Софийска филхармония МЕГАБОРД

Една възможна европейска история

„Цивилизации“ на Лоран Бине разказва колко условно е всичко, за което хората са склонни да проливат кръвта си

„Парадокс“ издаде трета книга на френския автор Лоран Бине на български език. Снимка: „Площад Славейков“ - Една възможна европейска история

„Парадокс“ издаде трета книга на френския автор Лоран Бине на български език. Снимка: „Площад Славейков“

Каква щеше да бъде западната цивилизация, ако инките и ацтеките бяха завладели Европа? Странен въпрос, който може да се роди само в изключително богато въображение, каквото френският писател Лоран Бине със сигурност притежава. И това се вижда без всякакво съмнение в новоиздадения му у нас роман „Цивилизации“.

Жанрът „алтернативна история“ придобива все по-голяма популярност през последните години. Това е литература за преосмисляне и е изключително важна в исторически епохи като нашата, в която недоразбраната история все още е причина за войни и разделение между хората. Лоран Бине е не просто умел майстор в заплитането на несъществуващи, но възможни исторически събития, той е ерудиран, дълбоко запознат с материята сладкодумен разказвач.

Това превръща всичките му романи в наслада за литературните сетива – и сюжетът, и езикът, и образите са в онова трудно достижимо равновесие, което поставя читателя на първо място и му позволява да пътешества из книгата с истинско удоволствие.

У нас издателство „Парадокс“ досега е издало три от книгите на Бине. Ако в „Седмата функция на езика“ интригата е заплетена около френската интелигенция на 60-те и 70-те години на миналия век (там един от основните герои е българката Юлия Кръстева, която много прилича на лошата вещица), ако в „HHhH, Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“ става дума за пренаписване на наратива за Втората световна война, то в „Цивилизации“ Бине стига до крайност – обръща с хастара световната история и превръща Европа в Новия свят.

Инките се сдобиват с технология, която им позволява да обработват желязото, благодарение на викингите. Придобиват и имунитет срещу европейските вируси. Така, когато нашествениците от Европа достигат Америките, те са победени, а Атауалпа, инкският владетел, тръгва да покорява нов за него свят. И успява. Това променя всичко. После идват и ацтеките…

В тази различна Европа Лутер е отхвърлен, Хенри VІІІ се присъединява към индианския култ към Слънцето, защото той позволява повече от една съпруга едновременно, Микеланджело твори за владетеля инка, Еразъм Ротердамски успокоява Томас Мор, Лоренцо де Медичи се жени за индианска принцеса, а християнството става една от многото разрешени религии в Новия свят. Няма гонения на евреи и маври, няма Инквизиция. На финала Мигел де Сервантес и Ел Греко се срещат с Монтен, а после се озовават в Америка…

Тази пъстра картина на несъществуващата, но възможна европейска история, е разказана уж сухо, с дистанцията на летописец, но читателят неизбежно усеща усмивката на автора зад неемоционалните фрази. Дори само сцената, в която голата кубинска принцеса се изправя пред смутените монаси, е достатъчна, за да се оцени иронията, с която Лоран Бине се отнася към всеки предразсъдък.

„Цивилизации“ разказва за това колко условно е всичко, за което хората са склонни да проливат кръвта си. Би могло да бъде различно, няма нищо предречено и непроменимо. Значи няма смисъл да превръщаме историята в ограничение за бъдещето, гласи посланието на този роман.

За да го напише, Бине – завършил Сорбоната с магистърска степен по литература – е трябвало да проучи наистина огромно количество документи. Именно това дълбочинно познание за фактите и процесите в европейското минало му дава право да жонглира с тях, да ги вкарва в непознат контекст, да ги преоформя с художествена цел, запазвайки през цялото време непокътнат вкуса на иронията.

Задължително трябва да се отбележи преводаческия труд на Владимир Сунгарски, защото да се преведе този роман вероятно е било изпитание. Именно това изобилие от информация е направило работата на преводача почти толкова тежка, колкото и тази на автора. Без готови формули, с нови понятия, имена и производни думи, Сунгарски е трябвало да съ-твори на български новия свят на Бине.

Докато четях хрониките на несъществуващата Европа, таях надежда Бине да е стигнал и до Османската империя, където в този исторически период властва Сюлейман Великолепни. Уви, оставил е непокътната поне една империя, точно тази, в рамките на която е била България. Щеше да е интересно да се погледнем отстрани. Но си мисля, че е спрял до Австрия и Венеция, защото Балканите са му се сторили по-непредсказуеми от инките и ацтеките.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах