„Единственото, което не достига на Ремарк, е дълбочина, сложност и изисканост”

На днешния ден, 25 септември, преди точно 50 години умира Ерих Мария Ремарк. Големият писател все още събужда противоречиви страсти в читателите и критиците. Животът му е изпълнен със събития – отхвърлен от нацистите, които забраняват и книгите, и филмите по тях, той емигрира първо в Швейцария, после в САЩ, където получава гражданство. Целия си живот прекарва разкъсан между двата континента. Известен е с безкрайните си любовни истории с холивудски звезди, а 12 години преди смъртта си се жени за една от бившите съпруги на Чарли Чаплин – Полет Годар.

Всъщност дори и името му не е истинско, макар че малцина от читателите му знаят за това. Роден е като Ерих Пол Ремарк (Erich Paul Remark). През 1921 г. за пръв път се подписва като „Remarque” (като термина „ремарка”), а през 1922 г. започва да пише като свое второ име Мария най-вече в чест на любимия си автор Райнер Мария Рилке.

Големият му успех идва с романа „На Западния фронт нищо ново”, посветен на Първата световна война, заради който Ремарк дори е номиниран за Нобелова награда за мир. Предложението обаче среща критики заради неласкавия облик на немските войници в романа. Ден след обявяването на Хитлер за канцлер на Германия, Ерих Мария Ремарк окончателно напуска родината си. Книгите му са изгорени на аутодафе в Третия райх през 1933 г.

Писателската му кариера обаче тепърва предстои. Ремарк се смята за един от най-видните представители на „изгубеното поколение” заедно с Франсис Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей и Томас Елиът.

Но по-интересно е от позицията на времето да се види как са реагирали на типичния му немски сантиментален романтизъм неговите съвременници – критици и писатели.

По времето, когато Ремарк завоюва читатели, Холивуд и красиви жени, отзивите за неговите работи, които се четат от хиляди запалени читатели, не винаги са блестящи, когато идват от гилдията. Представяме ви някои от тях.

„Посредствен писател с претенции”, казва Ернст Юнгер, немски писател, съвременник на Ремарк, автор на книги за Първата световна война.

„Единственото, което не достига на Ремарк, е дълбочина, сложност и изисканост”, гласи ревю във вестник „Таймс”.

„По-лоши от романите му са само смокингите, с които той се появява на вечеринки под ръка с поредната холивудска звезда”, коментира Бертолд Брехт.

„През първите страници на „На Западния фронт нищо ново” минаваш наистина с битка. След това става доста по-добре, но все пак не толкова, колкото е обещано. Много жалко, че той успя да пусне военен роман преди мен”, съжалява Ърнест Хемингуей.

„Героините на Ремарк, скачащи от легло в легло, са прескочили при него директно от романите на Хемингуей”, смятат от „Ню Йоркър”.

„Половината от романа „Триумфалната арка” е провал в многословна, банална и псевдоинтелектуална глупотевина”, пише Уолкът Гибс, американски литературен критик, автор в „Таймс” и „Ню Йоркър”.

„Няма да е преувеличение, ако се каже, че Ремарк в своите книги заема позицията на импотентен наблюдател”, се казва в „Сатърдей ривю“.

„Да пишеш безчовечно за безчовечността е път, който не води никъде. А Ремарк в „Искрица живот” като разказвач е взел жаргона на есесовците”, смята Хайнрих Бьол.

„Срамен стил, ужасна сантименталност, отвратителна рутина”, покосява го немският литературен критик Марсел Райх-Раницки.

„Винаги съм мислел, че главната победа на Ремарк е Марлене Дитрих”, заключава американският писател Джон Дос Пасос.