Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Eлин Рахнев: Да си говорим, докато все още дишаме

Живея като халф. Пазя себе си, близките си, приятелите си. Пазя моя свят. Приемам това за единствената си работа

"Важно е да си говорим на малки имена и да свалим табелите пред тях", казва Елин Рахнев. - Eлин Рахнев: Да си говорим, докато все още дишаме

"Важно е да си говорим на малки имена и да свалим табелите пред тях", казва Елин Рахнев.

Разгърнал таланта си в много измерения, Елин Рахнев може да бъде наречен драматург („Боб”, „Фенове”, „Любов”, „Маршрутка”), режисьор („Речта на селския крал”), поет („Съществувам”, „Развяване на минзухара”, „Октомври”, „Канела”) и тв сценарист. Но също майстор на метафората, на елегантната ирония, на сатиричния прочит и на абсурда в стил „Пинтър“.

Харесваме умението му да се учи – от проф. Крикор Азарян, от рока, от футбола. Възхищаваме се на способността му да създава – красиви вселени, уютни убежища, необятни територии за литература и поезия. Обичаме да четем всичко, което пише.
Въпреки че в последните години Елин съзнателно стои встрани от голямото, безспирно говорене по медиите или както самият той казва, работи „аутист на свободна практика”, позволихме си да го извадим от собствения му свят. Срещнахме се точно преди премиерата на „Свалячи” – дългоочакваният спектакъл, създаден по негов текст.

Премиерата е днес, 8-и януари и утре, 9-и в театър „Открита сцена” (бивш „Сълза и смях”). Въпреки огромния интерес, билети за представлението все още се намират. Срещу своя ще получите тандема Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро като футболни съдии от „Б” група. Плюс мъдрост, хумор и тъга от страничната линия на живота.

Но докато ние говорехме в София за творчеството, идолите и репресиите, не много далеч, в Париж, в редакцията на френското списание „Шарли Ебдо”, някой вдигна калашник срещу молива. Стреля срещу сатирата. Затова, неизбежно, разговорът ни тръгна от опита свободата на словото да бъде убита.

– Вчера, в Париж, някой стреля по свободата на словото. Какво означава този разстрел?

– Разстрелът е абсолютния край на всичко – на разговора, на мечтите, на възможноста да се коригираш. Разстрелът е невъзможност да се съизмериш със света, в който живееш, и е край на всяко човешко съзидание.

– Какво трябва да си кажем един на друг, докато още дишаме, преди омразата да е замъглила разсъдъка ни? Сега, в този момент?

– Просто трябва да си говорим. Един срещу друг, а не през всякакви мрежи, защото иначе май му се вижда края. Важно е да си говорим на малки имена и да свалим табелите пред тях.

– Да се върнем към вас, към премиерата на „Свалячи”. Героите в спектакъла (в ролите Малин Кръстев и Геро) са странични съдии – недоволни, объркани, не им върви с жените. Мечтата им е да станат поне главни съдии в Б група, после да влязат в А, а накрая да свирят един мач от Шампионска лига. Това ли е голямата ни мечта – да имаме повече, да скочим по-високо, да се приближим до илюзиите?

– Всеки от нас е инжектиран с неизказани илюзии и мечти. Стремежът да получиш повече, отколкото имаш, е валиден, откакто е създаден светът. Мечтите също имат своите диагнози. За да мечтаеш, също трябва и да се трудиш. Мечтата е процес.

– Споменахте „диагноза”, правите ли по-дълбок разрез със „Свалячи”?

– Няма да скрия, че съм търсил обществени рани в този текст. Според мен, те не са локални, а световни. Всеядността на този свят жестоко ме ранява, не мога да се примиря с това и няма и да го направя.

"Малин Кръстев и Геро са гениални актьори. Казвам го с искрената си възхита и благодарност към тях", твърди Елин Рахнев.

„Малин Кръстев и Геро са гениални актьори. Казвам го с искрената си възхита и благодарност към тях“, твърди Елин Рахнев.

– Какво да очакваме на сцената – красиви пасове или груба игра?

– Единствено сълза и усмивка. Това е моята естествена амплитуда в текстовете ми за театър. И чрез нея се чувствам най-възможен за издишване към света и верен на себе си. А Малин Кръстев и Геро са гениални актьори. Казвам го без преувеличение и с искрената си възхита и благодарност към тях.

– „Свалячи” е своеобразно продължение на вашият „Фенове”, най-поставяният драматургичен текст от съвременен български автор, игран в над 30 държави, гледан от хиляди зрители. Представление, живяло 11 години на сцената на „Сълза и смях” и не само. Какво ви даде то?

– Това представление е един от най-хубавите мигове в живота ми. На третата минута на премиерата вече знаех, че всичко ще бъде различно. Години наред свързвам „Фенове“ с Иглика Трифонова, Вальо Танев, Христо Гърбов и пулса си. Знам, че и със „Свалячи“ ще бъде така.

Играч, не състезател

– Вие самият какъв играч сте? Ако трябва да излезете на терена, коя позиция ще изберете?

– Винаги съм бил халф. Пазя себе си, близките си, приятелите си. Пазя моя свят. Приемам това за единствената си работа. Няма как да бъда друг играч в настоящия си живот и не чувствам друга необходимост.

– Допускал ли сте някой да ви сложи в „Б” група – като автор, като човек дори? Влияете ли се от критика?

– Някога много се влияех от критици. В годините разбрах, че е голяма грешка. С голяма част от тях ме дели пропаст и може би винаги така ще бъде. Никога не съм се чувствал „Б“ група. Приемам своя свят за единствен и споделен. Това ме прави щастлив. Не мога да се състезавам и нямам такава потребност.

1 2 3Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах