Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Една актриса и супермайка в процес на идилия

Теодора Духовникова за моментите, когато целият свят наглася колесата си, за да ти помогне

Актрисата Теодора Духовникова приключва много тежък театрален сезон със снимки на американски филм. - Една актриса и супермайка в процес на идилия

Актрисата Теодора Духовникова приключва много тежък театрален сезон със снимки на американски филм.

Срещаме се с актрисата Теодора Духовникова в края на тежък, но приятен за нея сезон. Подготовката за новия спектакъл с нейно участие – „Процесът срещу богомилите“ по Стефан Цанев, е в разгара си, в момента тя играе и водеща роля в американски филм в Киноцентъра „Ню Бояна“. Разговорът ни е кратък, но интензивен, защото Духовникова трябва да се отправи към поредния снимачен ден – говорим за децата, които празни идват и празни си отиват, за качеството да си супермайка, за дълго чаканата почивка от светската суетня и, разбира се, за живота, вярата и непростимите грешки.

Духовникова снима в новия филм на режисьора Исак Флорентин, със Скот Аткинс. Не разкрива подробности за сюжета – за него знаем само, че е мъжки филм, с битки и екшън, а ролята на българската актриса е сред главните.

„Имах нужда да си почина и си представях, че по това време ще ми крещят чайки, а не режисьори – но не можах да откажа предложението за този филм, защото женската роля е много хубава, много голяма“, казва актрисата.

А няма как и да не е преуморена. През изминалия сезон тя играе в три нови спектакъла, всички по български пиеси – „Към пропаст“ на режисьорката Бина Харалампиева и „Солунските съзаклятници“ на Стоян Радев. След това започнали репетициите по „Процесът срещу богомилите“ по текст на Стефан Цанев и режисьор Маргарита Младенова.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Стефан Цанев, който смълчава Народния

Официалната премиера на „Процесът срещу богомилите“ предстои наесен, но представлението вече се е играло четири пъти, а залата е била препълнена, въпреки че не е имало никаква реклама.

„Мисля, че мина много добре, макар че ние имаме много забележки към себе си – твърди Духовникова (в спектакъла тя влиза в образа на принцеса Мария) и добавя, че на закритите представления тя и останалите актьори са показали едва около 50% от това, което би трябвало да бъде на премиерата. – Ако успеем да направим това, което Грети (Маргарита Младенова – бел. ред.) иска от нас, септември ще имаме една много щастлива и хубава премиера.“

Актрисата разказва, че репетициите за „Процесът срещу богомилите“ са били изключително натоварени, продължили три месеца и половина:

„Представлението е много тежко за нас като актьори, като техническа част. Много се надявам публиката да не забележи това – не бива, но на нас ни коства изключително физическо и психическо усилие и концентрация да играем в този спектакъл. След края му никога преди коридорите и гримьорните не са били толкова тихи. Просто всички стоят и само дишат.

Темата на пиесата е изключителна – за сблъсъка между духа и материята, за цинизма и поетиката на нашето време, с изключителната сценография на Фичо Тороманов – това вече надхвърля според мен изобщо идеята за театрален декор, Фичо просто отиде в съвсем друг коловоз.“

Теодора пресмята, че си е партнирала с всички от любимите си актьори, а колкото до режисьорите – Духовникова се радва, че сега ѝ се случва да работи с Маргарита Младенова – режисьор като „атомна централа“ с „толкова детска душа“, въпреки чудовищния си опит в театъра и въпреки че е създала едни от най-големите актьори в момента:

„Не съм виждала толкова отдаден на театъра човек, толкова посветен, колкото е тя. Наистина не съм виждала, въпреки че всички хора в този театър живеят за това – да играят, да поставят. Но това, с което се срещнах, тази атомна централа, която произвежда търсене и любов към театъра, като нея – не подозирах, че съществува…“

Пиесата „Процесът срещу богомилите“ e писана преди близо половин век, но е изключително актуална, засяга вечни теми за властта, цинизма, правото да упражниш сила, да издевателстваш с нея – неща, които, както Духовникова отбелязва, виждаме всеки ден на нашите жълти павета. Спектакъл за пътя на духа и какъв избираш да е той – към тъмното или към светлото.

Празни идваме и празни си отиваме

Любимата реплика на актрисата от пиесата на Цанев принадлежи на пророчицата (в ролята – Стефания Колева): „Жал ми е за децата человечески, защото празни идват и празни си отиват“.

„Мисля, че в наше време празни идваме и още по-празни си отиваме, повечето – коментира Духовникова. – Въобще не разбират какво беше това нещо, за какво бях тук на тоя свят – просто за да ям, живея, работя и да се правя на интересен, за селфита, снимки. Консуматорски живот. Ако водиш такъв, няма как да си отидеш пълен от тази земя.“

Какво би могло да е противодействието срещу консуматорството, питаме Теодора.

„Като се занимаваш с душата си, работиш с нея и със сърцето си – отвръща актрисата.  – Те са от Бога, от божественото, и не си тръгваш толкова празен от този свят, ако се грижиш за душата и сърцето си, да са развълнувани, да са любопитни, тревожни, питащи, храбри, да са дръзки, да падаш, да ставаш, да продължаваш напред, да го търсиш този свят и всичките му причини и закони…“

На това Духовникова се опитва да учи двете си деца – момичета на 10 и 5 години. Тя разказва (неволно усмихвайки се), че си говори с тях като с големи хора, дори когато са били бебета.

Мисия „Супермама“

С децата си обсъжда всякакви теми, освен големите и сериозните – и глупостите, на които заедно се смеят. Отбелязва и колко силна връзка има с тях:

„Не мога да кажа, че съм майка в смисъла на някакъв огромен авторитет, който се кара, прави закуски, съставя програмата за деня – всичко да е изрядно и перфектно. В никакъв случай не съм супермама, но съм изключителен приятел с децата си, имаме силна връзка и много си говорим. Обожавам да си говоря с тях. Като сме си трите, ни е много весело.“

Без да сваля усмивката от лицето си, Духовникова разказва и за възхищението си от децата си. Иска ѝ да станат любопитни хора, в никакъв случай темерути и циници, да бъдат момичета, които да запазят женствеността си в този мъжки свят.

На въпрос как успява да съчетае сложните животи на успешна актриса и добра майка, отвръща, че категорично не приема подобно разделение:

„Майчинството ме изпълва по съвършен начин. За много жени това е достатъчно и ако могат да си позволят да не работят, те просто не работят. Но когато имаш професия, която работиш не само защото финансово трябва ти е необходима, а защото там е сърцето ти, няма как да се откажеш от нея. Тази дилема в XXI век изобщо не стои, пълно е с примери на страхотни жени около нас, които имат и деца, и семейства, и кариера. Съчетанието става с мобилизация и хладнокръвно разпределение на силите между всички в семейството. Ако си пожелаеш нещо много силно – целият свят наглася колесата си, за да ти помогне.“

За Теодора Духовникова предстои дългоочакваната почивка – веднага след края на последния снимачен ден, разкрива тя, вземат ме с кемпера от Киноцентъра и отпрашваме към морето. Идеалната почивка си представя на един плаж само с приятели и много деца. Тази идилия ще настане за нея през август – плаж, на който няма никого и накъдето и да погледнеш са приятели и много, много деца.

От христоматия на нощния живот до
насладата от самоизключването

Актрисата си признава още и че много обича да спи – и когато няма никаква работа, може да спи цял ден.

„Виждал ли си човек, който може да спи 24 часа? – пита. – Ето, стои срещу теб. Спя с огромно удоволствие. Аз имам много интересни сънища и ме е яд, че не мога да ги запомня, да ги запиша. Сънувам в рима, в стих, изключителни филми и ми е много интересно.“

Разказва и че с годините се е поуспокоила, вече не ѝ се хаби толкова енергия и усилия да се занимава с хора и неща, с които не желае; че си пази силите само за хора, за които е абсолютно сигурна, че иска да срещне:

„Много обичах да излизам преди, това беше моят начин да се разтоварвам. Мога да напиша христоматия за нощния живот. Просто главата ми, цялото ми съзнание си почиваше по този начин. Когато излизах преди навън заради някой тъжен момент от деня, се включваше автоматично другия човек – пожар, страшно беше. Така съм се забавлявала все едно никога няма да има утре. До последно – let’s celebrate the life.

Сега обаче срещите на случаен принцип много ме дразнят. Предпочитам да ходя на места, на почивки, където няма хора, или пък онези, които ще срещна, ще са ми приятни. Нямам нужда да съм звезда на плажа или на бара, да се показвам, а да изключа и да се наслаждавам.“

Вяра срещу глупостите на живота ни

Теодора Духовникова и преди е споделяла, че е вярваща. Смята, че екстравагантността не е да си религиозен в днешното общество на безбожие, а точно обратното – да не вярваш в Господ.

„Как може да си мислиш, че си потомък на маймуната или на случайността? Две амеби плували, по някаква случайност се събрали, пък дошла трета амеба и изведнъж се появил целият този изключителен свят…, знаеш природата как е организирана сама по себе си, какво взаимодействие, какви вериги съществуват в нея.

Човешкото тяло колко сложно нещо е, а колко по-сложно нещо е човешката душа! А ти си мислиш – по някаква случайност, бам, големият взрив, маймуната, трудът. Абсолютно е сигурно, че имаме създател и тук всеки трябва да избере в какво вярва и в какво иска да вярва.“

Добавя, че вярата ѝ я е предпазила от много беди.

„Аз съм опасна, много опасна за себе си. Ако съм можела да направя 300 тъпотии – заради това, че вярвам, съм направила 120. За другите съм се спряла, а това е огромно нещо. И когато кажеш за някого, че е вярващ и почват – ааа, вярващ, ами защо ходиш да пиеш тогава текили на бара?

Аз не живея в манастир, човек на света съм и наистина правя ужасно много глупости – за някои съжалявам, за други ужасно съжалявам. От трети съм ужасно горда, но това, което най-много ти дава вярата, е като паднеш в калта, да не си кажеш – дай да си полежа в локвата, така и така съм изрод – а да се опиташ да се събереш, да се изправиш, малко по-стегнат, по-чист, по-добър.“

Сектата на телевизионния бог

„Вбесява ме като види нечии сълзливи изповеди по телевизора, ужасно интимни неща се споделят в ефир без да има нужда от това – казва Теодора. – Превърнали сме се в някаква секта, чийто Бог е телевизията… За единия рейтинг хора се превръщат в маймуни.

Тези неща се разказват на приятели, на майка ти, на изповедника ти, ако си вярващ човек. Ти знаеш, че тези хора, когато чуят твоята история, няма да се позабавляват с нея следобеда, а истински ще се трогнат в сърцето си и ще се постараят наистина да те чуят и да ти помогнат.“

Минути по-късно се разделяме, пожелаваме си взаимно успех, а Духовникова се отправя към снимачната площадка в Бояна, където, както ми е казала по-рано, въпреки смъртната умора ще изпита моментите си на истинско щастие:

„Питах се как ще имам сили да заснема този филм, но като отидох и видях камери, оператори, цялата суета, дандания, текстове, дрехи, костюми, декори, сълзи, смях, бой, екшън…, ми се отвориха някакви сили, които не съм била сигурна, че притежавам. Не знам дали ти се е случвало да трепериш от щастие, от възторг – и няма умора!“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах