Започна сезонът на риалити предаванията. Докато „Стани богат“ със странния подбор на полуобразовани участници подгряваше публиката, зад кулисите течеше подготовката на няколко високорейтингови формата – „България търси талант“, „Като две капки вода“ и чисто новата екстра в български ефир – „Ергенът“.
Усещането е, че продуцентите са искали да съберат в праймтайм по всички телевизии всички най-непригледни черти на българското настояще. От подмяната на „експертизата“ с доктор Кантарджиев като жури в шоу за таланти през латентния расизъм и сексизъм на „Като две капки вода“ до абсурдната трагикомична илюстрация на постпатриархалната епоха в „Ергенът“.
Шоуто, в което куп момичета се състезават за сърцето на един мъж, не е от днес. Формално „Ергенът“ започва да се излъчва през 2000 г. в американската телевизия Ей Би Си. Концепцията му е стара като света. От прастари времена мъжете са си присвоили правото да си избират жена така, както си избират кон – според гъвкавостта на снагата и очакваната плодовитост. В ефира нещата изглеждат малко по-завоалирани – липсва оглед от глава до пети, придружен с похотливо облизване. Но посланието е ясно: мястото на жената е в харема, султанът има право да си подбере конкубина за вечерта. За благосклонността му жадните за внимание жени трябва да се състезават.
Социалните мрежи се посмяха на воля с момичетата, ангажирани за участие в „Ергенът“. Прочетохме колко са грозни, глупави, самовлюбени, ужасни. Публиката всъщност помага на „султанския“ избор, подава критерии, отхвърля по белези, които дори не съумява да формулира. В постове, пълни с граматични недоразумения, се осмива „глупостта“ на една девойка, която говори за „авио-електроцентрала“. Слепи за своите недостатъци, сочат с пръст недостатъци у другите. Всъщност това шоу демонстрира точния начин, по който чалгата влияе на съзнанието.
Всичко е подменено в този формат. Романтичната атмосфера е подменена с трудно поносим кич. Любовта е подменена с формален избор. Интимността е подменена със силно осветени декори. Телевизионните страсти плъзват като емоционално ГМО, създавайки свои вредоносни копия в света.
И въпреки че „Ергенът“ се ражда като идея през новия век, ценностите, които това шоу носи със себе си, са товар от миналото. Поддържа се мъртва и грозна традиция, маскирана като забавление. Жените, извадени на пазара за булки, са най-различни – има образовани, артистични, чувствителни, консервативни, либерални, интелигентни, простодушни… Продуцентите са подбирали така, че да има разнообразна стока на сергията. И лудият смях, който се носи в социалните мрежи, е смях над нас самите, защото това на екрана е само отражение. Понякога обществото не успява да разпознае себе си в огледалото, а диагнозата на подобно състояние никак не е успокояваща.
Ето това е чалга, уважаеми зрители. Сладникаво до нагарчане, лъскаво до ослепяване, безсмислено до духовен глад. И не е смешно, никак даже, защото жените на екрана имат майки. Някои имат и дъщери. Това не е рамкиран от екрана абсурд, това е реалността. Жените в днешното общество все още имат нужда от някой, който да ги „избере“, за да са спокойни за бъдещето си. Опитах се да си представя обратния вариант на шоуто – „Момата“ (примерно) – в България. В САЩ вече има такова предаване. У нас обаче няма да се получи. На екрана ще се появи жена, която отново ще чака да бъде избрана, за да избере. А публиката ще се чуди защо мъжете си губят времето да се борят за една жена, когато навън има толкова много свободни момичета. Със сигурност ще има реплики, че жена, която избира измежду много мъже, е к***ва. На жените им е забранено да флиртуват с неколцина едновременно. А и липсва успокояващата позната идея за харема, в който е „нормално“ да съжителстват жени. Много мъже на едно място събуждат неприятни фантазии у хомофобите.
„Ергенът“ показа колко трудно ще изкореним предразсъдъците и скрупулите, които пренасяме от стария в новия свят. Това е същата ретроградна безцеремонност, заради която все още телевизиите си позволяват да боядисват бели хора като черни в името на забавлението. Предаването „Като две капки вода“ не си взе поука от реакциите по света, където българско шоу бе споменато в най-неприятния днес контекст – неглижиращо проблемите на расизма. Това, че у нас няма много чернокожи и не сме обременени с историческа вина за тях, не е оправдание да пренебрегваме добрия тон и отношение, окарикатурявайки икона като Арита Франклин. Иначе изглеждаме като напълно лишено от емпатия общество, като нация от социопати. Би било добре продуцентите на „Като две капки вода“ да проверят какво са решили авторите на оригиналния формат „Tu cara me suena“ в Испания. Там се отказаха да буквализират превъплъщаването, като пребоядисват белите си звезди в черно. Не пребоядисват и чернокожите в бяло. В крайна сметка имитацията не е свързана с цвета на кожата, който няма нищо общо с артистичността, танците или певческите умения. Крайно време е и тук да разберем, че пълното преобразяване в образа може да идва отвътре, не отвън.
Тъжно е, че вече трето десетилетие сме в ХХІ век, а още си обясняваме колко проблематични са ценностите на Средновековието. Еволюцията на съзнанието някак се бави, сами я ограничаваме, като продължаваме да се забавляваме за чужда сметка – за сметка на жените, чернокожите, гей хората… И когато някой от тях се обиди, се сърдим, сякаш имаме право на грубиянщина и словесно насилие.
Независимо дали ни изглеждат безобидни на пръв поглед, шоупрограми като „Ергенът“ и „Като две капки вода“ имат трайни последици. Възпитават примитивно общество.
Вижте още: НЕ ЯЖ, МОЛИ СЕ ДА ТЕ ИЗБЕРЕ „ЕРГЕНЪТ“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение