VivaPay

Експерти по анцузи

Някои игнорират доброто възпитание и се появяват в медиите, сякаш току-що са слезли от екскурзия на Витоша

Тезите на Димитър Куманов, изречени в коментарното предаване на Би Ти Ви „120 минути“ тази неделя, олекват заради посланието на външния му вид. Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви - Експерти по анцузи

Тезите на Димитър Куманов, изречени в коментарното предаване на Би Ти Ви „120 минути“ тази неделя, олекват заради посланието на външния му вид. Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви

Малко след атентатите в Брюксел през март 2016-а година в сутрешния блок на една от националните телевизии да коментира случилото се е поканен политикът Георги Марков. Към онзи момент той все още не е депутат от ГЕРБ, но все пак носи на плещи имиджа на бившата си висока политическа позиция на конституционен съдия, какъвто е от 1994 до 2003-та година. Да бъде в студиото и да изказва професионално мнение за последствията от терористичния акт в белгийската столица е право, основано именно на политическата му кариера, не на спортните му пристрастия към отбора на футболен клуб „Левски“ примерно.

И така. Темата е тежка, ситуацията в световен мащаб е притеснителна, медията е уважавана, а самият Марков би трябвало да се явява като обединителен център на всичко това, заради някаква експертиза и, предполага се, уважение към аудиторията. Той обаче избра да се появи на екрана с раирано в цветовете на дъгата пуловерче…

Георги Марков коментира терористичните атентати в Европа с весел пуловер. Снимка: Стопкадър от БНТ

Не се сещам току-така за този случай отпреди близо четири години. Всъщност към темата ме връщат често други такива високопоставени или изобщо познати в обществото хора, които – съзнателно или не – игнорират елементарното изискване на доброто възпитание и се появяват да говорят по сериозни политически или икономически теми из медиите, сякаш току-що са слезли от екскурзия на Витоша или са в процес на домашен ремонт. То не са ватени фанели, то не са качулки, то не са суичъри, анцузи и маратонки! Някаква домашнярска битова визия, която често дори се пъчи с непукизма си – един вид „ходя си както си искам, щото и без това съм голям експерт”. Да, точно в това е проблемът – че става дума наистина за експерти в своята област, които обаче са забравили, че и с външния си вид даваш послания. Тези послания са пряко свързани с позицията, от която ги правиш, с мястото, където си поканен, с аудиторията, която те слуша и с обществената ти роля, която гарантира професионализма и дълбочината на познания по проблема. Да не забравяме и още нещо – чрез външния си вид изразяваме и собственото си отношение към самия себе си и работата си и даваме сигнали как бихме искали другите да се отнасят към тях.

По дрехите посрещат…

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

В последните години масово се насади някакво прието за „демократично“ разбиране, че облеклото няма значение. Тази нова мода на новосъздадения американски дрескод As You Are („Както си си“ или „Както ти е удобно“) се възприе като олекотяване на визията, като „доближаване до масите“, като вид политическа и публична непосредственост. Разбира се, че има такова нещо, и да, то е цяла стратегия в съвременната комуникация, особено по оста „политици – избиратели“. То обаче работи на друго ниво, не на ниво „публична комуникация през посредник“ (каквито са медиите), когато става дума за особено значими и важни за обсъждане тези.

От своя страна и медиите малко не я разбраха тази тенденция и като бърз реактив на подобни комуникационни трикове, я яхнаха неподготвени. Като резултат от това често виждаме на екраните на телевизорите си репортери с вид на случайно спрени на улицата граждани, на които им е тикнат микрофон в ръцете. Факт е, че работата на репортера е динамична и свързана с много неудобства, затова и предполага по-удобно, по-спортно облекло. Но това не отменя изискването за елементарна грижа за външния вид – приятни и некрещящи дрехи, прилично изглеждаща и чиста коса, малко грим за приятен тен. Всичко това не е за да може публиката да се наслаждава на някакви манекени или обсебени от представянето си суетници. Добрата и ненатрапчива визия на репортера от екрана на телевизора помага той да не изглежда като съсипан и отегчен труженик, на когото адски му е писнало да е на това място (където може би вали, духа или е горещо, а часът е пет сутринта) и да отразява случващото се за някакви си зрители. Прави го приятен за окото, ведър и енергичен, какъвто следва да е всеки репортер.

В телевизионните студия също се случват недоразумения в облеклото на водещите, но истината е, че поне в сериозните политически и социални предавания на телевизиите с претенции за професионализъм, това не е практика. Само че става така, че често в студиата срещу водещ в костюм и с вратовръзка се настанява „експерт“, който сякаш допреди малко е ритал футбол в кварталното игрище и в паузата между двете полувремена е „скокнал“ до телевизията да „разцъка“ я темата за водната криза в Перник, я тази за пожарите в Австралия, я третата за напрежението между Иран и САЩ и задава ли се война. Пък посланията, които правиш с рационални изказвания, са предшествани, а после подкрепени от начина, по който си избрал да изглеждаш, за да ги направиш публично. Затова следва видът да е адекватен на всички. Онези неща, които изредих по-горе. В противен случай тоталното разминаване между визия, място, тема и позиция разклаща усещането за професионализъм у аудиторията и още по-важно – кара я да губи уважение.

И по дрехите и ума изпращат

Знам, че една голяма част от аудиторията сега ще присвие скептично очи в значение на „еее, голяма работа, какво толкова“. Само че работата наистина не е малка, защото точно визията може да превърне един иначе специалист по дадена тема в обект на подигравка. Хората са много чувствителни, когато става дума за начина, по който изглеждат и това е нормално. Но те са точно толкова чувствителни и относно начина, по който другите избират да изглеждат, когато са в комуникация с тях.

Представете си, че имате личен юбилей и сте организирали голямо и изискано тържество в някой ресторант. Специално сте си избрали дрехи, отишли сте на фризьор, постарали сте се да изглеждате добре, за да имате самочувствие и за да посрещнете гостите си. Дълго сте избирали менюто и сте се спрели на изискана кухня и качествени напитки. Декорирали сте мястото, внимателно сте подредили гостите по интереси и сте положили много усилия да подберете правилната музика. И при цялото ваше старание, на празника ви идва гостенин, облечен в развлечено памучно долнище и избеляла фанела, тътрейки джапанки. И така „неглиже“ става част от вашия празник, без да се съобрази с вашите предпочитания и вкус за него. Да, облеклото му би било напълно в реда на нещата, ако сте организирали градинско парти с барбекю на двора, инициирали сте екскурзия или сте на пикник на плажа. Но когато става дума за официално събитие, задължение на приелите поканата е да се отнасят към него също официално. И така, с уважение и усилие, да станат част от представата на домакина за това как да изглежда собствения му празник.

Сега пробвайте себе си и в други въображаеми ситуации – класическа сватба в ресторант с кристални полилеи и ленени покривки, на която идва гостенин по шорти и потник; дипломиране на детето, където за снимка с него в академична тога и четириъгълна шапка застава роднина с анцуг и диагоналка; погребение, на което някоя от „скърбящите“ се появява с дълбоко деколте и минижуп; важни международни бизнес преговори, на които сте си направили труда да отидете в бизнес официално облекло, а срещу ви застава разпасан мъж с хавайска риза… Наясно съм, че има хора, които точно така се появяват на срещи. Но право на това имат само онези, чието дело е толкова световно, голямо и значимо, че то е над всеки външен вид, в който са избрали да се появят публично. С една дума, ако работата ти е важна и значима като на Стив Джобс, можеш спокойно да се появяваш навсякъде с черно поло, дънки и маратонки. Ако обаче нямаш този багаж зад гърба си, с подобна визия би изглеждал като грандоман, който неглижира останалите.

Телевизионните скрити правила

В телевизията няма дрескод. Единственото, за което евентуално може да ви предупредят, ако сте гост в телевизионно предаване, е да не носите бяло, тънко каре или пепит. Това влияе на картинката и я кара да „ври“, както се казва на професионален език. Но никоя телевизионна медия няма да ви каже как точно трябва да изглеждате, за да се появите на екрана на нейно предаване. Понеже някак се предполага, че един средноинтелигентен човек би съобразил облеклото си спрямо факта, че се изявява пред широка публика и не в развлекателно предаване, да говори по обществено значим или направо тежък проблем.

За артистите дрескодът е по-либерален, но от себеуважение, заради зрителите или поне заради водещата актьорът Антон Радичев можеше да се постарае повече. Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви

В този смисъл шареното пуловерче на г-н Георги Марков щеше да е съвсем подходяща дреха, ако той беше гост в „На кафе“ на Гала, където да си говорят за това какво закусва или как си почива, в някое детско предаване или в спортно шоу, стига темата му да не е свързана например с расизма на футболни мачове или източването на клубни пари. Суичърът или спортното яке с качулка са си съвсем на място за един репортер от фронтова линия, от връх Мусала или от спортен терен. Само нека да не са със сигнален цвят, биещо на очи лого или огромен надпис „F*uck them all“ примерно. В телевизионно студио на политически дебат не се ходи непременно в тъмни костюми с вратовръзки, но все пак сакото и ризата остават предпочитани, защото са израз на уважение към зрителите, домакините, медията и темата. Ако те са твърде официални за един сутрешен или съботно-неделен блок например, могат да се заменят с чиста риза (тя е винаги и само с дълъг ръкав, освен ако не е част от униформа), поло, едноцветен тънък пуловер или подходяща за възрастта, семпла жилетка.

В телевизия също е задължителен гримът. Той предотвратява ефекта на умора, който дава камерата, както и тушира лъскавините на кожата под прожекторите. На грим в телевизията се подлагат и мъжете – слага се пудра точно по споменатата причина. Имайте предвид, че пред обектива всяко детайлче се вижда и изглежда умножено по десет. В този смисъл не си мислете, че никой няма да забележи празното място на падналия зъб, лекето на ризата или омазнената коса. Само предупреждавам…

Във последния величествен филм на Скорсезе „Ирландецът“ има една сцена, в която Джими Хофа (в ролята Ал Пачино) чака на работна среща Антони Прованцано (Стивън Греъм). Последният се появява с петнайсет минути закъснение, по къси панталонки, с риза с къс ръкав и дебела пура в устата. Хофа приема това не просто за крайно неуважително – за него това е нагла заявка „Не ми пука за теб, аз владея положението“. В хода на сценария това е една от причините да се случат сума неща и да бъдат предприети крайни действия. Не сама по себе си, а именно като скрито послание, като знак, символ на отношение, намерение и самочувствие. Вярно, че става дума за петдесетте години на миналия век. Но хайде опитайте днес да се появите така в адекватна ситуация! Няма да е във ваша полза, повярвайте ми. Както не е в полза на военния ни министър Каракачанов например да поздравява елитна войскова част, облечен с дънки и карирано вълнено сако или да се появява в Министерския съвет със синя каска. Но това е друга, обширна и много сериозна тема, към която тук полека отварям вратата.

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов се появи на коалиционен съвет в Министерския съвет със синя каска. Снимка: БГНЕС

А що се отнася до американския дрес код As You Are, той важи само за новодошлите в квартала съседи, които по традиция канят съкварталците си на опознавателно барбекю в градината си. Предполага всеки да дойде наистина както му е най-удобно за парти, пиене на бира и ядене без прибори. И не, това не е случаят с телевизионните медии и официалните публични представяния.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg