Екотопия: Градовете на бъдещето

„Утопия“, книгата на английския политик, юрист и духовник сър Томас Мор (1487-1535), навърши 500 години през декември 2016. Художествен израз на определена социална философия, трудът описва идеално общество на измислен остров отвъд познатите ни океани.

Изкована от Мор, думата „утопия“ идва от гръцки език. „У-топос“ означава буквално „не-място“ и днес използваме името на измисления остров, за да наречем така всяка нереалистична представа за съвършена, идеална страна или за общество без недостатъци. За да отбележи петстотния юбилей на книгата, проектът „Екотопия 2121“ се опитва да предскаже бъдещето на сто действително съществуващи града по света, ако те се превърнат в екологично управлявани общности.

Съвременните утопии би трябвало да бъдат екологично управлявани, за да преодолеят глобалната криза на околната среда. Като се вземе предвид, че градовете ще приютят над 80% от световното население към края на ХХI в., те могат да оцелеят само ако грижата за околната среда се преврне в част от политиката им.

Градовете, представени в „Екотопия 2121“ са показани чрез фантастични изображения, комбиниращи както идеализирани представи, така и познати исторически характеристики. Това позволява разнообразие в демонстрираните гледки, различно от обичайната безлична представа за „града на бъдещето“. Тук ще видите серия произведения на изкуството, но проектът не е художествен. Изображенията са само средство за анализ и комуникация. По-долу ще видите шест от екотопиите – по една от всеки обитаван континент.

Акра, Африка

Столицата на Гана е изложена на унищожителни наводнения всяка година. Климатичните изменения само влошиха ситуацията в града. Нерегулираното строителство и затлачването на водните пътища също не помагат. Във въображаемата представа за бъдещето на града местните строят евтини жилища от дървен материал в близките гори над нивото на наводненията. Гана е едно от местата, където сечта се е превърнала в огромен екологичен проблем. Жителите на града ще трябва някак да намерят начин да защитят екосистемата от разрушението на дървосекачите, рудниците и петролните компании.

Лондон, Европа

През лятото на 2121 г., по време на икономическа криза, 100 000 пенсионери шестват по улиците на британската столица, за да протестират срещу намаленията на пенсиите и блокират целия град. Водят със себе си своите внуци, защото бюджетните ограничения засягат и образованието, пък и децата трябва да се забавляват с нещо. В края на лятото протестиращите се отчайват, виждайки, че правителството не реагира и започват постоянна окупация на места в града. Пенсионерите превръщат близо 20 кв. км в голямо екоселище, настаняват се в офиси като в жилища, засаждат градини по уличните кръстовища и започват екобизнеси, за да си набавят стоки и услуги. Децата получават безплатно образование в тази общност.

Лос Анджелис, Северна Америка

Южният калифорнийски град някога е имал широка мрежа от трамвайни линии, но тя е изкупена и затворена от група картелизирани автомобилни компании. С изчерпването на петролните залежи в края на ХХI в., автомобилите стават безполезни и трамваите се завръщат в Ел Ей. Неизползваните широки булеварди се превръщат в земеделски площи, из които се движат пешеходци и велосипедисти. Някои райони се превръщат в паркове или екологични коридори за диви растения и животни. Старите автомобили са рециклирани като част от новото градско строителство и се превръщат в характеристика на местната архитектура. По този начин е предотвратена и нуждата от разширяването на града в нови територии.

Рекоху, Океания

Четнъмските острови, известни още като архипелага Рекоху, се намират в Тихия океан, на близо 680 километра югоизточно от Нова Зеландия. Това е домът на народа мориори, чиято емблема са перата на местния бял албатрос, използвани като символ на мир. В XIX в. островите са открити от британски моряци и маорски воини, идващи от Нова Зеландия. Новите заселници почти унищожават мориорите, но все пак това население оцелява и при това е запазило пацифисткия си възглед за света. Исторически факт е, че въпреки страданията си, мориорите са отказали да се сражават срещу британците и маорите. В 2121 г. малката мориорска столица в лагуната приютява училище на мира, разпространяващо учението на пацифизма.

Салто дел Гуайрá, Южна Америка

Водопадите Гуайрá на границата между Парагвай и Бразилия някога са били природно чудо. Ревът на седемте водни колони се е чувал на голямо разстояние и в продължение на много години мястото е било туристическа атракция, подобно на Ниагара. Близкото парагвайско градче Салто дел Гуайрá (буквално: Водопадът Гуайрá) е извличало основните си доходи от туризма по тези места. През 1982 г. бразилската хунта взривява част от скалите, за да построи язовир. Водопадите пресъхват и мнозина в Парагвай оплакват края на своите любими водопади. В 2121 г. водопадите и градът са се възстановили. Язовирът и стената му са изоставени, така че водата отново е създала своето естествено чудо и местната икономика се е възобновила.

Токио, Азия

След ядрена катастрофа извън града, голям радиоактивен облак е надвиснал над японската столица. Повечето хора са евакуирани. Няколко издръжливи семейства „радиоактивни хора“ живеят в надеждно изолирани домове. Всичко, което тези хора ядат и пият, се произвежда и рециклира в самите жилища. Навън те по принуда носят защитно облекло, подобно на скафандри. Но въпреки неудобствата, градът вече не е стресиращ и умен. Ако „Адът – това са другите“, както казваше Сартър, тогава Токио се е превърнал в Утопия. Макар и мутирали, дивите животни също са се върнали.

***

Тези шест сценария са само илюстрация на проекта за общо сто града на бъдещето. Някои читатели ще бъдат възхитени, а други ще изпитат раздразнение от метода и резултатите на „Екотопия 2121“. Част от целта на утопистката визия е и провокацията. Ако си представяте бъдещето, пълно със самопилотиращи се летящи автомобили и магията на ядрената енергетика, може би тези сценарии не са за вас. Може и дори да ги отхвърлите като фентъзи.

Но потапянето в утопични представи и формулирането на нови идеи за начините, по които човешкият живот на планетата би могъл да се развие, не са бягство, нито фентъзи. Те са отговор на предизвикателствата, които действителността поставя пред нас. Може би тъкмо свръхтехнологичните фантазии представляват по-голям риск от неустойчиво развитие, изправено пред постоянни заплахи.

Алан Маршал е преподавател по Социални науки и околна среда във Факултета по социални науки към университета Махидол в Тайланд. Неговият проект „Екотопия 2121“ предсказва бъдещето на 100 реални града по целия свят, ако те съумеят да прегърнат екологията. Селищата в „Екотопия 2121“ са представени чрез преглед на световните и местни екологични предизвикателства, както и с уникалните им исторически предпоставки и култури.