Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Eлин Рахнев: Да си говорим, докато все още дишаме

Живея като халф. Пазя себе си, близките си, приятелите си. Пазя моя свят. Приемам това за единствената си работа

"Важно е да си говорим на малки имена и да свалим табелите пред тях", казва Елин Рахнев. - Eлин Рахнев: Да си говорим, докато все още дишаме

"Важно е да си говорим на малки имена и да свалим табелите пред тях", казва Елин Рахнев.

Теория на устойчивия анцуг

– Вие въведохте понятията „фитнес интелигенция” и „анцуг култура”. Претърпяха ли тези понятия и прикачените към тях индивиди някакво развитие?

– Не, оказа се , че това е едно от най-устойчивите неща в днешния пейзаж. Дори си мисля, че „фитнес интелигенцията“ става все по-репресивна. Отвращавам се да говоря за „анцуг културата“, тя е превзела всичко. Разбира се, и двете са като едни всеядни метафори на бита ни и явно няма откачане от тях. Ето тези две неща са една от причините да се крия.

– В интервютата си говорите за протеста срещу властта на парите, срещу оядените хора, срещу онези, които заменят малките неща, с които трябва да живеем – да се обичаме, да си вярваме, да си помагаме. Не е ли това хипарска поза от 60-те? Дали днешното време не изисква по-балансирано отношение към парите и силата им?

– Не виждам нищо лошо в 60-те, нито в хипарската поза. Аз винаги съм бил в други векове. Това е дискомфорт днес, но понякога и те пази. Никога не бих си позволил да давам рецепти как трябва да се живее, приемам живеенето като изключително интимен акт.

– На кого се възхищавате, кого идолизирате?

– Вече нямам идоли. Човек се разделя с идолите си, когато намери себе си. Пътят към „себе си“ понякога е дълъг, безкраен, можеш да преминеш през „Сахари“. Понякога е мъчително. Но, когато се намериш, нямаш повече нужда от образци.

Обаждане от върха на Вселената

– Един-единствен човек наричате свой брат – Кольо Карамфилов. Бяхте неразделни, обменяхте идеи. Какъв е животът ви днес, когато не можете да му се обадите по телефона? Или, може би, е по-правилно да попитам как върви „разговорът“ ви сега?

– Говорим си често. Забраних на всички наши приятели да изтриват телефонния му номер. Вече мина една година, откакто се качи горе при Фелини и Модилиани, и знам, че пак сме заедно. Тук думите никога не стигат и някак нямам продължение…

– „Тази, последната неделя, Кольо Карамфилов тръгна нагоре, метнал се на крилото на сив гълъб – таксито, с което винаги е искал да пътува без абсолютно никакво значение колко ще му струва. Развял огромен копринен шал някъде сред кипнали зелени облаци, с тъмни очила за залези и изгреви, тананикащ си неземното парче на Луис Армстронг What a wonderful world…”. Това е откъс от „Малка приказка за Кольо К.”, която написахте след смъртта му. Къде всъщност отиват бохемите?

– Бохемите отиват там, където им е мястото – в необятното на върха на Вселената и от там продължават да изпълват със смисъл Света. Аз живях и продължавам да живея сред велики бохеми. Така съм искал от дете, така се чувствам най-естествено.

Предишна страница 1 2 3

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС