Ема Томпсън: Светът е все по-лош, особено към жените и възрастните

Носителката на „Оскар“ Ема Томпсън твърди, че ейджизмът (бел. ред. – дискриминация към възрастните хора, от английската дума age – възраст) и слабото предлагане на роли за жени са пуснали дълбоки корени в актьорската индустрия. „Сексизмът и недружелюбната атмосфера са по-лоши от всякога“, допълни 56-годишната английска актриса.

Звездата от „Разум и чувства“ и „Бавачката Макфий“ заяви, че „откакто го помня, светът е в най-лошото състояние, особено за жените“. Томпсън е поредната актриса, която говори за сексизма в телевизията и киното. Преди нея от същото се оплакаха Маги Гиленхал, Хелън Мирън, Аманда Сайфред и режисьорката Джейн Кемпиън.

„Не смятам, че има някакво осезаемо подобрение и според мен за жените въпросът как би трябвало да изглеждат е по-труден сега, отколкото като бях млада. Не, изобщо не съм впечатлена. Положението все още е скапано – каза Ема Томпсън в интервю за радио „Таймс“. –Когато бях по-млада, наистина вярвах, че вървим към един по-добър свят, и когато го погледна сега, виждам, че откакто го помня, е в най-лошото си състояние, особено за жените. Това е много притеснително и тъжно“.

„Доколкото мога, подкрепям всички млади актриси – продължава Томпсън. – Много от разговорите ни са свързани именно с факта, че се изправяме срещу тези проблеми и говорим за тях, но нищо не се променя. Сексизмът и недружелюбната към жените атмосфера са все по-чести“.

В новия си филм „Легендата за Барни Томсън“ тя играе 77-годишна проститутка. Партнира й Робърт Карлайл („Трейнспотинг“, „Време за мъже“), който е и режисьор.

„До известна степен ситуацията е ейджистка. Щеше да е наистина мило да привлекат някоя 77-годишна актриса, но ролята е много комична и не успях да устоя“, обясни Ема Томпсън.

Това не е първият път, в който носителката на „Оскар“ за „Разум и чувства“ засяга темата за положението на жените във филмовия бизнес. Преди две години при представянето на лентата „Спасяването на мистър Банкс“ Томпсън разказа, че когато е била на 30-ина години, са й предлагали „цяла върволица от роли, които се изчерпваха с това да кажа на някой мъж: „Моля те, не си отивай и не прави онова смело нещо. Недей! Не, не, не“. Типичен образ – жена, която моли: „Не прави онова смело нещо“. Отказах всички такива роли и сега съм горда“.

През май Маги Гиленхал, която е звездата в драмата на Би Би Си 2 „Почтената жена”, разказа как холивудски продуцент й обяснил, че на 37 години е твърде стара, за да играе любовница на 55-годишен мъж.

„Беше поразително. Почувствах се зле, после се ядосах, а накрая се разсмях“, обясни Гиленхал.

На 37 години Маги Гиленхал била „твърде стара да играе любовница на 55-годишен мъж“.

Думите й провокираха изследване, което показа, че в холивудските филми жените в главните роли са средно четири и половина години по-млади от мъжете.

Хелън Мирън, която след няколко дни ще навърши 70 години, отсече, че във филмовата индустрия сексизмът и ейджизмът срещу възрастните актриси са възмутителни. По повод думите на Гиленхал тя коментира: „Направо нелепо, някои неща не се променят“.

„Всички виждаме как Джеймс Бонд става все по-възрастен, а неговите момичета – все по-млади и млади. Много е досадно“, възнегодува Хелън Мирън, която за разлика от повечето актриси на нейната възраст не може да се оплаче от липса на роли.

Хелън Мирън смята, че сексисмът и ейджизмът в киното са възмутителни. Самата тя обаче не страда от липса на роли.

Джейн Кемпиън, режисьорка на „Пианото“, миналата година заяви, че филмовата индустрия страда от „вроден сексизъм“:

„Не, че негодувам срещу мъжкото кино, но има някои неща, правени от жени, за които не получаваме достатъчно информация.“

Ема Томпсън сподели пред сп. „Листингс“, че през лятото ще заведе 15-годишната си дъщеря Гая за пръв път на Единбургския фестивал. Там ще гледат няколко от приятелките й – Лили Бивън и Джесика Бътчър, които имат самостоятелни представления.

„За мен това е много важно, защото аз самата съм правела такива неща и искам дъщеря ми да ги види и да каже: О, това е вид себеизразяване, от което имаме нужда. Смятам, че тя наблюдава преобладаващата култура и си мисли: „Нищо от това не се отнася до мен – списанията, украшенията, чантите – те са абсолютно безсмислени и не ги разбирам“. Затова нямам търпение дъщеря ми да види тези сценаристки и изпълнителки“.