Софийски международен панаир на книгата

Епопея на забравените гробове в българската култура

Гробът на Пенчо Славейков е разровен, а на Бешков - неоткриваем (снимки)

За да види, че това е гробът на Илия Бешков, човек трябва да се наведе и да надникне под дивия трендафил. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Епопея на забравените гробове в българската култура

За да види, че това е гробът на Илия Бешков, човек трябва да се наведе и да надникне под дивия трендафил. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее —
аз зная тоз самотен кът
и тоя гроб самотен де е.*

Изкъртени бюстове, отнесени пластики, липсващи букви от надгробни плочи, тръни и битови отпадъци си съжителстват в един от най-самотните кътове на Централните софийски гробища. Повечето покойници тук вероятно нямат живи наследници – но това не е извинение най-големите имена в културата ни да тънат в бурени и забрава.

В един парцел – № 28, под огромните дървета едни до други лежат Петко и Пенчо Славейкови, Елин Пелин, Алеко Константинов, Ран Босилек, Димитър Димов, Димитър Талев, Николай Лилиев, Ламар… Всички те са потънали в последния си сън – но гробовете на някои от тях изглеждат ако не в добро, то поне в прилично състояние.

Гробовете на бащата и сина видимо не се почитат толкова много колкото скулптурната композиция на пейката на площад „Славейков“ – популярно място за снимки и понякога за оставяне на цветя. Покоят на Петко Славейков е подсигурен от ниска желязна ограда, но бурените тук имат човешки ръст, от които само отблизо се вижда кой е „обитателят“ – но на метър от него гробът на сина му Пенчо се забелязва отдалеч. Каменната колона с името му и годините си е на мястото, но разровената пръст наоколо е поне три пъти повече от необходимата за нормалните човешки размери. Липсва ограда и надгробна плоча, а каменният бордюр е начупен и разместен, като че ли отдолу лежи не Славейков-син, движил се приживе с бастун, а исполин, който се е опитал да разбута земята, да излезе от гроба си и да се махне оттам.

Америка за България

Разровеният гроб на Пенчо Славейков. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Подобна е атмосферата и с други на думи скъпи, но на практика изоставени покойници. Грижата за тях не се отличава много от тази, която държавата днес полага за съвременната култура.

Разхождайки се край последните домове на мнозина, които сме изучавали в училище, и на други, чиито картини са красили учебниците ни, попадаме на надгробен камък, на който четем: „КО Ю  Т Д Р В“ – и след известно гадаене се досещаме чий е. (А ако вие не се сещате: Петко Ю. Тодоров.) 

Паметната плоча на Елин Пелин очевидно е подновявана наскоро – но вече е по-наклонена от прочутата кула в Пиза. И все пак последното място за покой на Димитър Иванов Стоянов не е в потресаващо състояние, предвид гробовете наоколо. Трите плочи над гроба на Николай Лилиев сякаш са поразени от земетресение, което изобщо не е засегнало съседните гробове на Стоян Ц. Даскалов и Камен Калчев.

Под загадъчните букви „КО Ю Т Д Р В“ почива Петко Ю. Тодоров. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Разгръщайки храсталаците, се сдобиваме с немалко лепка и убождания. Но си струва жертвата – откриваме последните домове на личности, които сме имали за безсмъртни – но не смъртта, а забравата им е сторила по-голямо зло.

ДВЕ ТЕМАТИЧНИ СЪБИТИЯ В „ПЕРОТО“ ЩЕ УЧАТ ДЕЦА И РОДИТЕЛИ НА ПРАЗНИЧЕН ЕТИКЕТ

Сред най-срамните „находки“ в шубраците са гробовете на двама художници – Никола Танев и Илия Бешков. На първия изобщо няма име (но е останала снимката на художника), а върху мраморната плоча личат частично стихове на Лилиев, но имената на поета и художника са вече докопани от пълзящо растение.

Гробът и малкият паметник на Бешков са на практика невидими под многогодишния бръшлян, къпинак и тръни. Когато ги разчистваме, откриваме, че птицата на разноцветната мозайка е останала без глава… Добре, че издълбаните букви на името все още личат. Дори единственият сайт, който предлага информация за значими мъртъвци на територията на Софийските гробища, не споменава къде лежи Бешков.

Зад бодливите храсти открихме Бешков. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Да, той е. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Наблизо са трите квадратни метра на Багряна, които добиха вид, след като бяха лишени от малко плевели – но плочата на поетесата все още носи белезите от счупване. Очевидно нещо липсва и от надгробната композиция на Павел Вежинов. Недалеч е Димитър Димов, имал „късмета“ да не го изваят от бронз, а да издълбаят името му в камък. Гробът на Талев се „радва“ на същата съдба. Името и на Ана Карима също се чете, защото не е от метал. И Иван Радоев е не много далеч от тях, и той… тоест гробът му, е добре.

Николай Осипович Масалитинов обаче тъне в бурени – и все пак има „щастието“ името му все още да стои на плочата, а тя все още не е превзета от пълзящите „хищници“. „Съседи“ са му Стилиян Чилингиров и Ламар, които засега са далеч от гъсталака.

В друг известен парцел – 44 – лежат още великани на българската култура: Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Стоян Михайловски, Кръстю Сарафов, Апостол Карамитев, Григор Вачков… Но те „дишат“ значително по-лесно, не са така задушени от бурените. Може би ги гледат по-добре потомците – но и тук се намират анонимни гробове с изтръгнати букви…

Обещание, което наследниците на неизвестно кого не са изпълнили. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Плочите на мнозина покойници освен епитафии съдържат и професиите им: писател, композитор, актьор… когато не са толкова известни. Но има и личности, останали в паметта на обществото само с имената си – не и с предмета на своята популярност навремето. Попадаме например на Светослав Обретенов и се напъваме да си спомним поне едно негово произведение… освен конкурса на негово име. Онези, които могат да четат ноти, може би ще се досетят, ако разчетат мелодията, изсечена в камъка.

При всичкото споделяне на цитати на български творци в социалните мрежи и нарастващия интерес към писането и четенето, очакването бе, че ще се намерят повече желаещи да се включат в кампанията „Осинови герой“, за да поддържат гробовете на литературните си идоли. Но джунглата в Централните софийски гробища говори друго. Във Фейсбук сме толкова силни и дръзки…

Вижте още: ОСИНОВЯВАНЕ НА МЪРТВИТЕ НИ ГЕРОИ

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Междувременно, когато някой от починалите ни видни културни дейци няма живи наследници и щом от съответния творчески съюз също не намират за нужно да полагат грижи, не трябва ли да очакваме поне Министерството на културата да отдели някакви минимални средства за поддържането на тези гробове? В тази дейност биха могли да се включат и съответните учебни заведения. В София, освен Съюз на българските художници, който обсъжда дали да направи министър-председателя почетен член, има Художествена гимназия, Художествена академия… Да не говорим, че има и поне един писателски съюз.

Вижте още: КОГАТО И СМЪРТТА НЕ Е СПАСЕНИЕ

Разбира се, почитта към мъртвите и местата, където почиват, е един от белезите на цивилизацията. Но след като 45 години нашият народ бе принуждаван да се кланя на мумия, изложена в гробница в центъра на столицата (по волята на друга държава, в която се кланяха на два трупа в центъра на Москва) можем ако не да оправдаем, то поне да разберем, състоянието на Софийските гробища.

Да се разходим там, накъдето всички сме се запътили:

Гробът на Петко Славейков заварихме обрасъл с бурени. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Мястото за вечен покой на Петко Славейков е вече по-приветливо. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Гробът на Алеко Константинов е сред малкото в добро състояние. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Паметната плоча на Талев също е безупречна. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Ако не познавате лицето и подписа на Никола Танев, няма как да разберете кой почива тук. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Посвещението от Лилиев на Танев също не може да бъде разчетено без изчистване на плочата. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Лилиев като че ли се е размърдал в гроба и е разместил плочите му. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На гроба на Павел Вежинов видимо нещо не е така, както е замислено. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Плочата на Багряна е с белези от счупване. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Иззад гроба на литературоведа проф. Балабанов „наднича“ плочата на Елин Пелин. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Подновена, но наклонена е плочата на Елин Пелин. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Гробът на Ст. Ц. Даскалов е безупречен… може би защото наскоро над него е положен друг покойник, негов роднина. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Табелката на парцел 44 е отбелязана с шнола. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Много от покойниците са оставени само на своите каменни ангели. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков


* Пенчо Славейков, „Сън за щастие“

Bookshop 728×90