Пророчество за 2020 г. под формата на политическо-фантастичен разказ, погрешно наречен от автора си „научно-фантастичен“, е публикувал в няколко медии в края на 2014 г. Божидар Димитров (1945 – 2018). Както се бе случвало приживе, чувството му за историчност го е подвело и в този случай. В края на 2020 г. можем да сравним реалността с предвиденото от историка и да видим какво е „познал“ в своя опит за пророкуване.
Единственото, което може да се отчете като попадение, е предвиждането му колко трайно ще останат в политиката Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, които през 2014 г. все още не бяха в управляващата коалиция. Нито България е президентска република, нито Борисов е държавен глава, нито Вежди Рашидов и Лиляна Павлова са министри, Цветан Цветанов е извън ГЕРБ и има собствена партия, газ в Черно море не е открит, а незавършената магистрала „Хемус” продължава да е опитно поле за безкрайни ремонти. Голямата базилика в Плиска, където Димитров поля главата на премиера с фекална вода, все още очаква технически проект за реставрация, който евентуално ще бъде готов в началото на 2021 г.
Представата за България като Велика сила може само да събуди усмивки. Името на Тодор Батков отдавна не се свързва с „Левски”, но футболният отбор наистина се появи в скандални медийни публикации заради вече бившия си собственик и джиросването на акциите в началото на годината.
Разказът на Димитров можеше да бъде приет като сатира, ако не беше писан във времето, когато започваше вторият мандат на ГЕРБ и очакванията на хората след протестите срещу Орешарски бяха особено високи. Днес той наистина е комичен заради пълното разминаване между реалност и фантазии.
България, 1 януари 2020 г.
Научно-фантастичен новогодишен разказ от проф. Божидар Димитров
Президентът Бойко Борисов се събуди, както винаги в 6 часа. Погледна електронния секретар – 1 януари 2020 г. Не му се ставаше, но нямаше как – на масата освен половинлитрова чаша димящо турско кафе, го чакаше и дълъг лист с програмата за деня. Осемнайсет точки бе тази програма и като шеф на президентска република трябваше да я изпълни.
„Мамка му на този главанак Божидар Димитров, дето го послушах и направих референдум за смяна на формата на управление. Ако бях президент на парламентарна република, сега щях да се будя в някоя от ловните хижи на Емо Ротманса или на Миро Мършата. И никаква работа. А сега – 18 точки в програмата.”
Първата бе среща с областния управител на Охридска област Красимир Каракачанов. Знаеше защо го търси. Щеше да иска пари за лагерите за бежанци. След като през 2015 г. в Черно море, в периметрите „Кан Аспарух“ и „Терес“, бяха открити огромни количества газ и нефт, с които България, освен че задоволи нуждите си и започна да изнася, средната работна заплата стана 5500 евро и страната ни стана привлекателна за бежанци от цял свят. Отгоре на всичко, чрез референдуми, подобни на шотландския и каталонския (само че успешни), към България се бяха присъединили през 2018 г. Македония, Поморавието и Западните покрайнини, Северна Добруджа и Северна Гърция със Солун барабар и Одринска област до Чаталджа.
„Добре, че референдумът в Истанбул не успя – какво щях да го правя този 25-милионен град. Пък и щях да се скарам с моя приятел Ердоган, той едвам преглътна отпадането на Одринска област от Турция“, каза си наум Бойко.
Наум, защото знаеше, че го записват – всичко, което кажеше на глас, се появяваше всяка сряда в „Галерия“. Цецо Цветанов се скъсваше от работа да открие записвачите и все не успяваше.
Бойко погледна отново листа с програмата. Втората среща бе с шефа на „Газпром”, долетял внезапно в България вчера. И тук знаеше за какво става дума. Путин му се бе обадил по телефона снощи. Русия не можела да изпълнява в пълен обем доставките си за газ към Китай и молеше да купува от нас по 20 милиарда куб. метра годишно.
„Ще може – каза си Бойко, – но на цена 485 долара за 1000 кубика. Колкото ние плащахме до 2015 г. И ако признаят, че Кирил и Методий са българи и че са взели от нас и християнството, и азбуката. Иначе – да плащат неустойки на китайците.“
Прегледа набързо останалите. Слава богу, повечето от тях бяха дреболии от рода Лозенград искаше автомагистрала до Царево, село Долно Уйно искаше църква. А управителят на област Кавала искаше помощ от масовата емиграция на англичани в топлите земи на Беломорието. Повечето били пияници, не работели и тежали на социалната система. Почти напълно я изсмукали. Бойко се почеса по главата. Поиска да викне социалния министър, но се сети, че Каролев го бе набил в ефир и пратил в болница само преди три дни.
„Ще трябва да намерим решение с този наплив на англичани – помисли си Бойко. – Поне да бяха водопроводчици като поляците.“
Емигрантите от Полша наистина пиеха, но работеха яко – и като водопроводчици, и като миньори в мините на Ковачки.
А и един протест трябваше да изслуша. Френският посланик щеше да му предаде нота на Ке д´Орсе, с която се протестираше срещу поведението на българския посланик в Париж Валери Симеонов. Той бил заявил по френския канал 5, че френското правосъдие е жива цигания. Това – по повод заводите „Рено“. Телевизия „Скат“ ги бе купила законно, но френски съд бе уважил иска на бившите френски собственици и им бе върнал заводите.
„Ще му тегля една майна – каза си Бойко. – Франция най-сетне трябва да разбере, че в ЕС сме равни, но някои са по-равни. Все пак ние сме велика сила, а не Франция, и ако много знаят, няма да им предадем двете ядрени подводници, дето им ги строим във Варна. Имаме пари да им платим неустойката. Ще ги зачислим в нашия беломорски флот.“
След това се протегна в леглото. Поне вечерта щеше да бъде забавна: „Левски” щеше да играе финал за Шампионската лига с „Челси”. Резултатът бе ясен: Абрамович предложил на Батков 5 млн. паунда „Левски” да не бие с много унизителен резултат – с 2:1, най-много с 3:1, а не с обичайните си резултати 7:0, 6:1, 5:0 и т.н.
Бойко взе чашата с кафето и отпи първата глътка. До листа с програмата стоеше лист с текст, представен му за одобрение от Веждичката – културния министър. Текстът бе за плочата, която щеше да стои над централния вход на реставрираната Голяма базилика в Плиска – най-голямата християнска църква в Европа през Средните векове „Построена в 866–870 г. от цар Борис–Михаил и възстановена от Президент Бойко Борисов”. Борисов допълни: „в 2015–2019 г.”.
„Поради фамилията, може след време да помислят, че съм му син – рече си Бойко. – Добре е да се съчетае освещаването ѝ с откриването на автомагистрала „Хемус”.“
Лилито Павлова и този път се беше справила навреме.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение