Една изложба във Венеция срещу масовото оглупяване

От май до ноември тази година Венеция е световната арт столица – Биеналето с националните павилиони и кураторските изложби в „Арсенале“ и „Жардини“ представя съвременното изкуство, а самият град и музеите му – класиката и Ренесанса, но това не изчерпва всичко, което може да впечатли ценителите. Една от най-интересните изложби протича успоредно с Биеналето – на белгиеца Люк Тюйманс в палацо „Граси“.

Преди 18 години като част от белгийския павилион, Тюйманс предизвика фурор с картините си за жестоката истина за колонизацията на белгийско Конго. Сега има амбицията с платната си да предпазва зрителите от собственото им невежество.

Палацо „Граси“ – частният музей на френския милиардер и колекционер Франсоа Пино – представя първата лична и самостоятелна изложба в Италия на твореца, придобил репутацията на „спасител на живописта“, като част от започналия през 2012-а цикъл, посветен на изтъкнати съвременни автори.

Курирана от Каролин Буржоа в сътрудничество с художника, експозицията е озаглавена „La Pelle“ (Кожата), по романа от 1949 г. на италианския писател Курцио Малапарте. По думите на Тюйманс на откриването, действието в книгата се развива в края на Втората световна война, когато „в Европа царува хаос, точно както сега“. Експозицията включва над 80 творби от колекцията „Пино“, повечето от тях създадени през последните години.

Смятан за един от най-влиятелните художници на световната сцена, Люк Тюйманс се посвещава на фигуративната живопис още от средата на 80-те години – и през цялата си кариера работи за възраждането на този жанр в съвременното изкуство. Вълнуват го въпроси, свързани с миналото и с по-новата история и разработва теми от ежедневието чрез набор от образи, заимствани от частната и обществената сфера – пресата, телевизията, интернет – като ги „разтваря“ в необичайна и разредена светлина; лекото безпокойство, което произтича от тях, може да предизвика – според самия художник – „автентична фалшификация“ на реалността.

За „автентичната фалшификация“ Тюйманс разказва в интервю за The ArtNewspaper“. Художникът създал тази концепция, когато бил на 18. Смисълът ѝ се заключавал в това да нарисува картина, която изглежда така, сякаш е правена преди 30 години.

„Беше доста глупаво и инфантилно, но за мен се превърна в отправна точка. Така че идеята да не се доверявам на живописта, дори и на моята собствена, съществуваше от самото начало. Това, което се случва сега (в ерата на фалшивите новини), само доказва моята правота“, твърди Тюйманс.

Посетителите в палацото от XVIII век виждат първо гигантската подова мозайка със силуети на борове, прерязани от успоредни линии. Мозайката е базирана на по-стара картина, с която Тюйманс показва как затворниците в нацисткия концлагер „Шварцхайде“ са укривали тайно рисуваните от тях платна – като ги разрязвали на ивици, за да ги крият от охраната.

Изложбата на Люк Тюйманс „Кожа“ в палацо „Граси“ във Венеция. Снимка: Studio Luc Tuymans

Нацизмът и неговите ужаси имат сериозно присъствие в изложбата. Освен неголям портрет, озаглавен „Тайни“ (1990), на Алберт Шпеер, главен архитект на Национал-социалистическата партия и министър на военната индустрия в Третия райх, са включени още 14 платна, свързани по един или друг начин с Третия Райх. Сред тях са картина с абажур от човешка кожа и друга – с избит зъб.

Художникът разказва, че през Втората световна война Европа е загубила почти всичко и той решил да превърне тази загуба във важен конструктивен елемент в творчеството си.

„Защото последствията от този период са видни и днес – казва художникът. – Във Франция има нов прилив на антисемитизъм, на паради в Белгия евреите се изобразяват по същия начин, както в нацистка Германия“.

Тюйманс е убеден, че днес, в тези тъмни времена, „хората стават все по-глупави, глупави до невъзможност“.  И дава за пример Великобритания:

„Тя вече не е империя, но британците все още не са го разбрали. Вижте и нарцистичния Тръмп, както и цялото съзвездие от пропадащи западни страни”.

При тези условия той настоява да се изучава не само историята, но и начините, по които ни мами собствената ни памет. В основата на изложбата му лежи идеята, че на изображенията не може да се разчита, те предлагат само фрагменти от реалността и че нашите собствени спомени, лични или колективни, също са подвеждащи.

Люк Тюйманс, „Шварцхайде“, 2019. Снимка: Matteo De Fina/Палацо „Граси“, Венеция

Нацистите, насилието и фалшивите новини рисуват мрачна, жестока и сякаш безнадеждна картина на света. Но в изложбата все пак има и оптимизъм в едно платно – призрачен, светъл натюрморт, нарисуван през 2002 г. като реакция на атаките от 11 септември. Показван е на „Документа 11“ в Касел, а по-късно е излаган в „Тейт Модърн“ в Лондон и в нюйоркския музей „Метрополитен“.

Люк Тюйманс, „Натюрморт“, 2002. Снимка: Delfino Sisto Legnani and Marco Capelletti/Палацо „Граси“

„Бяхме с жена ми в хотелската ни стая, когато самолетите се забиха в кулите, те бяха обхванати от пламъци и хората започнаха да скачат. Беше чудовищно… – припомня Тюйманс. – Помислих си какво може да се противопостави на това? Нещо идилично? В ума ми се появи баналния образ на натюрморт с плодове, най-малкият общ знаменател на нашата живописна традиция. Всъщност, това е политическа картина.“

Платното е като отговор на тероризма, то е потвърждение на верността ни към нашите ценности, към нашите културни и художествени традиции. С тази картина художникът кара зрителите да се надяват, че възможно накрая изкуството да спаси света.

Изложбата може да бъде разгледана в палацо „Граси“, Венеция, до 6 януари 2020 г.

Всичко по темата „Биенале на съвременното изкуство във Венеция 2019“