпроса: кога, по дяволите, най-сетне ще завърши дългоочакваната нова книга от „Песен за огън и лед“ – „Ветровете на зимата“?!

И докато в сериала „Игра на тронове“ персонажите мрат като пилци, навалицата от трупове е същата и в „Песента“ на Мартин. Читател веднъж решава да маркира с неонови бележки всяка смърт на страниците на книгите – и към края на експеримента томовете бяха като коледна елха, отрупана с 1243 обезглавени, обесени, заляти с разтопено злато, изгорени, изкормени и тук-таме намушкани трупове.

Тази съдба продължава да избягва Тирион – писателят неведнъж е споделял, че това е любимият му персонаж. Съпругата на писателя пък заплашвала да го напусне, ако Аря умре. Никой фен обаче вече няма да заложи на тази карта – след „Червената сватба“, „Лилавата сватба“ (на Марджъри и Джофри) и прочие не така помпозни поводи, осеяни с кандидати за армията на Нощния крал…

Но покрай всичката мъка за погубените вълчища и един (засега) дракон, дължим и едно огромно благодаря на Мартин – че ни показа Вестерос, че ни научи, че доброто невинаги побеждава (точно както в реалността), че справедливостта отнема време и че политиката е мръсно нещо…

Честит рожден ден, драги Джордж! Да си жив и здрав – и да не губи време, сядай да допишеш най-сетне „Ветровете на зимата“!