Една България е

Шести е повече от Девети, със сигурност. На Девети празнувахме преврата на простащината. Шести е повече и от Трети. Трети е празник на великите сили, на който ние сме просто един от разменените подаръци.

Шести е истинският ни национален празник. Но не е шестица от лотарията на историята. Шести е извоюван, изстрадан и заслужен. Правим от две Българии една, напук на големите интереси, чуждите решения и интереси. Днес този подвиг ни кара да се чувстваме смели, велики. Да настръхваме от възхита към себе си.

Само че наследството на онези българи, които са правили тайни комитети, въстания и преврати на правдата са избелели снимки, наизустени стихове и един надпис над парламента. Днес едната България е разделена отново, не географски. Делим се вътрешно, непрекъснато. След столетията зависимост от външни сили, чуждопоклоничество и другоугодничене, сме развили едно дълбоко, нелечимо усещане.

Да се чувстваме малки.

А не сме. България е средно голяма европейска държава и няма никакви основателни причини да е бедна, едва кретаща и нещастна. Намираме се на стратегическо място в континента, част сме от съюза на големите. Това че трябва да чакаме подаяния, да разчитаме на помощи и чужди решения, е помията на грозните лъжи, с десетилетия повтаряни от властимащи, ограбващи всички ни – с лакомия, безочие или некадърност.

Време е да се обединим около истината, драги търпеливи, наивни и кротко оглупели колеги българи. Имаме невероятно красива природа, която отново се превръща в онзи безценен ресурс, който човеците бяха забравили за столетия. Разполагаме с уникални предимства, които трябва да спрем да унищожаваме. Трябва да спрем да тровим водите си, да сечем горите си, да заличаваме плажовете си, да гоним хората си навън.

Днес нямаме две Българии. Една е.

Текстът е от профила на автора във Фейсбук.