Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Една блага вест чакаме

В моменти като сегашния се раждат религиите или загиват цивилизациите

Благата вест идва винаги, дори след тежка зима. Снимка: Атанас Шиников - Една блага вест чакаме

Благата вест идва винаги, дори след тежка зима. Снимка: Атанас Шиников

Обикновено посрещаме Благовещение развълнувани. Дори без религиозния подтекст, празникът, с който истински започва пролетта, е натоварен със символика – усещаме я подсъзнателно, инстинктивно. Денят на благата, на добрата вест. Ден, в който – според библейските сказания – се зачева нещо голямо, по-голямо от всички нас. Ден на майката, на жената, която ражда бог.

Много смислово натоварен е този ден – особено сега, когато жаждата за добра вест е по-силна от разума.

Да погледнем оптимистично на ситуацията. В природата не съществува чисто зло или чисто добро. В цивилизацията възможностите се раждат от трагедиите, от кризите. Нито едно от днешните поколения в целия свят не е изпадало в истинска световна криза. Всички трагедии досега след Втората световна война бяха локални. Човечеството забрави какво означава общ враг и започна да воюва със себе си и със земята, разглезено от благополучие. Почти всички проблеми след ВСВ допреди коронавируса бяха причинени от хората на хората – локални войни, рецесии, климатични промени. Сега внезапно се оказахме въвлечени в сценарий, върху който нямаме контрол.

В такива моменти се раждат религиите или загиват цивилизациите. Надеждата идва от науката, обещаваща спасение в реалността. Любовта е видима, изразена в общото ни съгласие да спазваме правила, които са ни непривични и тежки. Вярата обаче е поставена на изпитание. При това не вярата в имагинерен Бог, а вярата в ритъма на живеене, в редуването на раждане, живот и смърт в една предсказуема последователност, с ред.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Щеше да е много по-страшно, ако вирусът покосяваше децата. Това щеше да е апокалипсис, времето на потопа.

Коронавирусът обаче застрашава старците. Старейшините. Водачите с опит. Заплашено е не бъдещето, а парадигмата. Страхът идва не от общото усещане за безперспективност на човечеството, а от надвисналата неизбежна промяна. Старите няма да понесат лесно промяна, която отрича целия им социален опит. Младите няма да понесат лесно отговорността да изградят съвършено нов социален ред. Това са страховете.

И затова подсъзнателно всички чакат Благовещението. Не датата 25 март, а вестта, че решението е напът, че е вече заченато. Всички вече са наясно, че то ще промени всичко, никога нищо няма да бъде същото. Епидемията няма да се превърне в любопитен спомен, който оцелелите да разказват в носталгични вечери. Тя е граница, видимо очертание на параметрите на новия свят, чието настъпване се надушваше като вечерен озон преди да се стовари върху нас.

Беше ясно, че не може да продължим така, че има нещо сбъркано в модела на света. Така е било и когато се е раждал евангелският разказ за раждането на Христос. Римската империя се е разпадала, светът е вървял към промяна. И е дошла благата вест за новото обединение на хората под символа на една нова вяра. Тази вяра просъществува 2000 години, създавайки цяла цивилизация. Но и тя, и цивилизацията, изградена от нея, започва да се руши под собствената си тежест.

Благовещението – макар и революционна промяна – винаги е добра вест. Защото човечеството ще оцелее. Просто ще открие новите си ценности, ще им даде име и ще запомни кога е било началото.

Честито Благовещение! Новият свят е заченат.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах