Елтън Джон се притеснил от успеха на погребалния си хит за лейди Даяна

Песента „Candle in the Wind“ първоначално била записана в памет на Мерилин Монро (видео). Но според автора ѝ текстът е посветен на „красотата, замръзнала във времето“

В мемоарната си книга „Аз: Елтън Джон“ певецът казва, че глобалният мащаб на публичната скръб след смъртта на лейди Даяна не е „това, което тя би искала“. - Елтън Джон се притеснил от успеха на погребалния си хит за лейди Даяна

В мемоарната си книга „Аз: Елтън Джон“ певецът казва, че глобалният мащаб на публичната скръб след смъртта на лейди Даяна не е „това, което тя би искала“.

Повечето музиканти са много щастливи, когато някоя тяхна песен стане много популярна, но понякога се случва и обратното. Британското издание „Индипендънт” съобщава, че в новата си автобиография Елтън Джон прави едно странно признание. Той твърди, че популярността на неговата песен „Candle in the Wind“, записана в памет на лейди Даяна, го кара да се чувства неудобно.

В новата си мемоарна книга, наречена „Me: Elton John” (Аз: Елтън Джон), певецът признава, че според него траурът за смъртта на Даяна е излязъл от контрол.

Попзвездата и принцесата се срещат за първи път през 1981 г. и бързо се сприятеляват. След като на 31 август 1997-а лейди Даяна умира в катастрофа в Париж, сър Елтън Джон презаписва своя хит от 1973 г. „Candle in the Wind“ с леки корекции в текста (направени по негово искане от постоянния автор на текстовете, по които пише песните си). Оригиналният започва с думите „Goodbye Norma Jean” (истинското име на Мерилин Монро), а погребалният – с „Goodbye England’s Rose“. „Сбогом, Норма Джийн” става „Сбогом, роза на Англия”.

Идеята песен, посветена на починалата при неясни обстоятелства американската актриса и секссимвол, да се преправи така, че да се изпълнява в памет на английската принцеса, не изглежда много уместна, но тук трябва да обясним какво казва по повод оригиналния текст от 1973 г. неговият автор Бърни Таупин. Според него песента е по-скоро размисъл за тежестта на славата, отколкото ода за Мерилин Монро.

„Мисля, че най-погрешната представа за „Candle In The Wind“ е, че аз съм бесен фен на Мерилин Монро, но това е далеч от истината – отбелязва Таупин. – Не че не изпитвам уважение към нея. Просто тази песен можеше да бъде подходяща също така и за Джеймс Дийн, Джим Морисън или Кърт Кобейн. Можеше да е и за Силвия Плат или Вирджиния Улф. Както и за всеки писател, актьор, актриса или музикант, който починал млад и просто е спрял да остарява. Това е красота, замръзнала във времето.

По някакъв начин аз съм запленен от тази концепция. За това как славата сполетява обикновен мъж или жена от улицата, и хората започват да го обожават. Доста откачено е как масово хората смятат, че звездите са по-различни от нас. Но това е тема, която присъства и в други наши песни и вероятно ще продължи да присъства.”

Всъщност Елтън Джон вече е пял същата песен в памет на друг човек и преди смъртта на принцесата. На 7 април 1990 г. посвещава изпълнението ѝ на концерта „Farm Aid 4“ на Райън Уайт, един от първите пациенти, починали от СПИН (на 18, заразен при кръвопреливане) – но без да променя текста. Изпълнява я с нови думи на траурната служба в памет на лейди Даяна на 6 септември 1997 г. в Уестминстърското абатство, пред 2000 души присъстващи на живо и 2,5 милиарда тв зрители.

Още тогава Джон и Таупин са подложени на критика от фенове, които смятат, че песента, написана в памет на Мерилин Монро, е трябвало да си остане такава. Но новата версия, продуцирана от сър Джордж Мартин (продуцента на „Бийтълс”) бързо става хит, а сингълът се продава в тираж 33 милиона екземпляра.

В мемоарната си книга „Аз: Елтън Джон“ певецът казва, че глобалният мащаб на публичната скръб след смъртта ѝ не е „това, което тя би искала“.

„Погребалната версия на „Candle in the Wind“ стана най-продаваният сингъл в британските класации – пише Джон. – Част от мен не можеше да разбере защо някой би искал да слуша тази версия. При какви обстоятелства аз бих я изсвирил пак?”

Елтън Джон наистина не е изпълнявал на живо тази версия никога повече, но все пак я е издал на сингъл. Ако това може да служи за оправдание, защото всички приходи от нея – а те не са никак малко (над 60 млн. долара) – са отишли за детска болница от името на благотворителната фондация в памет на лейди Даяна.

Днес 72-годишният Елтън Джон добавя, че дълголетието на песента го кара да се чувства „наистина неудобно“:

„Успехът ѝ означаваше, че кадри от погребението на Даяна се въртят седмица след седмица в поп класациите по телевизията – сякаш хората се опияняваха от скръбта си и траурът за нея бе излязъл от контрол“.

Официалната автобиография на певеца „Me: Elton John” излиза в Обединеното кралство на 15 ноември.

Първоначалната версия на песента, посветена на Мерилин Монро:

Версията, посветена на лейди Даяна, изпълнена на траурната служба:

Пловдив Джаз Фест