Епископската базилика на Филипопол с онлайн откриване

Музеят, експонирал една от най-забележителните обекти на българското културно наследство – Епископската базилика на Филипопол, най-сетне ще бъде открит. Заради Ковид-ограниченията това ще се случи онлайн – на 18 април 2021 г., когато ЮНЕСКО отбелязва Международния ден за опазване на паметниците на културата. Откриването ще бъде излъчено в страницата на базиликата във Фейсбук. Музейният комплекс е финансиран и реализиран от Фондация „Америка за България“.

Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска църква на територията на България. Открита при разкопките монета на император Лициний (308 – 324) дава основание за хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Издигната е върху развалините на антична сграда, вероятно от I в. сл. Хр. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.

Останките на античен фонтан. Снимка: „Америка за България“

Базиликата е била широка 36 м, дълга над 90 м и с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се е издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).

Вътрешността ѝ била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Създавани са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв. м. Мозаечните подове включват над 100 медальона с различни видове птици – танцуващи токачки, пауни с разперени опашки, папагали…

Паунът, избран за символ на Епископската базилика. Снимка: „Америка за България“

Мозайка, изобразяваща шипокрила гъска, в централния кораб на храма. Снимка: „Америка за България“

Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. Възможно е в нея да е заседавал т. нар. антисъбор на епископите-ариани в противовес на църковния събор в Сердика, който осъдил учението им като ерес.

Възстановка в умален мащаб на античния Филипопол със стадиона и амфитеатъра. Снимка: „Америка за България“

Вероятно в резултат на силно земетресение, храмът е разрушен и изоставен, не може да се установи кога точно се е случило това – останките били затрупани, а времето изтрило спомените за нея. След това, през Х-ХII в., на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи. След падането под османско владичество мястото е използвано за турски гробища.

Фрагмент от стенописите на средновековната църква към некропола, който съществувал между X и XIV в. на мястото на Базиликата. Снимка: „Америка за България“

Забравата продължава до 1980-те, когато при строителството на подлез се появяват останки от мащабна сграда, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. Учени от Регионалния археологически музей – Пловдив, начело с Елена Кесякова, успяват да проучвт около половината от базиликата в периода 1982 – 1986 г. Част от мозайките са прибрани в музея. Над развалините е построено защитно покритие, а непроучената част остава под улицата.

Базиликата е обявена за паметник на културата от национално значение през 1995 г. За съжаление, през 1999 г. защитното покритие се самосрутило. Състоянието на мозайките се влошава. След частични разкопки от 2002 г., които установяват, че базиликата е построена върху по-стара антична сграда, мозайките са засипани със защитен слой пясък. През следващите години обектът потъва в забрава.

Мозайките на първото ниво в музея. Снимка: „Америка за България“

Вито „стълбище“ води до второто ниво на музея, където е изложен вторият пласт мозайки. Снимка: „Америка за България“

В периода 2016 – 2017 г. Епископската базилика беше изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева.

Фондация „Америка за България“ влага 8,2 млн. лв. за пълното археологическо проучване, реставрация и социализация на обекта. За да проектира музейния комплекс, най-голямата филантропска организация у нас кани американския архитект Лий Х. Сколник и екипа му от „Lee H. Skolnick Architecture + Design Partnership“. Сколник и неговото студио са автори и на проекта на първия интерактивен детски музей на Балканите „Музейко“ в София, техен е дизайнът и на преобразените детските отделения на Университетската многопрофилна болница „Пирогов“.

С иновативен дизайн, интерактивни експонати, технологично подпомогнати исторически възстановки, музейният комплекс „Епископска базилика на Филипопол“ пресъздава духа на Филипопол.

Снимка: „Америка за България“