Ел Греко, овации 400 г. по-късно

Младият Ел Греко може и да е напуснал веднъж завинаги Крит, но 400 години след смъртта му Гърция и по-специално родният му остров искат да предвождат празненствата в чест на художника, за когото се смята, че е предтеча на модерното изкуство.

„Гърците горят от желание да бъде признат гръцкия му произход, – обяснява Ричард Кейгън, професор по история в Университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор. – Истината е, че той така и не е изгубил гръцката си идентичност. До смъртта си през 1614-а Ел Греко си остава чужденец в далечна земя и винаги е подписвал картините си с името си Доменикос Теотокопулос. Той се е гордеел с гръцкия си произход“.

Малко художници са преживявали толкова възходи и падения като Ел Греко. След като учи иконопис в Крит, той се мести във Венеция, после заминава за Рим и накрая се установява в испанския град Толедо. Приет радушно от великите художници на Ренесанса, той е отхвърлен от бароковите им наследници, а в епохата на Просвещението неговите творби са заклеймени като твърде драматични и неестествени.

„През 17 и 18 век Ел Греко няма нито последователи, нито привърженици. Критиците му го описват като чудак и саможивец. Творбите му били приемани за твърде капризни и екстравагантни“, обяснява Ричард Кейгън, който изучава испанския период на художника.

Днес, 400 години след смъртта му, Ел Греко е възхваляван като истински революционер в изкуството. От Буенос Айрес до Мадрид, от Вашингтон до Варшава изложби почитат човека, който създава един толкова модернистичен стил, че би бил приветстван през 20 век от Пабло Пикасо.

В Толедо – неговият втори дом, се организира най-голямата експозиция с негови шедьоври.

В Атина родената в Гърция испанска кралица София, майка на настоящия крал Филип, откри миналата седмица две големи изложби на Ел Греко. Заради орязания бюджет и малкото негови творби организаторите подходиха по съвсем различен начин, като акцентираха върху живота му. Пет големи атински музея са посветили изложби на художника в т. нар. Година на Ел Греко.

Испанската кралица София и гръцкият министър на културата Константинос Тасулас откриват изложбата в атинския музей „Бенаки“, посветена на Ел Греко.

Византийският и християнски музей обяви, че е озаглавил ретроспективата си „Доменикос Теотокопулос преди Ел Греко“.

„Изложбата цели да хвърли светлина върху социалната и артистична среда през 16 век в Крит. Там се формира личността на Теотокопулос, преди да напусне Кания (старото име на Крит) и да отпътува към Венеция през 1567 г.“, се казва в анонса за експозицията, която отвори врати на 3 декември.

Това лято на средиземноморския остров се откри изложба за живота на Ел Греко „Между Венеция и Рим“. Дванайесет години по-рано възторжените критяни предприеха безпрецедентна акция за събиране на пари, с които купиха две зографисани от Ел Греко икони. „Той е най-важният човек, раждал се някога на Крит. Разстройваме се, когато хората мислят, че е испанец“, каза тогава местният общинар Манолис Масилиакис.

Дълго време се знае съвсем малко за връзката на Ел Греко с Гърция, въпреки че испанският му прякор означава именно Гъркът. Художникът не подлежи на категоризация – характерният му стил не се асоциира с никоя традиционна школа. По същия начин и животът му в Крит не е описан добре.

Точно обратното важи за престоя му в Толедо. Добре известни са множеството съдебни дела на вироглавия художник с негови клиенти. В същото време едва преди 50 години се появиха данни за чиракуването на Теотокопулос в критска работилница. Островът, който по онова време бил владение на Венецианската република, се славел като средище на иконописците, пазещи традициите на Византийската школа.

„До 1960 г., когато бяха открити документите, не знаехме нищо за живота му в Крит“, казва Никос Хаджиниколау, изтъкнат експерт за живота на Ел Греко. Той допълва, че чак през 1982 г., когато били открити две книги – едната в книжарница, а другата в библиотека, учените узнали за душевния свят Ел Греко. В двата тома, описани от испански учени, художникът споделя вижданията си за живописта и архитектурата. Бележките в полетата на страниците развенчават мита, че той е бил религиозен човек, вдъхновен от испанския мистицизъм да рисува змиевидни фигури.

„Откритията дават началото на нововъзникналия интерес към Ел Греко. Те водят до нови тълкувания за човека, определил себе си за художник-философ, човека, който може би е най-великият гръцки художник след Фидий“, завършва Ричард Кейгън.