Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Една изложба във Венеция срещу масовото оглупяване

Люк Тюйманс с експозицията „Кожа“, наредена в палацо „Граси“, успоредна с Биеналето

Изложбата „Кожа“ на Люк Тюйманс е в палацо „Граси“ – частния музей на френския милиардер и колекционер Франсоа Пино. Снимка: Studio Luc Tuymans - Една изложба във Венеция срещу масовото оглупяване

Изложбата „Кожа“ на Люк Тюйманс е в палацо „Граси“ – частния музей на френския милиардер и колекционер Франсоа Пино. Снимка: Studio Luc Tuymans

От май до ноември тази година Венеция е световната арт столица – Биеналето с националните павилиони и кураторските изложби в „Арсенале“ и „Жардини“ представя съвременното изкуство, а самият град и музеите му – класиката и Ренесанса, но това не изчерпва всичко, което може да впечатли ценителите. Една от най-интересните изложби протича успоредно с Биеналето – на белгиеца Люк Тюйманс в палацо „Граси“.

Преди 18 години като част от белгийския павилион, Тюйманс предизвика фурор с картините си за жестоката истина за колонизацията на белгийско Конго. Сега има амбицията с платната си да предпазва зрителите от собственото им невежество.

Палацо „Граси“ – частният музей на френския милиардер и колекционер Франсоа Пино – представя първата лична и самостоятелна изложба в Италия на твореца, придобил репутацията на „спасител на живописта“, като част от започналия през 2012-а цикъл, посветен на изтъкнати съвременни автори.

Курирана от Каролин Буржоа в сътрудничество с художника, експозицията е озаглавена „La Pelle“ (Кожата), по романа от 1949 г. на италианския писател Курцио Малапарте. По думите на Тюйманс на откриването, действието в книгата се развива в края на Втората световна война, когато „в Европа царува хаос, точно както сега“. Експозицията включва над 80 творби от колекцията „Пино“, повечето от тях създадени през последните години.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Смятан за един от най-влиятелните художници на световната сцена, Люк Тюйманс се посвещава на фигуративната живопис още от средата на 80-те години – и през цялата си кариера работи за възраждането на този жанр в съвременното изкуство. Вълнуват го въпроси, свързани с миналото и с по-новата история и разработва теми от ежедневието чрез набор от образи, заимствани от частната и обществената сфера – пресата, телевизията, интернет – като ги „разтваря“ в необичайна и разредена светлина; лекото безпокойство, което произтича от тях, може да предизвика – според самия художник – „автентична фалшификация“ на реалността.

За „автентичната фалшификация“ Тюйманс разказва в интервю за The ArtNewspaper“. Художникът създал тази концепция, когато бил на 18. Смисълът ѝ се заключавал в това да нарисува картина, която изглежда така, сякаш е правена преди 30 години.

„Беше доста глупаво и инфантилно, но за мен се превърна в отправна точка. Така че идеята да не се доверявам на живописта, дори и на моята собствена, съществуваше от самото начало. Това, което се случва сега (в ерата на фалшивите новини), само доказва моята правота“, твърди Тюйманс.

Посетителите в палацото от XVIII век виждат първо гигантската подова мозайка със силуети на борове, прерязани от успоредни линии. Мозайката е базирана на по-стара картина, с която Тюйманс показва как затворниците в нацисткия концлагер „Шварцхайде“ са укривали тайно рисуваните от тях платна – като ги разрязвали на ивици, за да ги крият от охраната.

Изложбата на Люк Тюйманс „Кожа“ в палацо „Граси“ във Венеция. Снимка: Studio Luc Tuymans

Нацизмът и неговите ужаси имат сериозно присъствие в изложбата. Освен неголям портрет, озаглавен „Тайни“ (1990), на Алберт Шпеер, главен архитект на Национал-социалистическата партия и министър на военната индустрия в Третия райх, са включени още 14 платна, свързани по един или друг начин с Третия Райх. Сред тях са картина с абажур от човешка кожа и друга – с избит зъб.

Художникът разказва, че през Втората световна война Европа е загубила почти всичко и той решил да превърне тази загуба във важен конструктивен елемент в творчеството си.

„Защото последствията от този период са видни и днес – казва художникът. – Във Франция има нов прилив на антисемитизъм, на паради в Белгия евреите се изобразяват по същия начин, както в нацистка Германия“.

Тюйманс е убеден, че днес, в тези тъмни времена, „хората стават все по-глупави, глупави до невъзможност“.  И дава за пример Великобритания:

„Тя вече не е империя, но британците все още не са го разбрали. Вижте и нарцистичния Тръмп, както и цялото съзвездие от пропадащи западни страни”.

При тези условия той настоява да се изучава не само историята, но и начините, по които ни мами собствената ни памет. В основата на изложбата му лежи идеята, че на изображенията не може да се разчита, те предлагат само фрагменти от реалността и че нашите собствени спомени, лични или колективни, също са подвеждащи.

Люк Тюйманс, „Шварцхайде“, 2019. Снимка: Matteo De Fina/Палацо „Граси“, Венеция

Нацистите, насилието и фалшивите новини рисуват мрачна, жестока и сякаш безнадеждна картина на света. Но в изложбата все пак има и оптимизъм в едно платно – призрачен, светъл натюрморт, нарисуван през 2002 г. като реакция на атаките от 11 септември. Показван е на „Документа 11“ в Касел, а по-късно е излаган в „Тейт Модърн“ в Лондон и в нюйоркския музей „Метрополитен“.

Люк Тюйманс, „Натюрморт“, 2002. Снимка: Delfino Sisto Legnani and Marco Capelletti/Палацо „Граси“

„Бяхме с жена ми в хотелската ни стая, когато самолетите се забиха в кулите, те бяха обхванати от пламъци и хората започнаха да скачат. Беше чудовищно… – припомня Тюйманс. – Помислих си какво може да се противопостави на това? Нещо идилично? В ума ми се появи баналния образ на натюрморт с плодове, най-малкият общ знаменател на нашата живописна традиция. Всъщност, това е политическа картина.“

Платното е като отговор на тероризма, то е потвърждение на верността ни към нашите ценности, към нашите културни и художествени традиции. С тази картина художникът кара зрителите да се надяват, че възможно накрая изкуството да спаси света.

Изложбата може да бъде разгледана в палацо „Граси“, Венеция, до 6 януари 2020 г.


Всичко по темата „Биенале на съвременното изкуство във Венеция 2019“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах