Експерти предлагат: БНТ и БНР да са под контрола на два независими съвета

Нова управленска структура на БНР и БНТ предлага в експертно становище работна група от външни специалисти в рамките на общественото обсъждане на Закона за телевизия и радио. В открито писмо до медиите експертите проф. д-р Иво Драганов, Силвия-Боряна Пунчева и Боряна Каменова предлагат цялостна ревизия на ЗРТ, най-вече в частта за управленската структура на БНР и БНТ.

Според тях е необходимо да се въведе двустепенна структура на управление на обществените медии, в която да присъстват два нови надзорни органа и два изпълнителни органа – Национални обществени съвети и Надзорни финансови съвети към БНР и БНТ; (Главни) изпълнителни директори и Бордове на директорите на БНР и БНТ.

Националният обществен съвет към всяка от двете медии трябва да е съставен от хора с висок обществен и експертен авторитет, като при това да има и реални правомощия, като правото да налага вето върху избора от СЕМ на обществено неприемлив генерален директор.

Надзорният финансов съвет от експерти-финансисти, съответно към БНР и БНТ, трябва да следи ежемесечно как и за какво се изразходват бюджетните средства, осигуряващи програмата на двете обществени медии и да гарантира прозрачност на отчетените разходи.

Експертите предлагат сегашните управителни съвети да отпаднат. Избрани от генерални директори, те отговарят само на техния вкус и изисквания без задължително да имат професионална компетентност по отношение на медията, се казва в писмото.

„Ние не искаме промени в ЗРТ, които се съобразяват с конкретни генерални директори, конкретно управление и политическа власт. Не желаем да употребяват публичната ни позиция в ничия изгода. Искаме по-добре работеща система, която да гарантира изброените вече главни цели и да върне обществените медии на хората.”

На работната група, автор на тези предложения, са помагали освен това Бойко Станкушев, Камен Алипиев и Евелина Кирилова. Активна консултантска помощ е оказал проф. д-р Хени Лайденфрост – основател заедно с проф. Хенинг Рьол на MDR, част от ARD. Одобрение за предложенията са изразили проф. Любомир Халачев, бивш ректор на НАТФИЗ, Радомир Чолаков, бивш юрист на БНТ, както и Съюзът на българските филмови дейци, който подкрепя предложенията и ги внася от свое име в Министерството на културата.

Пълния текст на писмото:

Уважаеми журналисти,

Предлагаме на Вашето внимание резюме на експертното становище, подкрепено от Съюза на българските филмови дейци, което нашата експертна група внесе в Министерството на културата в законоустановения срок за провеждане на обществено обсъждане. Повод за тези наши предложения е вторият законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, предложен от МК в рамките на 2020 година.

Нашето мнение е, че е необходима цялостна ревизия на ЗРТ, особено в частта за управленската структура на БНР и БНТ, но не само. Не е достатъчно да бъдат направени поредни козметични редакции в многократно редактирания закон. Нужна е политическа воля за реални, а не фиктивни промени. Нужно е още обединяване на двата законопроекта, които тази година МК предложи. И истински обществен дебат за промените в Закона с участието на всички заинтересовани страни.

• Главната цел е: истински обществени БНР и БНТ. 30 години след промените хората ги бъркат с държавни. Грешка, която за съжаление е вярна. Причината – политическите зависимости на членовете на регулатора, а оттам и на избраните ръководители на обществените медии, както и действащият модел на финансирането на БНР и БНТ.

• Законовата база, която гарантира истински обществени медии, е да бъдат създадени гаранции и механизми за: регулаторна независимост на СЕМ; финансова, управленска и редакционна независимост на БНР и БНТ.

С предлагания от МК последен законопроект, тези гаранции не са създадени. Прави се крачка напред по отношение на дефинирането на мисията на БНР и БНТ, както и малко по-добра методология за финансирането им чрез премахване на неадекватния норматив на час програма. Но дотук. В този смисъл, подкрепяме и становището на Съюза на българските журналисти: нужно е много повече като промяна в ЗРТ от това, което в момента е на масата. Конкретните ни мотивирани предлоежния са следните:

• Нова управленска структура на БНР и БНТ: с два нови надзорни органа и два изпълнителни органа. Съответно: Национални обществени съвети и Надзорни финансови съвети към БНР и БНТ; (Главни) изпълнителни директори и Бордове на директорите на БНР и БНТ;

• Национален обществен съвет, съответно към БНР и БНТ, със завишени надзорни функции по отношение на управленската и редакционна независимост на двете обществени медии. В неговия състав ще бъдат включени личности – авторитети, с висока степен на обществено доверие, предложени от творчески съюзи, неправителствени професионални организации и академичните среди. Както и колеги, номинирани от екипите на обществените медии и избрани от всички работещи в тях;

• Този нов надзорен орган да има и реални правомощия, като правото да налага вето върху избора от СЕМ на обществено неприемлив генерален директор;

• Как ще бъдат конституирани и записани в ЗРТ Националните обществените съвети е ключът към програмния и управленски надзор по отношение на решенията на главните изпълнителни директори и техните бордове на директорите. Предлагаме конкретни и подробно мотивирани предложение за състава, процедурата по номинациите на тези съвети и техните правомощия (може да ги видите в експертното становище). Те са единственият шанс обществото реално да участва в управлението на БНР и БНТ чрез своите авторитетни представители;

• Надзорен финансов съвет от експерти-финансисти, съответно към БНР и БНТ, с ясни функции, който да следи ежемесечно как и за какво се изразходват бюджетните средства, осигуряващи програмата на двете обществени медии и който съвет гарантира прозрачност на отчетените разходи. БНТ и БНР се финансират от данъкоплатците , които имат право да знаят как се харчат парите им;

• Този втори нов надзорен съвет да се състои от 5 члена: един от Сметната палата; един от Агенцията за държавен финансов контрол; един от Финансовото министерство; както и Финансовият директор и Главният счетоводител, съответно на БНР и БНТ;

• Два изпълнителни органа: генералните директори да станат (главни) изпълнителни директори с оглед промените в управленска структура , избирани както досега от СЕМ, но при завишени академични и професионални критерии;

• Главните Изпълнителни директори и Бордовете на директорите, съответно на БНР и БНТ, носят отговорност за оперативно ръководство на двете обществени медии наблюдавани от двата обществени надзорни органа – както в програмните си и кадрови решения, така и по отношение на финансовите;

• Сегашните управителни съвети да отпаднат. Избрани от генерални директори, те отговарят само на техния вкус и изисквания без задължително да имат професионална компетентност по отношение на медията. Поради тази причина този орган, който обикновено застава зад решенията на генералните директори по никакъв начин не провежда и не защитава интересите на обществото. Така не се отстоява самата същност на двете национални обществени медии и това, което ги отличава от търговските;

• Ефект: С тази нова управленска структура, възможностите за прозрачност в управлението и отстояване на обществения интерес в БНТ и БНР ще се засили, а това определено ще доведе до позитивна промяна на медийната среда у нас, която недвусмислено и видимо се влошава с всяка изминала година. В последния доклад на „Репортери без граници“ директно беше посочено, че БНТ от неутрална се е превърнала в „проправителствена“ медия;

• В тази връзка, предлагаме и няколко промени по отношение на Съвета за електронни медии и подбора на неговите членове за да отговарят те в по-голяма степен на обществените очаквания спрямо поста, който заемат. Ако членовете на регулатора не могат да гарантират, че са способни и отговорни да изпълняват важните правомощия, които имат, не може да говорим за реална регулаторна независимост. И последната критична резолюция на ЕК поиска гаранции в тази посока. И как точно с настоящите законопроекти, предложени от МК за промяна на ЗРТ се постига това? Председателката на СЕМ сама призна, че Съветът не може да гарантира качествен надзор дори в деня на парламентарните избори!?

• Предлагаме увеличаване на състава на СЕМ: от 5 на 7 души, като професионалните и академичните критерии за кандидат-членовете на медийния регулатор да се завишат. Нашето становище предлага и визия как гражданското общество, чрез професионалните организации и творческите съюзи, да има по-активна роля в процедурата за номинации на членовете на СЕМ, които финално се избират и утвърждават от Президента на Република България и Парламента.

Ние не искаме промени в ЗРТ, които се съобразяват с конкретни генерални директори, конкретно управление и политическа власт. Не желаем да употребяват публичната ни позиция в ничия изгода. Искаме по-добре работеща система, която да гарантира изброените вече главни цели и да върне обществените медии на хората.

В този смисъл, няма промяна в позицията ни, отразена в отвореното писмо , подкрепено от близо 2000 души и цитирано в публичното пространство от министър Банов. Но на лице са вече конкретни предложения, които сме готови да защитим публично.

Предложенията ни са конкретни и постижими. Когато и ако тези промени се реализират, тогава нека са и по-дълги мандати на директорите на БНР и БНТ. Когато има:

• Професионалисти в СЕМ, избрали Главен Изпълнителен директор, готов с професионална управленска визия;

• Надзорни органи, които гарантират, че общественият интерес е водещ и които с ясни правомощия и механизми контролират изпълнителните органи на БНТ и БНР;

• Когато българските обществени авторитети намерят мястото си в тези недекоративни нови Национални обществени съвети и не се свенят да се намесят, когато е нужно. И залагат името и достойнството си, за да го правят;

• Когато хората в БНР и БНТ се чувстват добре платени, сигурни и защитени, ако добре си вършат работата. И знаят, че ще останат на улицата, ако не го правят или ако изпълняват политически и икономически поръчки;

• Когато финансирането на БНТ и БНР не е възнаграждение с моркова за послушание или заслужено наказание с тоягата – според конкретните „настроения“ на властта и в частност на финансовия министър;

• И когато политиците осмислят, че това ще е даже в техен интерес, защото днес са горе, но утре?

• Тогава – може да се мисли в посока и на по-дълги мандати – независимо кой е главен изпълнителен директор. А дотогава има много работа, която трябва да се свърши. С широк обществен дебат и политическа воля.

За да стигнем до тези предложения, помогнаха и нашите колеги Бойко Станкушев, Камен Алипиев и Евелина Кирилова. Ползвали сме активна консултантска помощ от проф. д-р Хени Лайденфрост – основател заедно с проф. Хенинг Рьол на MDR, част от ARD и неин „зендерлайтер“ (програмен ръководител – отговаря на нашата позиция програмен директор и главен продуцент) на територията на бившата ГДР в продължение на повече от 25 години. Използвали сме тяхна органиграма и функции на техните ръководни органи, които са еднакви за всички поделения на ARD.

Ползвали сме и опита на проф. д-р Иво Драганов, придобит в CSA- Франция и в MDR през 1998 година по време на работата му в НСРТ като член и секретар на Съвета. Потърсили сме и мнения на хора компетентни в тази област, като проф. д.н Любомир Халачев, когото запознахме с нашите предложения и които той подкрепи. Идеите на Радомир Чолаков, споделени в медиите, също бяха много полезни за нас. Благодарим на д-р Симона Велева за юридическите консултации и търпение. С нейна помощ сме съобразили юридическата рамка на предлаганите от нас промени. Благодарим и на Съюза на българските филмови дейци, които не се задоволиха с поредните козметични промени в ЗРТ и подкрепиха тези идеи пред МК.

Готови сме да обясним пред вас всички детайли по експертните предложения. Като хора с дългогодишен опит в обществена медия, сме ръководени и от чувството си за дълг и от мечтата си в България да има истински обществени Радио и Телевизия. Затова сдружението ни е неформално и отворено към всеки съпричастен към тази кауза и готов за дебат.

С уважение,

Проф. д-р Иво Драганов, Силвия-Боряна Пунчева, Боряна Каменова“