Едно непростимо убийство в повече

Непоносимо е. Така реагира поетесата Мария Донева на новината за поредната убита по зверски начин жена. С тази една-единствена дума тя описа точно безизходицата, в която е цялото българско общество – това е поредното убийство на жена и поредното посегателство върху журналист.

30-годишната журналистка от Русе Виктория Маринова бе открита изнасилена, обезобразена и убита по жесток начин в събота. Тялото ѝ е захвърлено като ненужен отпадък в трудно достъпни храсти край Дунав. Все още полицията работи по всички версии за причината за зверството – от лични до свързани с професията ѝ. Заговори се за личен мотив на убиеца, промъква се версията за отхвърлен обожател, който си отмъщава.

Но каквато и да е причината, тялото на поредната българка, изхвърлено като боклук, трябва да ни разтърси. По-страховит символ на това, че сме влезли в една спирала на злото, от която не можем или не желаем да излезем, не може да бъде даден.

Това, че Виктория е разследващ журналист и последно е правила предаване за корупцията около „Джи Пи Гейт“ и разследването на „Биволъ“, неминуемо насочва прожекторите към възможността това да е причина за убийството и то да е поръчково. Дори и да няма такава връзка обаче, доверието на обществото в полиция и прокуратура е толкова ниско, че подозренията завинаги ще останат. По-лошото е друго – че ако властите прикриват нещо, то няма кой знае какъв ресурс те да бъдат оборени чрез паралелно разследване. Медиите в България имат много проблеми, но най-тежки са те за медиите в провинцията. Журналистите извън София работят при по-опасни и тежки условия, отколкото колегите си в София. Те са подложени на постоянен натиск на местните велможи, допреди 20 години даже често ги арестуваха и хвърляха в ареста с дни заради неудобни въпроси. Десетки са случаите на журналисти от провинцията, получаващи заплахи, за които обаче не се вдига шум. Те са и първите, които биват съкращавани при финансови сътресения. Могат ли тогава шепата последни мохикани извън София да победят държавната машина, мафията, местните олигарси?

А ако Виктория е убита не заради работата си, а от разгневен ухажор? Това не е по-добрата версия. Тя просто за пореден път през тази година ще ни напомни, че в България на всеки две седмици една жена умира под юмруците на разгневен партньор, ухажор, бивш или настоящ мъж.

През 2017 година в България има 29 издадени присъди за умишлени убийства на жени. Това са заловените и осъдени извършители. По-страшното е, че 40% от тези убити жени са подавали многократни сигнали и са търсели помощ от полицията. Тя обаче няма механизъм, с който да ги защити. Проблемът с осигуряването на по-адекватна закрила и на механизми за извеждането на застрашени жени от домовете им и настаняването в сигурна среда можеше да се реши с приемането на Истанбулската конвенция. Можеше, но мнозинството у нас не пожела, похитено от фалшивите аргументи на псевдопатриоти, които измислиха цялата лудост около „джендъра“. България е сред малкото държави в Европа, които не приемат Истанбулската конвенция, а броят на убитите жени непоносимо расте. Непоносимо е.