Елена Феранте с нова книга за греховете на родителите

Литературната мистификация Елена Феранте, автор на „Гениалната приятелка“, издаде нова книга. „Лъжовният живот на възрастните“ (The Lying Life of Adults) излезе на английски няколко месеца след премиерата си в края на 2019 г.

„Лъжовният живот на възрастните“ е „напрегната история за греховете на родителите“, пише Парул Сегал в „Ню Йорк Таймс“. Правата вече са купени от „Нетфликс“, но няма детайли за формата на продукцията. (В момента НВО работи по трети сезон на „Гениалната приятелка“, който ще адаптира за малък екран събитията от трета книга от „Неаполитанската поредица“.)

Новият роман не изневерява на стила и тематиката на предишните ѝ книги, но историята този път се характеризира с повече плътност и уязвимост. Сюжетът започва в типичния стил на Феранте – жена стои на бюрото си в дома си в Неапол и размишлява за болезнен момент от младостта си. Джована като че ли е събирателен образ на персонажите от неаполитанските романи – тя има огнената решителност на Лила и отдадеността на Елена. Но за разлика от тях е израснала в наши дни, в семейство от средната класа и животът е бил доста по-благосклонен към нея. Идеалното ѝ детство приключва на 12, когато чува баща си да я нарича „грозна“.

Коментарът му отприщва вълна от срам и самоомраза в момичето, но бащата не спира дотук – без да забелязва промяната в дъщеря си, той казва, че Джована е заприличала на омразната му и отчуждена от семейството сестра Витория. От тогава нищо в нея не е като старото ѝ детско „аз“.

Този момент пресъздава популярна сцена от „Мадам Бовари“ – Ема държи малката си дъщеря и издава вик, потресена от нейната грозота. Това е сцена, която занимава Феранте дълги години: в есета и интервюта писателката е споделяла, че неведнъж се е чудила дали нейната собствена майка не е попадала в ситуацията на Ема.

Тъй като чува обидните думи от баща си, авторитета в семейството, Джована го детронира в личната си йерархия. Сближава се с леля си Витория и в този бунт открива странна форма на свободата, когато за кратко тя заема мястото на бащината фигура. Започва да шпионира родителите си и да ѝ споделя всичко за живота им, без да се свени да доукрасява детайлите. В образа на двоен агент между членовете на едно семейство тя открива колко неприязън таят възрастните около нея. Тогава бащинският авторитет си намира траен заместител – харизматичният Роберто. Самочувствието ѝ, унищожено от един мъж, бива възстановено от друг.

Творбите на Феранте отдавна се занимават с идеята за грозотата в очите на бащата, авторката обича да опълчва героините си срещу авторитета, срещу нормите. В центъра на разказите ѝ не стоят само историите на жените, но и женствеността. Куклите са важен елемент от наратива, както и бижутата – в „Лъжовният живот на възрастните“ една гривна се превръща в предмет от почти свръхестествено значение. Тя обръща внимание на бременността, на малките момичета и на старите жени – персонажи, които рядко намират място на страниците на сериозната литература, отбелязва критикът на „Ню Йорк Таймс“.

„Лъжовният свят…“ ще излезе у нас в началото на септември от „Колибри“.

* След публикуването на информацията стана ясно, че българското заглавие на романа ще бъде „Измамният живот на възрастните“ – бел. ред.