Какво стои зад избора на име за улица? Заслуги, символи, памет… И доколко можем в един отдавна разчертан град да намираме нови и нови улици, на които да сложим „Героите на Украйна“ или „Слава на Украйна“? А дали е приемливо да сменяме емблематични имена на улици като „Граф Игнатиев“, или „Драган Цанков“?
Откакто започнаха да се премятат едно през друго предложения за преименуване на улици в София, се хващам да мисля какво можем да направим и защо. Моментът е емоционален, шокирани сме от войната в Украйна и ни се иска да балансираме поне малко несправедливостта, подтикнати донякъде и от реакциите в други държави, където улиците пред руските посолства бяха преименувани на „Герои на Украйна“, а преди години на „Борис Немцов“.
Тия дни във Фейсбук се завъртя пост, в който изброяват централните улици и булеварди в София с руски имена. Да, много са. Отдали сме почит на всички военни и цивилни, свързани с Руско-турската война: „Ген. Скобелев“, „Ген. Гурко“, „Ген. Тотлебен“, „Княз Александър Дондуков“, „Княз Александър I“, „Иван Аксаков“, със сигурност изпускам много. А адресът на Столична община е на ул. „Московска“. Вероятно тук са повече от която и друга столица в света. А преди 1989 г. са били още повече: „Маршал Толбухин“, „Волгоград“, „Ленин“, „Руски“ и т. н.
В момента в София има над 2500 улици и булеварди, бройката нарасна с възникването на няколко нови квартала. Част от тях не носят имена, а номера, което ни дава възможност да отдадем почит на още достойни хора.
Но какво да правим в случаи като внесената петиция от Найо Тицин за преименуване на „Драган Цанков“ на „Героите на Украйна“ в отсечката край руското посолство в София. По време на социализма булевардът е бил „Българо-съветска дружба“ и преименуването би било символно. И двойно иронично. Какво влагаме в подобна идея? Отбелязваме конкретния цивилизационен момент? Наказваме Русия и дипломатката Митрофанова, които се държат с нас като с васали? Отдаваме почит на хората, които в момента спират похода на Русия към Трета световна война, който може да прегази Полша, Молдова, Румъния, България – огромно количество руснаци заявиха желание за това? Или всичко това накуп.
За 33 години така и не успяхме да се освободим от коленичилата поза пред руснаците и доказателство за това е големият процент русофили у нас, които не разбират, че русофилство не е равно на патриотизъм – твърде дълго са възпитавани, че са едно и също и днес са готови да предадат България на Путин, вярвайки, че така служат на родината най-добре. Изключително успешната руска пропаганда години наред поддържаше тази увереност. А тук никой и не опита да я спре. Тя продължава и днес по националните телевизии.
Другата идея за промяна на името на ул. „Граф Игнатиев“ бих подкрепила веднага. Вече сме наясно каква е била политиката на Игнатиев и колко вредна е била тя за нас. Той е бил против самостоятелна Българска екзархия, борил се е срещу единност на българските земи след 1878 г. и е настоявал за смъртната присъда на Левски. Иронията е, че улицата, която е кръстена на графа, днес пресича бул. „Васил Левски“.
Може би е време да спрем да коленичим пред чужда държава и да отдадем почит на родните герои. Или за да угодим на тези, които искат да продължават да ползват прозвището „Графа“, да измислим например някой по-приемлив граф, който не е работил толкова срещу нашите интереси. Може да е пак руснак – граф Лев Толстой, например.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение