Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Последен монолог

 - Последен монолог

Изхвърлиха ме… Днес… Като парцал.
Подписах се… И… вече безработен.
А Хамлет… Лир… Ромео съм играл.
И казваха: Какъв артист! Страхотен!

Провинция… За цял живот… Съдба!
И аз – велика местна знаменитост.
И автографи… Снимки… Веселба…
И орден… Даже звание… Честито!

О, щастие… Жесток актьорски труд…
Какъв е смисълът… Сега е криза…
Признавам си, че всъщност съм продукт
на миналото… Гнил социализъм.

А зрителите… Кой ще разбере…
Кой ще усети тази лична драма.
Да, може би така е по-добре –
театър в този град от днес да няма.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Защо им е… Мизерия… Едва
изкарват си за хляба символично.
Е, ще им липсва малко… След това
ще го забравят… Просто и логично.

А младите… Осъмват в интернет
уви! да търсят работа във сайта.
На добър час, младежо! И късмет!
Поредният ни роден гастарбайтер.

Вървя по улицата… И зад мен
дори една жена не се обръща…
Да можех поне плочки… И цимент…
А то артист… Артист не храни къща.

Колежката!.. Изхвърлена и тя.
Ела, о Жулиета… Побеляла.
Свободни сме… Най-после… От света.
Да се налюбим… Тайно… За раздяла.

1997

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах