Змей Горянин отново навлиза в българската литература. След десетилетия наред забвение по време на комунистическия режим у нас, писателят пак ще се чете. Сборникът „Завръщането“ с негови творби ще бъде представен на 25 февруари, като заедно с него на събитието ще видим и експозиция с негови лични артефакти, сред които миниатюрните ръкописни книжки, изписани с калиграфски почерк, саморъчно оформени и подвързани от автора си, негови рисунки и „змейския“ му екслибрис, майсторските му филигранни дърворезби, дори малката му лаборатория по фитотерапия.
Представянето ще се проведе от 17,30 часа във Високото пространство на къща-музей „Никола Вапцаров“ на ул. „Ангел Кънчев“ 37. На него ще бъдат показани още преписът на Кондиката на Бачковския манастир, считана за изгубена, преди да бъде открита в Националния литературен музей, както и постъпилите през последните 5 години дарения на неизвестни ръкописи, които дообогатяват профила на Змей Горянин.
Артефактите на многостранното творчество на писателя ще бъдат представени ансамблово, в оригинал, на фона на постерна изложба, и с презентация на Милена Катошева. Вечерта ще води проф. Михаил Неделчев, а за Змея ще говорят Катя Зографова от НЛМ и Любен Козарев от „Изток-Запад“, които издават „Завръщане“.
Вижте още: ЗМЕЙ ГОРЯНИН, ЗАБРАНЕНИЯТ ОТ КОМУНИЗМА
Книгата, с която започва цяла поредица, посветена на забравените писатели, включва автобиографични и биографични текстове на автора, роден през 1905 г. като Светозар Димитров и написал повече от 50 книги… по-голямата част от които не са се срещали с българските читатели повече от половин век.
В изданието влизат „Червеният хотел“ ‒ история за рода на писателя и първите му години, мемоарните страници „Моят приятел Елин Пелин“, включени по нередактирания ръкопис на автора, „Скици и ескизи“– спомени от престоя на писателя в Софийския централен затвор, два пътеписа за Добруджа, „Афоризми, мъдрости и глупотевини“, личният му дневник, проследяващ последните дни преди смъртта му и част от неговата кореспонденция.
През 1942-а Димитров за кратко е цензор в Дирекцията по печата. Заради това и след Девети Народният съд през април 1945 г. го съди на една година затвор. По-лошото обаче e последвалото аутодафе – книгите на Змей Горянин попадат в Списъка на фашистката литература и са иззети от библиотеките.
След излизането си от затвора Димитров получава „шанс“ за реабилитация – стига да се покае публично. Той обаче категорично отказва на призива на Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев:
„Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт“.
Писателят умира през 1958 г., след като прекарва последните си години в манастира Седемте престола. Причините за смъртта му на едва 53 години остават неясни.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение