Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Една песен

Снимка: Румен Добрев - Една песен

Снимка: Румен Добрев

Тя е мъничка, само метър и петдесет и пет. А откак си счупи крака, и в ставата й сложиха пирон, стана още по-мъничка.

Тя живее със своя дядо в едно село. В това село къщите се опразват една след друга, по дворищата плъзва павет, страшното растение, което оплита като паяжина всичко, по дворищата не се чуват агънца, не блеят овце. Плевните се килват на една страна и нощем между тях прелитат кукумявки, зидовете падат сами от снеговете и дъждовете и портичките в зидовете – комшулуците – сами се отварят и зеят отворени, но няма кой да минава през тях, няма кой да мине през тях, жените няма да направят върволица през комшулука сега за Великден, носейки в пещта на баба Витка тавите с козунаците си, защото баба Витка отдавна я няма, повечето жени наоколо също ги няма, а внучките на тези жени, които вече ги няма, не могат да месят и да пекат козунаци или пък са някъде далеч, в Чикаго или в Бордо. А самата пещ отдавна се срина от снеговете и дъждовете.

Няма да има козунаци тази година или ако има, те ще бъдат купешки, от магазина.

Това село прилича на село от приказките, но от страшните приказки, сякаш селото изведнъж е опразнено от хората, няма никого, само тук-таме от някоя къща ще видиш да се точи дим от комина, само тук-таме ще пропее петел, само тук-таме по улицата ще премине сянката на човек. Ще звънне някъде далеч дръжка на кофа. В неделите ще чуеш в горите наоколо пушката на някой ловец. И толкоз. Това е.

Но мъничката баба, която живее със своя дядо в къщата си, днес има рожден ден. Тя е учителка по музика, акордеонът й стои в ъгъла на стаята и помни времената, когато навръх рождения й ден идваха двайсет-трийсет човека, роднини и приятели, и мъничката баба вземаше по някое време акордеона и запяваше. И гласът й беше толкова голям, че седиш, слушаш и се чудиш – откъде в тази мъничка баба такъв голям глас.

Колко отдавна беше това. Сега акордеонът стои в ъгъла на стаята, потънал в прах.

И затова, със силата, която ми е дадена, аз казвам: дъжде, спри! Агънца, заблейте! Кончета, препускайте! Деца, смейте се! Дървета, цъфтете! Хора, елате!

Днес мъничката баба, която живее със своя дядо в селото, което прилича на село от страшна приказка, има рожден ден.

Елате да чуем една песен.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах