Елин Пелин – приятелят на Царя и на Вожда

Наричали го „Пелинко”, галено име, извлечено от псевдонима му, с който остава в историята. Иначе Димитър Стоянов, който по-късно ще стане Елин Пелин, е роден на днешния ден, 8 юли, 1877 г. в с. Байлово.

Баща му бил сред малцината, които умеели да четат в селото. Успява да внуши на сина си любов към литературата и още от ранна възраст бъдещият писател не само чете ненаситно, но и започва да пише и публикува едва 18-годишен.

Елин Пелин, наричан често „баща на критическия реализъм в България”, успява да мине през живота си, без да влиза в политически крамоли и в изненадваща близост със силните на деня във всички режими – първо в монархическа, а после – в социалистическа България.

Общувал е отблизо с хора, които са оставили белег в историята ни. Иван Шишманов го назначава в Университетската библиотека, където Елин Пелин работи заедно с Яворов. С поета пътуват и в командировка до Париж, където малкото селянче от Байлово вижда съвършено нов свят.

В началото на ХХ век излизат двата му тома разкази, които бележат появата на новия тип повествование – реалистичното, а не романтично възпяване на българското село. С това Елин Пелин е пръв в нашата литература. Във втория том на „Разкази” през 1911 г. е публикувана и повестта „Гераците”. Твърди се, че интерес към повестта са имали американски издатели, но за съжаление тя не стига до англоезичния пазар по онова време и така е изгубен един голям шанс българската литература да завоюва място на световните пазари.

Елин Пелин откликва на всички тежнения на деня – активно работи като журналист по отразяването на войните за национално обединение във вестник „Военни известия”. Изданието е наблюдавано директно от престолонаследника Борис. Така писателят и бъдещият цар установяват близки отношения. Той е част от групата интелектуалци, в която са още филологът Александър Балабанов, художникът Константин Щъркелов и карикатуристът Александър Божинов, която става част от най-близкото обкръжение на вече коронования Борис III след Първата световна война.

Елин Пелин имал правото да се обръща към царя с „Борисе”, доставяли са му храна от дворцовата кухня, най-редовно компанията е провеждала бохемски вечери в царските покои. Веднъж дори подпийналите интелектуалци изяли рибките от аквариума на царя. Борис посещавал и дома на писателя заедно със съпругата си.

В същото време се случва полемиката между критика Г. Бакалов и Елин Пелин по повод разказа му „Син”. В статия, написана в отговор на критическия материал от „Работнически вестник”, Елин Пелин говори за комунизма, който по това време е само една от много възможни идеи за бъдещето. През 1922 г. говори пророчески, сякаш знае какво ще стане две десетилетия по-късно.

„Преди няколко дена минавам край пощата около 3 часа подир обяд. Там по това време бяха се струпали и задръстяха стълбите всевъзможни разсилни от разните учреждения и други слуги. Те чакаха там да получават пощата. Повечето от тях говореха грубости, псуваха и гледаха сластно към жените. В това време мина едно чудно хубаво младо и развито момиче, облечено разкошно и съблазнително, със спусната на лъскави фитили коса, с копринени чорапи, с прозрачна блуза. Неговата тържествена походка накара всички да млъкнат. Когато то отмина, един от тия хора се обади високо:

— Ето затова ще стана комунист. Като дойдем на власт, барем десет такива ще ми минат през ръцете.

Тоя човек очевидно не е комунист, той не е никакъв, но ето какво очаква от комунизма.

И блазнен от това, той може би утре ще се запише в партията.

Почти подобни думи чух при строежа на една къща от един млад работник-зидар, който псуваше земеделците, които минаваха със зеленото знаме, и се заканваше да беси всички по улица „Гурко“, които имаха къщи. Той казваше:

— Когато дойдем на власт ние, комунистите, и т.н.

Значи, той вече бе комунист. Комунизма като идеал за обнова на човечеството и на човека аз уважавам. Аз се покланям пред черните попукани от труд ръце, пред истинските вдъхновени борци за правда, обнова. Но грубата демагогия, престъпното използуване на високи принципи и идеи ме отвращава.”

Благодарение на връзките си на височайше ниво Елин Пелин не просто става академик и председател на Съюза на писателите, но и помага за спасяването на Младен Исаев през 1942 г. при делото, в което е осъден Вапцаров. Елин Пелин е и един от хората, които имат важна заслуга за решението, което царят взима за спасяването на българските евреи.

Превратът на 9 септември поставя в опасност всички, които са били в обкръжението на царското семейство. Макар Елин Пелин никога да не е заемал прогерманска позиция и никога да не е пътувал в Германия, той все пак е трън в очите на новата власт. Затова се оттегля от столицата и заминава за провинцията, за да не се набива на очи, докато траят изстъпленията.

За да декларира отношението си към новата власт, пише статия „Елин Пелин за Отечествения фронт”, която публикува в „Литературен фронт” през август 1945 г.

Оказва се, че с Георги Димитров се познават от ранната си младост, така че Елин Пелин отново се оказва близо до върха на държавата. Разказват, че веднъж Димитров срещнал случайно 70-годишния вече писател и му направил комплимент колко младее.

„Аз съм недоразвит старец”, отговорил писателят.

Вождът на партията някак подминал сътрудничеството на Елин Пелин във вестник „Щурец” на Райко Алексиев, но разчитал на подкрепата на именития писател. Доста възрастен, той започнал работа във в. „Септемврийче” и приема със задоволство бурното официозно честване на 70-годишнината си през 1947 г. Великото народно събрание му връчва и златен медал „За наука и изкуство”.

Всъщност Елин Пелин докрай остава верен на хората, за които пише – неговите любими шопи, които познава още от Байлово. Приятелството му със силните на деня не е политическа декларация и той никога не изневерява на идеите си – хуманизъм и съпричастие с малките хора, които движат този свят.