Една богиня в операта, която не успява да бъде обикновена жена

Мария Калас, родена на днешния ден преди 97 години

Снимка: Стопкадър от изпълнение на Мария Калас на арията „Каста Дива“ в „Норма“ на Белини в операта „Гарние“, Париж, 1958 г. - Една богиня в операта, която не успява да бъде обикновена жена

Снимка: Стопкадър от изпълнение на Мария Калас на арията „Каста Дива“ в „Норма“ на Белини в операта „Гарние“, Париж, 1958 г.

Тя става легенда още приживе. Боят се от нея, но и я обожават. Мария Калас – жената, която стана символ на операта… и на любовта.

Като дете през 20-те години в Ню Йорк Мария Анна София Кекилия Калогеропулу била пълничка и не особено красива. Но скоро показала друга своя красота. Когато е на 8, сяда зад пианото и веднага станало ясно – била родена, за да се свърже с музиката. Още преди да изучи нотите, тя вече свирела мелодии по слух.

Когато станала на 10, Мария изпяла първите си арии – от операта „Кармен” на Бизе. Умението ѝ да пее довело до екстаз майка ѝ Евангелия, самата тя – неуспяла пианистка. Тя започнала да води момиченцето за участие на всевъзможни детски концерти и матинета. През 1934 година Мария спечелила и второто място на национален радиоконкурс за певци аматьори.

Тъй като била наясно, че в САЩ ще е трудно да пробие, майка ѝ завела тринайсетгодишната Мария в Гърция. Там тя бързо научила непознатия ѝ дотогава гръцки език (макар и дете на гръцки емигранти, Мария е типична нюйоркчанка) и след като излъгала за възрастта си и се представила за шестнайсетгодишна, постъпила в Националната консерватория. Две години по-късно се прехвърлила в най-престижното музикално училище в Гърция – Атинската консерватория. Там започнала да учи при известната певица – колоратурното сопрано Елвира де Хидалго, която станала първата ѝ най-добра приятелка, превърнала се в майчинската фигура, от която Мария се нуждаела.

Мария Калас дебютирала едва 16-годишна на сцената на Атинската национална опера. Една от водещите певици се разболяла и предложили на Мария главната партия в „Тоска” на Пучини. Когато излизала на сцената, един от работниците промърморил:

„Тази слоница ли ще пее Тоска?”.

Мария реагирала веднага. Преди околните да се опомнят, по разкъсаната риза на грубияна капела кръв от собствения му нос. Мария излязла на сцената и изправила публиката на крака с изпълнението си. Критиците също не закъснели с изобилните похвали.

През 1945 година Калас решила да се върне в Америка при баща си. Две години обаче останала без ангажименти на сцената. Успехът ѝ в Гърция бил без значение за американските продуценти. Тогава се запознала с Джовани Зенатело, който ѝ предложил ролята на Джоконда в едноименната опера на Понкиели. Мария заминала за Верона, Италия. Това се оказало ключът към по-нататъшната ѝ съдба.

Именно във Верона тя се запознала с местния предприемач Джовани Батиста Менегини. Той бил два пъти по-възрастен от нея и страстен почитател на операта. Мария станала негова любимка. През целия сезон при всяко нейно изпълнение Менегини я затрупвал с цветя. Започнал да я кани на вечери и я представил в обществото. После ѝ се обяснил в любов. Когато разбрал, че я е спечелил, продал целия си бизнес и се посветил изцяло на Мария.

През 1949 г. Мария и Менегини сключили брак. Джовани Батиста станал за нея всичко – и верен съпруг, и закрилящ баща, и предан мениджър и щедър продуцент. Менегини уговорил дори известния диригент Тулио Серафин да поеме обучението на Мария. Именно Серафин отворил за Калас световните сцени. През 1950 г. за нея вече говорел целият свят. Поканили я в „Ла Скала”, в „Ковънт Гардън”, в „Метрополитен опера”.
С нарастващата популярност Калас започва да оформя новия си сценичен образ, който ще се превърне в нейна визитна картичка в следващите 20 години. Тя започнала тежка диета и отслабнала с 35 килограма. Но характерът ѝ също се променил. Винаги трудолюбива и всеотдайна, когато ставало дума за изкуство, Калас се превърнала и в яростна противница на тези, които се раздавали по-малко от нея. Тогава се разнесла славата ѝ на скандалджийка.

