„Единственото, което не достига на Ремарк, е дълбочина, сложност и изисканост”

Обичан от читателите, смазван от критиката, днес се навършват 50 години от смъртта на големия писател

Ерих Мария Ремарк (вдясно) с актрисата и певица Марлене Дитрих, 1940 г., Лос Анджелис. Снимка: Германска филмотека - музей за филми и телевизия - „Единственото, което не достига на Ремарк, е дълбочина, сложност и изисканост”

Ерих Мария Ремарк (вдясно) с актрисата и певица Марлене Дитрих, 1940 г., Лос Анджелис. Снимка: Германска филмотека - музей за филми и телевизия

На днешния ден, 25 септември, преди точно 50 години умира Ерих Мария Ремарк. Големият писател все още събужда противоречиви страсти в читателите и критиците. Животът му е изпълнен със събития – отхвърлен от нацистите, които забраняват и книгите, и филмите по тях, той емигрира първо в Швейцария, после в САЩ, където получава гражданство. Целия си живот прекарва разкъсан между двата континента. Известен е с безкрайните си любовни истории с холивудски звезди, а 12 години преди смъртта си се жени за една от бившите съпруги на Чарли Чаплин – Полет Годар.

Всъщност дори и името му не е истинско, макар че малцина от читателите му знаят за това. Роден е като Ерих Пол Ремарк (Erich Paul Remark). През 1921 г. за пръв път се подписва като „Remarque” (като термина „ремарка”), а през 1922 г. започва да пише като свое второ име Мария най-вече в чест на любимия си автор Райнер Мария Рилке.

Големият му успех идва с романа „На Западния фронт нищо ново”, посветен на Първата световна война, заради който Ремарк дори е номиниран за Нобелова награда за мир. Предложението обаче среща критики заради неласкавия облик на немските войници в романа. Ден след обявяването на Хитлер за канцлер на Германия, Ерих Мария Ремарк окончателно напуска родината си. Книгите му са изгорени на аутодафе в Третия райх през 1933 г.

Писателската му кариера обаче тепърва предстои. Ремарк се смята за един от най-видните представители на „изгубеното поколение” заедно с Франсис Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей и Томас Елиът.

Америка за България

Но по-интересно е от позицията на времето да се види как са реагирали на типичния му немски сантиментален романтизъм неговите съвременници – критици и писатели.

По времето, когато Ремарк завоюва читатели, Холивуд и красиви жени, отзивите за неговите работи, които се четат от хиляди запалени читатели, не винаги са блестящи, когато идват от гилдията. Представяме ви някои от тях.

„Посредствен писател с претенции”, казва Ернст Юнгер, немски писател, съвременник на Ремарк, автор на книги за Първата световна война.

„Единственото, което не достига на Ремарк, е дълбочина, сложност и изисканост”, гласи ревю във вестник „Таймс”.

„По-лоши от романите му са само смокингите, с които той се появява на вечеринки под ръка с поредната холивудска звезда”, коментира Бертолд Брехт.

„През първите страници на „На Западния фронт нищо ново” минаваш наистина с битка. След това става доста по-добре, но все пак не толкова, колкото е обещано. Много жалко, че той успя да пусне военен роман преди мен”, съжалява Ърнест Хемингуей.

„Героините на Ремарк, скачащи от легло в легло, са прескочили при него директно от романите на Хемингуей”, смятат от „Ню Йоркър”.

„Половината от романа „Триумфалната арка” е провал в многословна, банална и псевдоинтелектуална глупотевина”, пише Уолкът Гибс, американски литературен критик, автор в „Таймс” и „Ню Йоркър”.

„Няма да е преувеличение, ако се каже, че Ремарк в своите книги заема позицията на импотентен наблюдател”, се казва в „Сатърдей ривю“.

„Да пишеш безчовечно за безчовечността е път, който не води никъде. А Ремарк в „Искрица живот” като разказвач е взел жаргона на есесовците”, смята Хайнрих Бьол.

„Срамен стил, ужасна сантименталност, отвратителна рутина”, покосява го немският литературен критик Марсел Райх-Раницки.

„Винаги съм мислел, че главната победа на Ремарк е Марлене Дитрих”, заключава американският писател Джон Дос Пасос.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах