Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Една Камелия, стъпкана в Образцовия дом. Струва ли си жертвата?

Присъствието й във ВИП Брадър е вик за помощ

Гласът на Камелия Тодорова в това шоу звучи като джаз в чалга клуб. - Една Камелия, стъпкана в Образцовия дом. Струва ли си жертвата?

Гласът на Камелия Тодорова в това шоу звучи като джаз в чалга клуб.

Може би има популярен българин, който не би приел да се изложи във ВИП Брадър на каквато и да е цена. Както е тръгнало обаче – в това шоу скоро може би ще се изредят всичките ни знаменитости… 45 години живот в тоталитарна държава и 25 изгубени в прехода лишиха хората, които се препитават на сцената, от каквото и да било достойнство в зряла възраст. 

Има една личност, която не бихме искали да виждаме в риалити шоуто. Това е Камелия Тодорова. Личността, която е попаднала във ВИП Брадър, няма нищо общо с онази попикона от годините на социализма, с несравнимата красавица, джаз певица и луда глава, която рискува да избяга от социализма.

Да, минали са много години от тогава, но не те са проблемът в присъствието й в шоуто. Тази година Биг Брадър флиртува с носталгията на българите по социализма. Камелия Тодорова може би изпитва носталгия по младостта си в онова време, но надали чувствата й са същите към онзи „образцов дом“, към лагера, който тя напусна, за да търси слава в западната култура. Песните й и филмите с нейно участие са били забранени. Но по онова време бягството се заплащаше жестоко по друг начин – наказвани бяха близките на бегълците. Сега, в Къщата на Биг Брадър, тази жертва на родителите й изглежда нелепа.

Камелия Тодорова е от семейство на интелектуалци. Баща й е син на Коста Тодоров, министър на Александър Стамболийски. Семейството обитава апартамент с 8 стаи, но по тоталитарно време буржоазията бе притеснявана с квартиранти. Затова всички, включително и баба й, са събрани само в една от стаите. Предците си тя описва в книгата „Изповедта на една луда балканска глава“.

„Гордея се, че съм част от това семейство, – казва Камелия. – Благодарна съм на баща ми Кирил, който ми предаде любовта си към добрата джаз музика, изключителен писател, журналист и преводач. Предал ми е чувството за дълг и морал, възпитал ме е на добри обноски, интелигентност и дипломация в живота. Мама Стойка ми предаде таланта си на певица и артист и разбира се ме научи да бъда добра майка и домакиня. Баба Надежда бе виртуозна цигуларка и моята първа учителка по пиано.“

По майчина линия фамилната й история е доста богата. Прадядо й, протойерей Иван Бухлев, е македонски комита, известен с непримиримия си характер срещу гръцкото църковно влияние. Заточен е в Диарбекир заради участието си в Илинденското въстание през 1903 г. Родом е от Горно Броди, Серска Македония и оставя ярки следи в своите съвременници. Прадядото на Камелия Тодорова – подполковник Александър Бухлев, е бил началник на гарнизона в Кюстендил, убит с камъни, брадви и тояги в село Горановци през октомври 1944 г. Другият й прадядо Тодор Топалов е бил кмет на Радомир, по времето на Радомирската република. Когато е взет за заложник от Райко Даскалов, целият град събира откупа от 20 хил. лева, за да го спасят. А пък баба й Анка Топалова е най-красивата жена в Радомир. На световното изложение в Париж 1903 година пощенските картички са имали нейния лик.

Дядо й Коста Тодоров е революционер, дипломат, политик. Четник е в Македония и революционер в Русия, воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П. Д. Петков и Г. М. Димитров. Приятел на Ерио Вандервил и Марина Цветаева. Кавалер на почетния легион, с 4 смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Автор на двайсетина книги на български, френски, руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж.

Въпреки презрението към комунизма в дома на Тодорови, Камелия приема да стане сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност. В замяна й предлагат да й издадат плоча от „Балкантон“. Това се случва през 80-те, когато певицата се радва на фантастична кариера. Записва музика, снима филми със Стефан Данаилов, печели „Златният Орфей“, възхищават й се… И като всеки творец тя имаше „прошепнати мечти“ за още по-големи сцени и овации, невъзможни в затвореното общество, в което живеехме преди 1989 г. Не написва нито ред за ДС, защото тръгва заедно с бъдещия си съпруг за Германия.

В интервютата си тя казва, че бяга може би не от соца, а от любов. „Намирах се в страшна бъркотия и в личен, и в професионален план, – разказва Тодорова. – Имах проблем с получаването на артистична категория по чл. 9, както и на солистична. Исках да запиша албум с ФСБ, но ми го отказаха и много се огорчих. Това ме потискаше, въпреки изявите ми в Полша, Чехия, Португалия, Германия… Снимах се и в „Прилив на нежност”, но продължавах да се занимавам с този член 9. По това време срещнах и „мъжа на мечтите си” – Майкъл, режисьор от Западна Германия. Търсеше натурални декори за филм за Марлене Дитрих. Гледал ме в материалите на киноцентъра, много ме харесал и поискал среща с мен. Бяха му попречили, но той намери начин и така започна любовният роман…“

След като не успява да се наложи на западната сцена, Камелия Тодорова се завръща в България. Представя се за Кеми Тодоров, което българската публика не посреща с обожание. Следват изключително трудни години за нея. Така е до днес, до появата й в псевдообразцовия социалистически дом на Биг Брадър.

Присъствието й там е горчиво признание, но не за неуспеха й на сцената. А за отнетите й възможности да бъде голяма звезда. Отнети са й на два пъти – първо от тоталитарната власт, после по време на прехода. Облагите, които Живков отпускаше на популярните личности по онова време, бяха милостиня за мащаба на таланта на мнозина от тях. Сега, след 1989 г., нищетата им е оскърбителна. Мизерията е и материална, и духовна. Държавата призна, че е загубила архива на Концертна дирекция и певците ни не могат да докажат труда си през годините, за да получат достойна пенсия. Това обаче така и не беше поправено. Този проблем бе оставен на произвола, както и статутът въобще на попизпълнителите. Немалко правителства се възползваха от политическата еуфория на певците преди избори, но после не уредиха правила в техния бизнес. Трябваше им много малко – един работещ Закон за спонсорството, а не безполезния сурогат, който произведоха.

Истината е, че ако не бяхме сполетени от комунизма, изпълнители като Камелия Тодорова никога не биха печелили от унижението „Биг Брадър“. Пикът на една кариера като нейната щеше да е достатъчен, за да не се налага тя или който и да било от нейното поколение да продава травмите от своето минало.

Участието на една джаз дама в затвора на Големия брат е вик за помощ. Преди няколко години медиите гръмнаха с предизвикателството на Камелия, че иска да стане чистачка в Министерството на културата. Прие я министърът, Тодорова обиколи няколко медии… и толкоз. Срамът от безизходицата й трая кратко. Сега тя го прави отново. Влезе в едно оруелско мини общество, самонарекло се ВИП, в което е почти невъзможно да запазиш достойнството си. Говорейки им за морал, Камелия Тодорова звучи анахронично. Тя е аутсайдер както вътре, така и вън. Гласът й е досаден шум – както за съквартирантите, така и за силните на деня в държавата. За тях той звучи като джаз в чалга клуб.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах