Непоносимо е. Така реагира поетесата Мария Донева на новината за поредната убита по зверски начин жена. С тази една-единствена дума тя описа точно безизходицата, в която е цялото българско общество – това е поредното убийство на жена и поредното посегателство върху журналист.
30-годишната журналистка от Русе Виктория Маринова бе открита изнасилена, обезобразена и убита по жесток начин в събота. Тялото ѝ е захвърлено като ненужен отпадък в трудно достъпни храсти край Дунав. Все още полицията работи по всички версии за причината за зверството – от лични до свързани с професията ѝ. Заговори се за личен мотив на убиеца, промъква се версията за отхвърлен обожател, който си отмъщава.
Но каквато и да е причината, тялото на поредната българка, изхвърлено като боклук, трябва да ни разтърси. По-страховит символ на това, че сме влезли в една спирала на злото, от която не можем или не желаем да излезем, не може да бъде даден.
Това, че Виктория е разследващ журналист и последно е правила предаване за корупцията около „Джи Пи Гейт“ и разследването на „Биволъ“, неминуемо насочва прожекторите към възможността това да е причина за убийството и то да е поръчково. Дори и да няма такава връзка обаче, доверието на обществото в полиция и прокуратура е толкова ниско, че подозренията завинаги ще останат. По-лошото е друго – че ако властите прикриват нещо, то няма кой знае какъв ресурс те да бъдат оборени чрез паралелно разследване. Медиите в България имат много проблеми, но най-тежки са те за медиите в провинцията. Журналистите извън София работят при по-опасни и тежки условия, отколкото колегите си в София. Те са подложени на постоянен натиск на местните велможи, допреди 20 години даже често ги арестуваха и хвърляха в ареста с дни заради неудобни въпроси. Десетки са случаите на журналисти от провинцията, получаващи заплахи, за които обаче не се вдига шум. Те са и първите, които биват съкращавани при финансови сътресения. Могат ли тогава шепата последни мохикани извън София да победят държавната машина, мафията, местните олигарси?
А ако Виктория е убита не заради работата си, а от разгневен ухажор? Това не е по-добрата версия. Тя просто за пореден път през тази година ще ни напомни, че в България на всеки две седмици една жена умира под юмруците на разгневен партньор, ухажор, бивш или настоящ мъж.
През 2017 година в България има 29 издадени присъди за умишлени убийства на жени. Това са заловените и осъдени извършители. По-страшното е, че 40% от тези убити жени са подавали многократни сигнали и са търсели помощ от полицията. Тя обаче няма механизъм, с който да ги защити. Проблемът с осигуряването на по-адекватна закрила и на механизми за извеждането на застрашени жени от домовете им и настаняването в сигурна среда можеше да се реши с приемането на Истанбулската конвенция. Можеше, но мнозинството у нас не пожела, похитено от фалшивите аргументи на псевдопатриоти, които измислиха цялата лудост около „джендъра“. България е сред малкото държави в Европа, които не приемат Истанбулската конвенция, а броят на убитите жени непоносимо расте. Непоносимо е.
Има ни заради вас
Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,
През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.
Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.
За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.
Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.
Има ни за вас и заради вас.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG94TTBB94001526716808
BIC: TTBBBG22
Банка ДСК
Основание: Дарение