Една от най-важните книги в литературата

През 1815 г., в последните седмици на живота си един полски граф всяка сутрин усърдно полира сребърна купичка за захар и се опитва да извади малко ягодовидно копче от нея. В крайна сметка успява. Копчето саморъчно е оформено като куршум, а графът го използва, за да се самоубие в нощта преди Рождество Христово, което потвърждава някои местни слухове, че благородникът е върколак.

Разбира се, всичко това е легенда и най-вероятно далеч от обичайно прозаичната истина. Но с легендите дотук, защото името на графа е Ян Потоцки, автор на една от най-важните книги в световната литература, шедьовър на фантастиката (по Цветан Тодоров), пример за впечатляваща смесица от различни жанрове, стилове, похвати. Става дума за „Ръкопис, намерен в Сарагоса“, който за първи път излиза в цялост на български език и чиято собствена история също е повече от интересна.

По неизвестни нам причини приживе Потоцки отказва да издаде магнум опуса си в цялост – публикува го на фрагменти в Париж и Санкт Петербург, – което води до сериозно объркване, нерешено докрай до наши дни. Благородникът се самоубива през 1815 г., когато не съществува решена от него последна версия на книгата. Вместо това съществуват множество апокрифни копия и имитации, които обикалят из Европа.

Отново по неясни за нас причини, близките на покойника не са особено заинтригувани от това да публикуват накуп „Ръкопис, намерен в Сарагоса“, нито да популяризират работата и наследството на графа. В резултат, за първи път книгата излиза през 1847 г. (повече от три десетилетия след самоубийството!), когато е направен полски превод на версия с автограф на Потоцки, открита в Лайпциг. За съжаление (и за допълване на мистерията), почти веднага след тази публикация оригиналният френски ръкопис изчезва.

Така дълго време светът познава този полски превод, превърнал се в източник на множество други версии и преводи, включително (доста иронично) на популярно френско издание от 1989 г., чиято последна част е преведена от немския превод на този полски превод.

Хаосът щеше да продължи още повече, ако през 2002 г. двама изследователи на Потоцки не бяха направили сензационен пробив и не бяха открили непозната досега датирана версия на ръкописа. След продължително проучване в Националния архив в Познан Франсоа Розе и Доминик Триар заключават, че пред тях са две автентични версии на „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ – от 1804-а и от 1810 г.

До голяма степен двата варианта се различават, като отразяват промените във философската концепция на Потоцки за това време. Двете версии, твърдят Розе и Триар, са били манипулирани и комбинирани в превода от 1847 г., превърнал се в онова, което днес познаваме като „Ръкопис, намерен в Сарагоса“.

Двамата литературоведи излагат тезите си в книга през 2015 г., която е достатъчно убедителна (и която решава някои доста значими противоречия в работата), за да се приеме с почти пълен консенсус от обществото на Потоцки по света… и да доведе до първия полски превод на текста след 1847 г.!

Що се отнася до българското издание сега, то е превод на Георги Цанков от френската версия от 1810 г.

Ръкопис, намерен в Сарагоса

Историята в романа е разказана от Алфонс ван Ворден – офицер от Валонската гвардия, който през 1739 г. тръгва към Мадрид, за да се присъедини към испанската армия. Странни обстоятелства отклоняват пътя му и го отвеждат в Сиера Морена, където в продължение на 66 дни той живее на границата между съновидението и реалността, познатото и непознатото, християнството и исляма, лудостта и здравия разум.

Ван Ворден среща зли духове в тела на обаятелни жени, кабалисти, разбойници, принцеси и записва разказите им, в които се преплитат митове, апокрифи, религии и философии. Резултатът е калейдоскоп от истории, които понякога излизат извън контрол. Изненадващи събуждания под бесилките, на които висят братята Зото. Съзвездия, които слизат на земята, за да погъделичкат нечии крака. Мъже, които се оказват жени, и жени, които са всъщност мъже. Връзки, които противоречат на морала. Блудства. Приятелства. Влюбвания. Противоестествени, свръхестествени или точно обратното.

Ян Потоцки събира готически ужас, вълшебни приключения и удивителни персонажи в множество истории, които може да се четат и отделно, но в концептуална цялост създават роман, наречен от „Ню Йорк Таймс“ „литературен шедьовър“, при който може да се разпознае „великолепния принос на Потоцки към модерната литература“.

Предлагаме ви откъс от „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ (изд. „Изток-Запад“).

Историята на Ребека

Споделяйки с вас историята на своя живот, моят брат отчасти ви запозна и с мен. Татко искаше да му наложи за съпруги двете дъщери на Савската царица, а мен възнамеряваше да омъжи за двата духа, командващи съзвездието Близнаци. Поласкан от възможността за толкова великолепен брачен съюз, брат ми удвои прилежанието си в изучаването на кабалистичните науки. С мен се случи точно обратното. Струваше ми се ужасно да се омъжа за два духа; пък и не разбирах съвсем нищо от кабалата. Всеки ден оставях работата си за следващия и накрая почти забравих това колкото трудно, толкова и опасно изкуство.

Брат ми скоро забеляза колко съм изостанала и започна да ме упреква сурово, заплаши ме, че ще се оплаче на татко. Успях да го убедя да не бърза, тъй като ще се променя. Той обеща да изчака до другата събота, но през този ден, тъй като все още не бях сторила нищо, влезе в покоите ми в полунощ, събуди ме и заяви, че сега ще призове сянката на нашия баща – страховития Мамун. Свлякох се в нозете му, молех го да ме съжали, обаче той остана непреклонен. Чух да произнася формулата, измислена някога от Андзорската магьосница. Тозчас баща ми се появи, седнал на трон от слонова кост. Гневният му поглед ме изпълни с ужас; помислих си, че няма да мога да преживея дори първата думичка, която излезе от устата му. Обаче дочух гласа му. Боже на Авраам, той говореше! Произнесе страшно проклятие. Няма да повторя словата му пред вас…

В този момент младата еврейка закри лицето си с ръце и очевидно се разтрепери, спомняйки си чудовищната сцена; накрая се съвзе и продължи:

– Не можах да чуя края на бащината реч, тъй като припаднах, преди да беше завършил. Когато отворих очи, видях брат ми, който ми подаваше книгата за Сефериотите[1]. Щеше ми се отново да изгубя съзнание, но трябваше да се подчиня на присъдата. Брат ми, който отлично съзнаваше, че е необходимо да сложа начало с изучаване на първоосновните елементи, се оказа достатъчно търпелив, за да ми ги припомни всичките – един след друг. Започнах със строежа на сричките, след това преминах към заклинанията. Малко по малко тази възвишена наука ме очарова. Прекарвах по цели нощи в кабинета, използван от баща ми за обсерватория, и се прибирах да поспя само когато дневната светлина слагаше край на изследванията ми и започвах да не усещам нозете си от умора. Моята мулатка Зулейка ме събличаше, без почти да я усетя. Дремвах по няколко часа и се връщах към заниманията, за които – както скоро ще се убедите – въобще не бях създадена.

Познавате Зулейка и навярно сте забелязали, че тя е много красива. От очите ѝ струи нега, на устните ѝ играе упоителна усмивка, тялото ѝ поразява със съвършенството на формите. Една сутрин се върнах от обсерваторията и я повиках да ме съблече, но тя не ме чу. Отидох в съседната стая: видях я облегнала се полугола на прозореца, даваше знаци на някого към другия край на долината и изпращаше страстни целувки, влагайки в тях цялата си душа. До този момент нямах никаква представа за любовта; изразяването на това чувство за първи път порази моя взор. То така ме потресе и омагьоса, че застинах на мястото си като закована. Зулейка се обърна; ярка руменина промени ореховия цвят на лицето ѝ и се разля по цялото ѝ тяло. Аз също се зачервих, но веднага след това побледнях. Усетих, че губя съзнание. Зулейка ме прихвана, прегърна ме и нейното сърце, биещо тъй близо до моето, пробуди в мен ужасна тревога, която напълно завладя чувствата ми.

Мулатката набързо ме съблече и ме сложи в леглото, после си тръгна, както ми се стори, радостна и с огромно удоволствие затвори вратата след себе си. Скоро дочух мъжки стъпки, някой влезе в стаята ѝ. Рязко, макар и ненадейно, скочих от леглото, изтичах към вратата и се наведох към ключалката. Видях младия мулат Танзаи с кошница цветя в ръцете. Беше ги набрал в градината. Зулейка се завтече насреща му, грабна цветята и ги притисна към гърдите си. Танзаи се приближи, за да помирише аромата им, смесен с дъха на неговата любима. Отчетливо съзрях как Зулейка се разтрепери – в този момент и аз усетих тръпки по цялото си тяло, – вдигна към него прекрасните си очи и падна в обятията му. Хвърлих се на леглото, обляна в сълзи, от ридания просто не можех да дишам и с мъчителна болка възкликнах:

– О, моя сто и двайсета прабабо, чието име нося, чувствителна и нежна жено на Исаак![2] Ако от лоното Авраамово виждаш в какво състояние се намирам, опитай се да омилостивиш сянката на Мамун и му кажи, че неговата дъщеря е недостойна за честта, която той ѝ е отредил!

Тези стонове събудиха брат ми; той влезе при мен и предполагайки, че съм се разболяла, ми даде успокоително лекарство. Върна се отново по обяд, установи, че пулсът ми е учестен, и рече, че е готов да продължи кабалистичните ми занимания. С благодарност приех предложението му, тъй като не бях способна да работя. Привечер заспах и ми се явиха сънища, съвсем различни от онези, които ме спохождаха до този момент. На следващия ден продължих да сънувам наяве – или по-скоро бях толкова неадекватна, че не разбирах какво говоря и върша. Погледите на брат ми обаче ме караха да поруменявам. Така мина цяла седмица.

Една нощ моят брат влезе в стаята ми. Държеше в едната си ръка книгата за сефериотите, а в другата – лента със съзвездията, на която бяха изписани седемдесет и двете имена, които Зороастър е дал на съзвездието Близнаци[3].

– Ребека – каза ми той, – Ребека, измъкни се от това състояние, което те унижава. Време е да изпробваш властта си над духовете на стихиите. Тази лента със съзвездията ще те предпази от нападението им. Избери сред обкръжаващите ни планини място, което ти се стори най-подходящо за действие, и помни, че съдбата ти напълно зависи от тях.

След като изрече тези думи, брат ми ме изведе извън вратата на замъка и я заключи подир мен…

---

[1]Според Кабалата десетте сефериота (еманации) на божественото са началото на „творението“.

[2]В романа мотивът за генеалогията е особено важен: жената на Исаак и дъщерята на Ватуил, племенника на Авраам, Ребека е безплодна през първите двайсет години от брака си, но след това ражда близнаците Исав и Яков. Синът на Яков Леви е прадядо на брата на Мойсей – Аарон; по-късно ще научим, че Ребека и брат ѝ са преки наследници на Аарон.

[3]В халдейската и в персийската традиция зодиакът е бил разделен на 12 части по трийсет градуса, всяка от които е притежавала специфичен знак, а те на свой ред били разделени на 36 декади и на 72 поддекади; приписването на тази система на Зороастър (той е и Заратустра), персийски пророк от VI в., не е основателно – то се обуславя на апокрифен текст от 1690 г., наречен „Предсказанията на Заратустра“.