Една употребена, опорочена и омърсена дума – Възраждане

Най-голямото ни престъпление към настоящето и бъдещето е поевтиняването на думите. Питам се, особено след вчерашния ден, къде ще търсим отсега нататък толкова красива дума, с която да заменим употребената, опорочената и омърсена дума „възраждане”.

Това беше едно от най-красивите български слова. По-дълбоко от „възкресение“, например. В предишната дума „възраждане“ се чуваше отгласа на личната воля за обновление, на усилието да надскочиш себе си, да се родиш отново, докато си жив, за да направиш себе си и света по-добри.

„Възраждане“ беше и вълнуващ термин за романтичната част от историята, в която България излиза от пепелищата на принудителната самозабрава. Без да е умирала, се ражда отново през ХІХ век заради таланта и устрема на родолюбивите си синове и дъщери.

Днес думата „възраждане“ е поробена. Присвоена е от политическа организация, която се опитва да изсмуче от нея величавото, за да си закърпи знамето. Дори не разсъждавам върху поводите за протеста на партията, наречена с красивата преди дума. Какъвто и да беше поводът, кражбата на понятието вече е омърсила всичко.

Думата „възраждане“ не може да бъде частна партийна собственост. ЦИК трябваше да откаже регистрация на формация с такова име. Най-малкото защото сега всеки път, когато някой говори за „светли възрожденски умове“, във и извън контекста ще тегне сянката на навъсения и яростен Костадин Костадинов.

Твърде много думи вече изхабихме, за да простим лесно гаврата с „възраждане“. Липсват ми красивите значения на думи като „свобода“, „демокрация“, „протест“, „народ“. Липсва ми любопитството, изтрито от въпроса „Кой?“ и заменено с презрение. „Герб“ отдавна не означава основен държавен символ, различни са и значението, и функционалността на думата. Пиететът към думата „традиция“ също изчезна. Липсва ми гордостта, която някога се подразбираше в думата „журналист“ и професионализмът, който звучеше, когато се говореше за „телевизия“. Не ми достига респектът, който някога се влагаше в понятието „експерт“ и „учен“. Страх ме е от религиозната конотация в думата „наука“ и от псевдонаучността, вложена във „вяра“. А като истинска гавра разчитам вече покрития с патина спор за имената на футболните отбори „Левски“ и „Ботев“. Отдавна е започнало…

Все по-трудно ще разбираме литературата на класиците. Не защото не познаваме думите, а защото не разбираме старите им значения.

Наистина вярвам, че подборът на имена за институции, партии, организации и футболни отбори трябва да бъде стриктно контролиран. Но заедно с това и преди това дори трябва да контролираме мисленето си. Трябва да пазим  думите и да не позволяваме да ни ги отнемат временни явления като политически партии и футболни отбори. Защото безконтролното присвояване на думите е първата стъпка към изличаване на идентичността. Светът се гради от словото. Подменените думи формират крива реалност. И се получава „израждане“.