Всички смятали, че тя е длъжна да бъде винаги във форма. Един от най-големите скандали се разразил, когато президентът на Италия решил да посети спектакъл на „Норма”. Калас била болна. Помолила да я заменят, но администрацията на театъра отказала категорично и настояла Мария да пее на всяка цена. След първия акт ѝ станало още по-зле. За да не загуби гласа си, Калас отказала да излезе отново на сцената. Но вестниците на другия ден изкривили всичко и обяснили отказа ѝ с лошия ѝ характер.

Тази случка в Рим поставя началото на творческия залез на Калас. Ден преди премиерата на операта „Пират” на Белини, тя попаднала на операционната маса. Възстановила се трудно. Мария не се хранела и практически изобщо не спяла. Но независимо от тежкото си състояние, тя излязла на сцената на „Ла Скала” и била блестяща както винаги. Публиката аплодирала своята богиня до захлас. Но тогава се случило нещо изключително, за което и до днес не се знае дали е било случайно или нарочно – точно преди Мария да излезе иззад кулисите, за да приеме аплодисментите, противопожарната завеса се срива на сцената и напълно я отделя от зрителите. Калас приела това като знак:

„Сякаш ми казваха „Махай се!” Представлението свърши!”.

Тя напуснала Италия и концентрирала всичките си сили върху представленията си в САЩ.

Кризата в професионалната ѝ дейност съвпаднала и с драматични събития в личния ѝ живот. Батиста Менегини бил чудесен импресарио, но не и най-добрият съпруг на света. Отношението му към Калас било по-скоро бащинско, отколкото на влюбен мъж.

През 1958 г. Мария била поканена със съпруга си на ежегодния бал във Венеция, организиран от графиня Кастелбарко. Сред останалите гости там присъствал и гръцкият корабовладелец Аристотел Онасис със съпругата си Тина. Онасис бил привлечен от Калас, както често се случвало, когато видел произведение на изкуството, красива картина или статуетка. Решил да я очарова. Поканил я заедно с Менегини на яхтата си „Кристина”. Мария отказала, като се оправдала със запълнения си с гастроли график. Подчертала, че има участие в „Ковънт Гардън”. Онасис, който бил известен с непоносимостта си към операта, изненадал жена си с категоричното заявление:

„Ще бъдем там!”.

Джовани Менегини предчувствал това, което последвало. Ари присъствал на премиерата, както обещал, освен това дал огромен банкет в чест на оперната богиня след това. 160 най-влиятелни личности от Обединеното кралство получили покана за вечеря в хотел „Дорчестър”. 40 от най-изявените гости получили от корабовладелеца билети за спектакъла – по това време те били абсолютно недостъпни. Тържеството било бурно и пищно, а на финала му Мария все пак приела поканата за разходка с яхтата. „Кристина”, повече наподобяваща плаващ музей, отколкото яхта, отплавала от пристанището на Сан Марино с купища знаменитости на борда. Освен Мария Калас и съпруга ѝ, там били още Уинстън Чърчил и неговата половинка Клементина, дъщеря му Сара, личният му лекар лорд Моран и любимото му канарче Тоби. Отправили се към Делфи, за да чуят предсказанията на оракула. Но този път оракулът мълчал. Нямало какво толкова добро да им предскаже – Чърчил бил в края на житейския си път, Тина скоро щяла да се разведе с Аристотел, на когото предстоял несполучливият брак с Джаки Кенеди и смъртта на сина му. Мария скоро щяла да завърши трагично звездната си кариера. Но по време на пътуването Онасис използвал цялото си обаяние, за да покори Мария. И тя се поддала. Още преди да слязат от яхтата, Мария казала на съпруга си:

„Всичко е свършено между нас. Луда съм по Ари”.

Отношенията ѝ с богатия грък били най-вълнуващото нещо, което някога ѝ се е случвало. Той бил първата ѝ истинска любов – толкова силна, колкото и закъсняла.

Мария се опитвала да бъде част от всички аспекти в живота на любимия си. Не криела връзката им. Влизала например в кухнята, за да види как вървят приготовленията на храната, отваряла тенджерите и опитвала, топейки залък хляб. Когато шеф готвачът на Онасис възмутено питал как да обясни на шефа си трохите в чинията, Мария небрежно отговаряла:

„Кажете му, че ги е оставила новата му любовница”.

Мария Калас през 1958 г. Снимка: Уикипедия

Така информацията за отношенията между Калас и Онасис започнала да прониква в пресата. Това разбунило светското общество. Тина взела децата си – 12-годишния Александър и 9-годишната Кристина – и го напуснала. Онасис през това време отговарял хладнокръвно на репортерите:

„Аз съм моряк. Такива неща се случват с моряците понякога”.

Тина се е преместила при баща си – друг голям корабовладелец, Ставрос Ливанос. Ари се опитва да си я върне, но не успява. Медиите замесват дори Чърчил в скандала. Накрая съпрузите на Аристотел и Мария подават молби за развод. През 1960 г. и двамата вече са свободни.

Скоро Мария открива, че е бременна. Тя очаква с нетърпение нов живот, в който операта ще е на второ място след семейната идилия. Но тогава идва и отмъщението на съдбата – гласът ѝ започва да се променя и тя е безсилна да го спаси. След години Калас казва:

„Тогава за пръв път започнах да губя самоувереност. Ужасните отзиви оказаха ужасно въздействие върху мен, доведоха ме до творческа криза. Аз за пръв път загубих контрол над собствения си глас”.

Онасис не успява да ѝ помогне, защото не се и опитва. Той не разбира творческите терзания на любимата си. Детето, което Мария чака, се ражда мъртво. Остава ѝ само надеждата, че скоро ще се омъжи за Аристотел.
Междувременно двамата са непрекъснато в светските среди. Един от свидетелите на присъствието им в нощен клуб в Монте Карло пише:

„Те не могат да танцуват буза до буза, защото тя е по-висока от мистър Онасис. Затова когато танцуват, Мария леко накланя глава и пощипва с устни ухото на своя любим, като с това предизвиква у него възторжен смях”.

Но не бързат с брака. И той никога не се случва. Три години след началото на тяхната идилия, в живота на Онасис влиза нова жена, на която той предлага не само ръката и сърцето си, но и значителна част от състоянието си.

През лятото 1963 г., месеци преди съпругът ѝ да бъде убит, Жаклин Кенеди се качва на яхтата „Кристина”. И веднага е затрупана с подаръци и вниманието на Онасис. По това време Калас е спокойна – тя не вярва, че корабостроителят ще застраши президента на САЩ, като влезе в любовна авантюра с жена му. Но няколко месеца по-късно няколко изстрела в Далас променят всичко.

След смъртта на Кенеди, Арлистотел се хвърля в упорито ухажване на Жаклин. Именно с нея предприема дълги самотни плавания в Егейско и Средиземно море. Навестява Мария рядко, все по-често забравя за нея.

Все пак не ѝ отказва да се оженят, както е обещал. Започва подготовка за бракосъчетание, което трябва да се състои през март 1968 г. в Лондон. В последния момент обаче Калас открива, че е загубила акта си за раждане. Дълго подготвяната церемония трябва да бъде отложена с цели две седмици. През това време Мария и Аристотел успяват да се скарат и то толкова тежко, че се разделят завинаги. През юни същата година Онасис сключва брак с Жаклин Кенеди.

Калас е съсипана. Опитва да се върне на сцената, но и времената, и гласът ѝ са вече различни. Хората я сравняват с предишната Мария и резултатът е трагичен.

Онасис остава в живота ѝ. Бракът му с Жаклин се оказва несполучлив и той се връща понякога при Мария, но и любовта им вече не е същата. Затова и смъртта на Онасис през 1975 г. не отеква трагично в живота на Калас. Но тя за пръв път усеща, че е съвсем сама – без операта и без любов. Животът ѝ изглежда ненужен.

На 16 септември 1977 г. Мария е намерена мъртва в апартамента си.

Времето изтрива от паметта много от детайлите на тази драма. Но споменът за божествения глас на Мария Калас, който прави хората по-светли и чисти, остава завинаги.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах