Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Една любов, която живее

Трогателната изповед на холандец, изгубил съпругата си

Преди три години тя се разболя. Грижих се за нея до самия край. Почина преди няколко месеца, казва Лийнъс. - Една любов, която живее

Преди три години тя се разболя. Грижих се за нея до самия край. Почина преди няколко месеца, казва Лийнъс.

„Бракът ни продължи 50 години. Всеки ден осъзнавах колко съм благословен с такава невероятна жена до себе си“, разказва един от героите на инициативата „Хората на Амстердам“ в социалната мрежа. В нея случайно срещнати на улицата хора биват заснемани и разказват накратко житейската си история. В случая с Лийнъс само за часове тя е прочетена десетки хиляди пъти, а стотици са я споделили.

Предлагаме ви пълния текст на неговата изповед.

Тя беше от онези жени, които остават спокойни при всякакви обстоятелства. Бяхме от едно и също градче, беше ми съседка. Винаги си бях падал по нея и гледах да съм наблизо. Когато бяхме на 17, я поканих на среща и се получи нещо между нас, но баща ѝ не хареса идеята да излизаме. Не бях религиозен и бях от друга социална прослойка. Тя смело се изправи срещу него и му каза, че ще остане с мен, без значение какво мисли той по въпроса.

Бракът ни продължи 50 години. Всеки ден осъзнавах колко съм благословен с такава невероятна жена до себе си. Всяка вечер, преди да си легнем, говорихме за деня си и изразявахме чувствата и емоциите си един към друг. Смятам, че това беше тайната на брака ни, никога не се поддадохме на гняв.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Преди три години тя се разболя. Грижих се за нея до самия край. Почина преди няколко месеца. Днес за първи път излизам от вкъщи, просто по свое желание. Ходих в Райксмузеум и, о, колко ми липсва тя… Обичам посещаването на музеи, но не е същото без нея. Най-трудно е да гледам всички тези двойки в кафенето на музея.

Аз съм доста темпераментен, имам много малко търпение. Когато аз чакам на опашка за изложба, ставам нетърпелив. Тя винаги знаеше какво да каже, за да ме успокои. Днес можех да чуя гласа ѝ: „Хайде де, Лийнъс! Не преувеличавай. Почти твоят ред е“.

Името ѝ беше Линеке. Имахме красив брак в продължение на 50 години. Имаме чудесни деца и внуци. Все още имам много за какво да живея.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах